Алиса Хазанова

Снимка Алиса Хазанова (photo Yogi Khazanova)

Олечка Khazanova

  • Дата на раждане: 13.02.1974 г.
  • Възраст: 42 г.
  • Място на раждане: Москва, Русия
  • Националност: Русия

Биография

Алиса Хазанова изигра главната роля във филма на Николай Хомерики «Приказка за мрака». Картината е участвала в «Специален поглед» на филмовия фестивал в Кан-2009 г., а сега влезе в конкуренцията на руския «Кинотавра»

Ролята на Алиса дойде много лесна — на млада жена-полицай, служител на детската стая с полицията. Тя — една голяма и много трогателно град Владивосток. При нея няма никой — нито на децата, нито на любимия си съпруг, нито на приятелите. Това е много твърд, горчив разказ за самотата на човека в големия град.

А самата Алис е много малка и крехка за такава роля. Въпреки крехкостта на тази очевидна. Това е точно тя, майка на две деца и жена му е доста успешен финансист, който работи в Европа, взе решение да напусне Париж, където те са живели няколко години и където тя е завършила актьорско майсторство, назад, у дома, в Русия. Защото тук й е по-удобно, и по-важно да се изгради кариерата си. И защото баща ми така и по-спокойни.

Разбира се, тя, дъщерята на Генадий Хазанова, е предопределено от съдбата артистки. Въпросът е само за жанра. Алиса избра хореография — танци, които изпреварен първо в балет, след това — диплома хореограф. И сега оа сигурна — опит, който Алиса е получила благодарение на балет, й помага да се справят с житейски неурядицами.

Изборът е направила съдбата

— Алис, вие сте известен като балетна танцовщицу. Но вместо министър на болшой театър при вас — една след друга кинопремьеры «Завещанието на Ленин», «Приказка за мрака», «Беляев». Вие с

са направили избор в полза на кино?

— Този избор е направил за мен съдба. От балет отказах заради контузия. А в киното имам вече осми работа. И се надявам да ми кинокарьера ще продължи.

— Ще танцува в болшой театър. А Големите, по-скоро му в балетната трупа — това дори не е «терариум съмишленици», като призова на нашите колеги Лия Ахеджакова, а още по-сложна структура. Опитът, натрупан зад кулисите на Големия, ви начин на живот помага?

— За мен изобщо балет даде огромен опит. На първо място, що се отнася до дисциплината. И все още е една голяма школа за живота. Когато ти си оказываешься на сцената един по един със зрителя, и в близост няма нито баща, нито майка, и твоята фамилия, посочена в программке, също малко ти помага да накара зрителите аплодират. Това ти можеш да се постигне само със своята работа. Известната фамилия формира определени условия в живота си. И просто трябва да се учат от него на живо.

Екип там — да, сложен. Но той е, който ти дава разбиране за това как са устроени нещата в този живот. Голям — това е държава в държавата. И всичко, което се случва в страната, се отразява върху тази структура. Въпреки че за Голяма имам запазени много приятни спомени. И аз съм много благодарна на своите учители. Това, което те променя научи, днес аз използвам в своята актерской работа.

— Балет — това е преди всичко необходимостта от ежедневно, за да преодолеят болката. За това ще каже всяка балерина. Тъй като това е умение да толерира се отразява на характера?

— Тя те учи да се отнасяме към нещата с по-голяма толерантност. Сериозно: това е добре възпитава търпение! И ако по време на снимките се появяват сложни ситуации, от мене, те се възприемат по-лесно, отколкото човек неподготвен. Така че аз изпитвам искрена благодарност на опит, в който изля цялата тази болка.

— А кой е бил инициатор на това, за да дадем на вас на балет? Сами са решили?

— Не! Това е мамина идея. Въпреки че никой в семейството не е танцувала професионално.

— А как реагира баща, Генадий Хазанов, на вашето решение да стане актриса?

— (свива рамене) бил подозрителен с разбиране.

— С баща советуетесь, когато започне работа над нова роля?

— Що се отнася до избора, всеки от нас върви по своя път. Що се отнася до техническите моменти в работата — това се случва, че аз съм с него советуюсь и прислушиваюсь към него.

Аз съм свикнала да работи

— Танцова кариера започва рано…

— Да, аз работя от 5 години и не мога да работя.

— И когато ти си съвсем младо момиче, нали разбирате, че една кариера, която ти выстраивала с 5 години,поради травма лети куче под опашката, как да не дръпне на всички, и най — вече- на себе си ръка?

-Разбирате, балет, защото дори завършва доста рано. И ти, изобщо нещо, с младостта си да започнат да разбират това и да се замислят за това, което ще направя, когато ти се, съвсем млада, могат да се пенсионират.Така че, в известен смисъл, може би е добре, че спрях в началото на пътя си в балета и се е преместило в друго качество. Аз казах: «Балет е бил в живота си. И това е добре. Сега животът се е променил. Не впадай в отчаяние. Живей!»

Глобалното самота, която изпитва вашата героиня във филма «Приказка за тъмнината» и че успя така точно да играе — вие в действителност я усетили?

— Струва ми се, всеки човек трябва преживеят моменти на самота в живота. Можем да си представим в този случай се признава или не — това е друг въпрос. Но ако се изхвърли назад, ще се окаже, че това състояние преживява всяка една от нас.

— И как от него излизат? Книги, музика? Помощта на близките си?

— По различен начин. Ми, по принцип и най-много с един не тъп. Аз винаги мога да намеря, какво да правя — имам от детството си. А заключим себе си… И книги, и култура, изкуство. Но най — важното- да помогне на тези хора, които обичам.