Донатас Banionis

Снимка Донатас Banionis (photo Ирена Banionis)

Ирена Banionis

  • Дата на раждане: 28.04.1924 г.
  • Възраст: 90 години
  • Място на раждане: Каунас, Литва
  • Дата на смърт: 04.09.2014 г.
  • Гражданство: Литва
  • Ръст: 175 см

Биография

Донатас Banionis — Народен артист на Литовската ССР (1973), Народен артист на СССР (1974 г.), почетен гражданин на град Паневежис (1999).

Роден на 28 април 1924 година в град Каунас. Баща — Юозас Banionis (1890р.nar.). Майка — Блажайтите-Банионене Тя (1900г.nar.). Жена — Банионене Тя (1924г.nar.). Децата — Egidijus (1948г.nar.), историк, специалист по XV-XVI век, посмъртно награден с Държавна премия в областта на науката; Раймундас (1957.nar.), завършва ВГИК, снимал няколко филма, в момента има собствена кинокомпанию, снима документални филми, реклами.

Баща Донатаса сприхав по характер, импулсивен, е бил свидетел и активен участник в революционните събития от 1905 и 1917 г., е бил ранен, участва в Първата световна война, за политически убеждения не веднъж седеше в затвора, след това емигрира в Бразилия. Майката, останала с две деца — Донатасом и голямата си сестра, страда много лишения. С мъка успя по някакъв начин на обличане, обуть и да нахрани децата си. След завръщането Юозаса Баниониса в Литва живеят семейство стана малко по-лесно, въпреки че парите все още не винаги е достатъчно.

Донатасу, както впрочем и на много деца, е присъща способността сред нужди и лишения да създават своите въображение пълен илюзорно чар свят — свят на фантазии и сънища. Го е заловен театър. Много време прекарва той в сладки мечтите за предстоящата актерской кариерата си споменал за сцената, миризмата на кулисите, за мистериозна, магическа живот, който цари зад тежки луксозен завеса…

До голяма степен това състояние са допринесли и родители, хората с творчески началами, които сами по себе си постоянно протегна към изкуството — баща ми и майка ми са участвали в работна самодейност, добре пеят, да, и се запознал те на една от репетициите на хор.

Добре осъзнавайки син и не пречи на неговата страст за театър, бащата все още е убеден Донатаса, че първо трябва да се държат на някаква специалност. Така Донатас се оказа в ремесленном училище.

Вече е на учениците от първа занаятчийска училище Каунас, бъдещето на керамични и глинени съдове, Донатас не остави своя хобита и влезе в драматичен кръг, където с удоволствие да играе в пиеси, като научихте принципите наизуст всички роли, прочетох всички статии и книги, за кино и театър, които само може да се получи. Скоро имаше желание да се запишат в студиото на Каунас театър за драма. Обаче учат там струва значителни пари, които семейството е малко, и за професионална сцена трябваше за известно време да се забрави.

През 1940 г. В Каунас е на базата на любителски колектива, който съществува при Камарата на труда, е създадена от професионален театър, който оглавява Юозас Мильтинис — млад режисьор, се завърна наскоро от Европа. Скоро 15 ентусиасти начело с Мильтинисом мръднали от Каунас в Паневежис създаде нов модел театър за народа и в името на народа, и след около половин година Донатаса Баниониса приет в трупата. През 1944 г. Донатас Banionis завършва студио при Паневежском театър, да стане професионален актьор. Оттогава животът на актьора е неразривно свързана с Паневежисом. На сцената На театър Донатас Banionis създал над 100 образи. Сред тях роли в спектаклите: «Смърт на търговец» А. Милър (Уили Ломен), «Одитор» Н.В.Гогол (Иван Кузмич, 1945), «Лъжец» Kv Голдони (Октавий, 1952), «Как закалялась сталь» Н.Островски (Павел Vesi, 1952), «Гедда Gabler» Г. Ибсена (Тесман, 1957), «Там, зад вратата» Чл. Борхерта (В Центъра На Москва, 1966), «Одитор», Н.В.Гогол (Възможни Са Ограничения При Доставката, 1977), «Катедра» Чл. Врублевской (Bryzgalov, 1980), а също и в спектакли «Сламена шапка», Т.е. Лабиша, «Предложение» на А. П. на Чехов, «Севильский цирюльник» Бомарше и др

В киното Донатас Banionis дебютира през 1959 г. в ролята на Дауса в картината «Адам иска да бъде човек». Появата на актьори Паневежиса на екрана се превърна в един от най-забележителните събития на кино живот на 60-те години. Първата роля давались съвсем не е лесно. По думите на самия Донатаса Юозовича, само до четвъртата картина се случи раждането му като актьор кино. Впоследствие обаче той създаде редица образи, по право числящихся в класиката на съветския филм. В най-големите филми на актьора — «Никой не искаше да умре» (Вайткусу, 1965), «Мъртъв сезон» (Ладейников, 1968), «Солярис» (Крис Келвин, 1972), «Гоя, или големият път» (Goya, 1971), «Бетовен — дни на живота» (Бетовен, 1976) — важни бяха не особено жанрового въплъщение, а самата вътрешна същност на изиграните герои, техните психологически многомерность.

Само Донатас Banionis е играл в повече от 50 филма. Сред ролите, изиграни актьор — и трагедийные образи, и комедия, класически и съвременни, гротескни образи и дълбоко психологически, живеещи в различни епохата, на различни страни. Но стила на игра на актьора, неговият начин е най-добре, може би, се изразява с думите на литовския режисьор Витаутаса Жалакявичуса: «Баниониса нарича «интелектуален» актьор… Banionis-и дълбоко чувствующий, лепящий начин «отвътре». Той изгражда интериор на душата. Изгражда лабиринти на познанието… Го прераждането не изискват от него никакви психологически переустройств. По външния му вид — вътре. Лицето му вътре. Тя е изтъкана от емоции».

В филма «Червената палатка» (1969), «Гоя, или големият път», «Бетовен — дни на живота» на актьора случи се въртят със звездите на световното кино: Питър Финчем, Шон Конъри, Клаудией Кардинале, Марио Адорфом и др. Донатас Banionis работи с водещи местни и чуждестранни режисьори: Календар. Жалакявичусом, Г. Козинцевым, М. Калатозовым, С. Кулишом, Н. Швейцером, А. Тарковским, К. Вольфом, Селскостопанска Земаном.

Освен посочените по-горе картини, актьорът участва във филмите: «Хроника на един ден» (Донатас, 1964), «Марш! Марш! Тра-та-та» (Майор Трън, 1965), «Пази се от автомобила» (1966), «Малкият принц» (1966), «Операция «Доверие» (1967), «Крал Лир» (херцог Олбэнский, 1970), «Командир щастлив «Щука» (1972), «Откриване (ръкопис академик Юрышева)» (1973), «Бягството на г-н маккинли» (маккинли, 1975), «Животът и смъртта на Фердинанд Люса» (Фердинанд Люс, 1976), «Въоръжен и много опасен. Време и герои Брет Гарта» (1977), «Чанта инкассатора» (1977), «и стана така» (Президентът, 1978), «Цъфтеж несеяной ръж» (Петрушонис, 1978), «Специални приеме не» (1978), «Територия» (Иля Чинков, 1979), «Клуб самоубийц, или приключение, озаглавена особа» (Председател, 1979), «Андрюс» (Раупленас, 1980), «Факт» (1981), «Детски свят» (Распоркин, 1982), «Николо Паганини» (1982), «Извинете, моля» (1982), «Змеелов» (Митрич, 1985), «Предстоящата век» (1985), «Вик на делфин» (Бар-Матай, 1986), «оградено място» (1987), «краят на нощта» (1987), «13-ия апостол» (1988), «Депресия» (1991), «Пиещите кръв» (1991), «Седем дни след убийството» (1991), «Ятринская вещица» (1991), «Шляхтич Завальня, или в Беларус фантастични истории» (1994) и др

Една от последните роли Донатаса Баниониса на кино се превърна в ролята на възрастен човек, в литва-френската картината «на Двора» (1999), представена по внеконкурсной програмата на фестивала на Кан. Въпреки многото работа в киното, особено през 60 — 70-те години, Донатас Banionis никога не порывал с театър. През 1980 г., след пенсионирането Мильтиниса възникнала заплаха за самото съществуване на Паневежисского театър — никой не е залог изпълнения, участниците не репетира… В тези условия Донатас Banionis е назначен за главен режисьор, като в себе си, освен проблеми творчески характер, и целият товар на чисто икономическите проблеми — репертоар, подготовка за гастролям, попълване на трупата. В същите тези години Донатас Banionis завършва Държавната консерватория на Литовската ССР (1982-1984).

Dv Ю Banionis ръководи театър чак до 1988 година. През това време са били пуснати няколко нови пиеси: «Амадеус», «Три торби буренясал пшеница», «Вечер». По-късно на сцената на театъра са поставени от «Три сестри» на А. П. на Чехов, «Бидерман и поджигатели». Фриша, «Червена кобила с камбана». Друцэ, «Вино от глухарчета». Бредбъри и други

Сред последните работи на актьора — роли, изиграни в спектакли на 90-те години: Швитер («Метеор» Fr.Дюренмата, реж. Петър Стойчев, Швейцария), Варавин («Смъртта на Тарелкина» А. В. Сухово-Кобылина, реж. С. Варнас), Радка («Иванов» A. P. на Чехов, реж.Д.Марцевич), Стар («Миндаугас» Ю Марцинкевичюса, реж. V. Бучене, 1994), Норман («Златен езерото», Т.е. Томпсън, реж.Г.Banionis, 1996), Чаена Чейни («Кръг» на В. Моэма, реж.Г.Banionis, 1996), Андрей («Любовни писма» А. Garni, реж.Г.Banionis, 1997), Гранд Скубик («Самоубийца» Н.Эрдмана, реж.А.Поцюнас, 1998), «Още тишина» (2000) и др

Донатас Banionis — Народен артист на Литовската ССР (1973), Народен артист на СССР (1974 г.), почетен гражданин на град Паневежис (1999).

Донатаса Баниониса може смело да се нарече един работохолик. Цялото си свободно време той посвещава на четене, работа по текстове. Сред актьорите отделя Д. Лебедев, В. Смоктуновского, А. Борисова, А. Фрейндлих. Един от най-любимите ми филми — «на Андрей Рублев» А. Тарковского. Живее в град Паневежисе.