Elena Дапкунайте

Снимка на Elena Дапкунайте (photo Ingeborga Dapkunaite)

Ingeborga Dapkunaite

  • Дата на раждане: 20.01.1963 г.
  • Възраст: 54 години
  • Място на раждане: Вилнюс, Литва
  • Гражданство: Литва Страница:

Биография

Уроженка Литва, гражданин на Великобритания, снявшаяся в снимки на Календар. Тодоровского, Н. Михалкова, Б. де Палма, на Elena Дапкунайте началото на своята артистическую кариерата си в продължение на четири години. Сега той играе в Лондонски театър, живее в Лондон, омъжена за англичанин, казва със силен англо-литва акцент, но не смята себе си, откъснати ломтем.

— Elena, често ли сте в Москва?

— Ожених, седем години отидох да живея в Лондон, но не съм се изгубила — звезда в «Подмосковных вечери» и «Уморен от слънцето». Наскоро завърши снимките в картината «Москва», когато идвам на фестивали винаги, когато има възможност, — аз не съм откъснат. Бих искал да дойдат не по работа, а просто ей така. Бих искал, разбира се! Но така не се получава.

— Ние няколко дни не могли да се срещнат с теб. Винаги сте толкова луд ежедневие?

— Така-така. Това е абсолютно моя избор, и аз разбирам, че самата себе си, така… доконаю. Понякога мога да кажа: «Всичко, нищо повече не правя, седя!» Но много скоро ми става някак празно. Въпреки, че аз обичам не правят нищо, при мен има моменти, когато аз съм абсолютно свободен, да се случват и през почивните дни, но по-често някаква работа и всичко това се развива в една купчина. Целият ми живот, като тролей — така тролейбуси ходят то купи, нито един, — и аз имам само много-много, аз си почивам.

— Вие, очевидно, към която принадлежите към онзи тип хора, които по време на почивката започват пясък има от копнеж по време на работа?

— Ами няма. За мен почивка е много скъпо нещо. Аз обичам да почивате, си мисля: «О, Боже, о-о, само осем дни останали от девет кошмар!» У Дома аз чета, заедно

тези с мъжа ми ходим по планините, да излизат в дълги походи, интересни места, аз вяжу, създавам, защо само аз не правя.

— Би Могло да се случи така, че бихте избрали за себе си съвсем друго занимание?

— Да, ако не бях дошла в консерваторията, аз ще падна в университет и, може би, е било сега дипломат. Аз съм амбициозен човек, добре притежават език: литовски, руски, английски, малко лак. Моята детегледачка е полькой и няма на какъв друг език, с мен не е говорил.

— В Лондон вас разпознават по улиците?

— Няма. Само във връзка с нещо — например, когато първият спектакъл се играе, тогава, да, научих.

— Фактът, че сте играл в холивудски филми «Мисия невъзможна» и «Седем години в Тибет», това е в плюс при избора на нови роли?

— И като цяло не. Въпреки, че всяка работа в плюс, разбира се. Изобщо не е ясно, където всичко е взето. Ако Eva случайно ме не се е срещал в Лондон и ние да не са съгласни с него, тогава не отидох аз до Никите на картина. Разбира се, в крайна сметка това е решение на Никита, но самата докинг съвсем случайно се състоя в Лондон, аз съм играл в картината, картината може да спечели «Оскар».

— След работа в Холивуд, ако ще се срещне с Том Круз, броситесь с радост да поздравят един с друг?

— Конечн

о, разбира се. Когато ми имаше нужда от препоръка за разрешение за работа, ми Том Круз я прати преди няколко часа. Разбира се, не самият той, а неговите секретари, но той е трябвало да я подпише. Ние са съобщили, Круз ме кани на някой от неговите дейности — не, разбира се, но все пак…

— Какво правите в Лондон, когато имате време нищо не се прави?

— Ходя на футбол. Обожавам. Любимите ми отбори: «Арсенал», «Челси», «Манчестър юнайтед» — всички го знаят. Всички футболисти.

— Откъде тази любов към футбола?

— Имам съпруг много обича футбола, и е имало само две възможности: да се интересуваме от това, което го интересува, или да слушам този шум по телевизията. И не само аз заинтересовани, аз дори сама без него, това се случва, ходя на мачове.

— Има ли още някакви навици с преместването в Лондон?

— Харесва ми закуска в кафенето, аз просто го обожавам. Все още ходя на фитнес.

— А преди седем години, когато са пристигнали в Лондон, всичко би било много лесно?

— Знаете ли, помогна това, че съм с вашия литва театър много оставане преди това. Но, разбира се, в Лондон, аз се оказа едно, сред чужденци, аз ходех на ресторант и гледаше враждебно всички. Ми като нещо попита: «за какво ви е навредил на този келнер?» Аз казвам: «Нищо»

. «А защо сте толкова зле с него се справите?» Не знам… А вие не забравяйте като нас сервитьори са били третирани в съветските времена?

Спомням си, при мен беше пълен шок, когато за първи път дойде в Америка, репетират пиесата и да играе. Аз, може би, две седмици след това очухивалась. Добре, че е имало от какво да правите в театъра. Това е спектакъл «Грешка реч» с Джон Малковичем в главната роля. Разбира се, на главата ми падна купчина тухли. Но ми харесва.

— Имате английски с акцент. Не пречи ли ви в работата?

— Акцент странно, никой не разбира, от къде съм. На работа не ви пречи, а не помага. Това определя ролята. Защото ролята на по-голямата част от социалните. Например, една продавачка в супермаркет, испанци произход, — и ще се търси нещо подобно. Или шотландка, воспитательница детската градина. Или още нещо. Какъв ли не са взели образ — социална съвременната пиесата е много изразителен.

— Кажи, много по-различно театрална публика на Русия и на Англия?

— Знаете, това, което не е в Лондон? У нас, когато свършва пиесата, отначало пляскат вразнобой, а след това веднъж, всички заедно, всички зала. Съпругът ми каза, че е чул това само в две страни — Русия и Израел. В Лондон, така не се получава. Това е странност.