Арлетти

Снимка Арлетти (photo Arletty)

Arletty

  • Дата на раждане: 15.05.1898 г.
  • Възраст: 94 година
  • Място на раждане: Курбьовоа, департамент О дьо Сен, Франция
  • Дата на смърт: 24.07.1992 г.
  • Националност: Франция
  • Оригинално име: Леони Мари-Жули Бату
  • Original name: Léonie Джули Мари Bathiat

Биография

Момичето е получил добро образование в частно училище, след което започва да учи в стенограф в училище Пижье (Pigier). Първата световна война отне живота на нейния любим, а през 1916 г. умира баща, попаднал под трамвай, и Леони, брат си и майка си, изгонени с седалищно апартамент.

Арлетти – това е псевдоним. Истинското име на актрисата – Леони Мари-Жули Бату (Léonie Джули Мари Bathiat). Тя е родена на 15 май 1898 г. в градчето Курбьовоа, департамент О дьо Сен (Courbevoie, Hauts-de-Seine), и е дъщеря на Мишел Бату (Michel Bathiat), началник на трамвайного депо, и Мари Дотре (Marie Dautreix), прачки. В Леоне е бил по-малък брат на име Пиер (Пиер Bathiat). Момичето е получил добро образование в частно училище, след което започва да учи в стенограф в училище Пижье (Pigier). Първата световна война отне живота на нейния любим, а през 1916 г. умира баща, попаднал под трамвай, и Леони, брат си и майка си, изгонени с седалищно апартамент.

Имала нужда от пари, и Леони реши да се възползва от своите глас и добър външен вид. Тя започва да действа в music hall, малко по-късно стана да се появи на сцената театри и кабарета. Млад банкер на Жак Жорж Леви (Jacques-Georges Lévy), я съвременния, заслепен от красотата-актриса, и Арлетти му стана скъпа. Тя се установява в неговата луксозна вила, съседи на младо содержан

ки са Коко Шанел (Coco Chanel) и Андре Брюле (André Brulé). Леви запозная с театрални мэтрами, модни дизайнери, задвижвани в шикозни ресторанти и въведени парижскому висшето общество. Напускане на банкер, Леони се запознава с търговеца на картината на Полето Гийом (Paul Guillaume), което откри за света на Пикасо (Picasso) и Модилиани (Modigliani). Той си я запознава с директора на малък театър, и Арлетти десет години е прекарал в театрална сцена, преди началото на снимките на филм. В същото време тя се превърна в една от манекенщиц моден дизайнер Поле Пуаре (Paul Poiret), един от най-влиятелните мъже в света на парижката мода.

Арлетти дебютира в киното през 1930 г., след като изигра във филма «Сладостта на любовта» (La douceur d ‘ aimer) с известния актьор Виктор Буш (Victor Boucher). Година по-късно тя се отбелязва в главната роля в забележителния филм на Жан Шу (Jean Choux) ‘на Куче, което носи поноску’ (Un chien qui rapporte). Сред художници, на които позира Арлетти — Мари Лоренсен (Marie Laurencin), Оип ван Донген (Kees

van Dongen), Мойше Кислинг (Moïse Kisling) и Жан-Габриел Домерга (Jean-Gabriel Domergue).

Сценична кариера Арлетти рязко се обърна нагоре след участието си в оперетте ‘Коледна вечеря’ (Un soir de réveillon) Раул Морети (Raoul Moretti») през 1932 година. През годината тя играе тази роля в американската филмовата оперета, че са добавили си популярност и от двете страни на Атлантическия океан. След това тя играе в оперетте на Саша Гитри (Sacha Guitry) и след това участва в «Дамском щастие’ (Le Bonheur mesdames), че е издържал около 500 представления.

Жак Превер (Jacques Prévert) и Марсел Карне (Marcel Carné) предлагат Арлетти най своите най-добри роли в киното, включително в драмата ‘Северна хотел» (Hôtel du Nord, 1938), което я прави прочута и е жива легенда на Париж (Paris). Фразата ‘Atmosphère, atmosphère! Est-ce que j ‘ ai une gueule d atmosphère?’ (Атмосфера, атмосфера! Имам някаква атмосфера?), която Арлетти извиква в посока

Луи Жеве (Louis Jouvet), се отнася до броя на най-известните афоризми на френското кино. Само в професионален списък Арлетти — 62 роли в игрални и късометражни филми и нито една – по телевизията. По време на окупацията той изигра най-добрите си роли във филмите ‘Мадам Сан-Жени’ (Madame Sans-Gêne, 1941), ‘Вечер посетителите’ (Les Visiteurs du soir, 1942) и «Децата на Райка’ (Les Enfants du Paradis, 1945).

След освобождението на Франция (France) Арлетти предстала пред съда, но не и от сътрудничество с обитатели, а за афера с германския офицер Ханс Юргеном Сорингом (Hans Jürgen Soehring), с които се срещнах през 1941 година. Неговата фраза » Моето сърце – сърцето на френски, но дупето – международната!’ облетела целия Париж. През 1963 г. Арлетти почти ослепла в резултат на злополука и е спрял да се появи на сцената и екрана, но въпреки това взе участие в озвучивании и често е действал като закадрового говорител.

Актрисата почина на 24 юли 1992-ти, на 94 годишна възраст, в Париж.