Mira Дюхаук

Снимка на Наталья Дюхаук (photo Isolde Dychauk)

Isolde Dychauk

  • Дата на раждане: 04.02.1993 г.
  • Възраст: 23 години
  • Място на раждане: Сургут, Германия
  • Националност: Германия

Биография

Баба ми много обичаше това име и обичаше легендата за Тристане и Изольде, така че тя започна да ме наречете – Изольдой (смее се), а след това до мен вече започна, така да се справят с мама и татко!

Името на Изольды Дюхаук – немската актриса от руски произход – до неотдавна не беше известно на рускоезичната аудитория. Въпреки това, след като руският режисьор Александър Сокуров спечели голямата награда на Венециански филмов фестивал зад картината на «Фауст», за него научих по целия свят. Въпреки по-голяма заетост, по-млада актриса е намерил време да говоря с нашия кореспондент. Особено искам да отбележа, че разговорът проведе на руски, и това е първото интервю акрисы на родния си език!

Mira, аз искам да задам първия въпрос…

— Но Вие знаете, че с руския имам очевидно, това е тежко!

Няма нищо страшно! Mira, имаш такова рядко срещано име. Ти знаеш, защо те са нарекли така?

– Баба ми много обичаше това име и обичаше легендата за Тристане и Изольде, така че тя започна да ме наречете – Изольдой (смее се), а след това до мен вече започна, така да се справят с мама и татко!

Четох, че това име е точно характерно за тези места, къде сте, в Сибир. Има и втора версия на това име, свързана с лед («от лед»). Имаш запазени някакви детски впечатления от Русия, защото ти до 9 години са живели в Сургут.

— Имам много спомени от детството! Спомням си как веднъж падна в снега, глубиною два метра! Аз там се проведе за около час и чакаше, докато някой ме намери и извади. Ето такива неща си спомням.

А от друга страна, това е, може би като нещо темперамента. Известно е, че хъскита имат по-твърд характер, отколкото тези, които са родени на юг. Това наистина е така?

— Това – да, това ми е закалило, така че ти започваш повече да ценят какви малки неща: цветя, зелена трева, която расте през лятото и т.н.

Аз знам, че ти си се премества в Германия, когато ти беше на девет години. Като ти е възприела, и колко ти е било трудно да се адаптира в нова страна? Може би детето, за разлика от възрастните, не до края, може всеки да разбере?

— В детска възраст ти за него като за нещо особено, да не мислиш, а само да чуете: «О, Германия, уау, колко готино!» и дори не разбирате,че уезжаешь завинаги, и че за вас започва нов живот, е все още не толкова ясно, когато ти си само на девет години!

Може би ти си възприела това като някакво приключение?

— Да, това е точно тъй – като е много интересно приключение!

Как те приеха в училище имаше известно отчуждение, или вие веднага влилась в нов екип?

— Първо, разбира се, беше трудно, но аз съм много щастлив с класа, защото моите съученици се оказаха любезни и добри хора, и аз през цялото време помагаха да се учат: даде листа с имена на немски думи, например «масата» и т.н. Такива неща са ми много помогна за изучаване на немски език!

Аз разбрах, че ти си доста бързо владее немски език и да имаш с него никакви проблеми не е имало?

— Да, аз веднага започнах да чета и четенето помага много да научат езика!

А като имаш идея какво да правите театрална дейност?

— Това стана съвсем случайно, защото аз щеше да продължи по балет, аз и в Русия е много ефективно това се практикува, но в училище в ръцете ми попадна флаер, където е имало информация за берлинската театрална школа «Next Generation» («Ново поколение»). Аз реших да опитам и е дошъл в това училище, а представител на училище, като мен, е решила да вземе в актьорско агенция. Това се случи много бързо и спонтанно: аз не съм построени никакви планове!

Преди това при теб не е имал желание да стане актриса?

— Не, такива мисли в детството си нямах!

Като домакин на твоя дебют? През 2004 година ти участва в кратък филм «Gimmy your shoes».

– Този филм ме поканиха чрез агенция. Проведе кастинг, ме погледна режисьора на филма (Аника Вангард, прибл. автора) и е решила да вземе. Парадоксално е, че аз не съм много добре си спомням, как минаваха снимките на този филм, а детство в Русия спомням си много по-добре! Аз само си спомням, че в тази роля не е толкова много претенденток!

— След това ти участва и в семейната драма «Мистерията на сестра ми» и в телефильме «Нищо не е забравено». Успях да гледам няколко пасажа от сърце участието си в Интернет, в youtube, м ми хареса, че режисьори ви възприемат в различни роля. Вие играете абсолютно различни роли лиричен и драматичен. В «Тайната на сестра ми» ти си играеш школьницу с тежка съдба, срещу която ополчился целия клас. Кажете, моля, за тази роля…

— На първо място, както току-що споменахте, аз ужасно се страхувах, че ще ме използва само в ролята на лирична героиня, но това, слава Богу, не се случи! И второ, тази роля е много важно за мен, тъй като това ми е първи пълнометражен филм, и ми беше много трудно да се играе точно така, още повече, че съм играла главната роля главната, а аз все още е достатъчно млада (в това време Изольде се изпълни само на 14 години. Забележка. на автора), и на снимачната площадка е необходимо постоянно присъствие на майка ми, т. к. по немски законите на лица до 16-годишна възраст е забранено да бъда на снимачната площадка, без родителите си.-

Няколко думи за филма «Нищо не е забравено»…

— Това е драма, и всичко е приключила много лошо: на мен там са убивали! Психологически тази роля е много тежка, тъй като ми хероин са изнасилвани, и аз за много дълго трябваше да мисли за това, искам ли се в такава роля, или не, но в края на краищата аз съм се съгласи!

В твоята фильмографии има още един филм – «Моят приятел от Фаро», където ти си тази, която играе ролята Бианки. От теб, спомни си тази роля?

— Честно казано, тази роля за мен не е особено интересна. Бианка – приятелка на главната героиня, но самият филм ми хареса много! Това е много хубава история за едно момиче, което си погрешно се чувства в тялото си и иска да бъде мъж. Тя се влюбва в момиче, така че това е много тежка история!

Има един филм, в който ти си играл главната роля, че аз просто не мога да не се обадя: това е «Фауст», който всички на слуха, благодарение на това, че той спечели голямата награда от Венециански филмов фестивал. Ти присъства на тази церемония?

— Не, през това време съм се проведе стрелба, така че не можех да дойде в Италия.

Как се озова в този филм? Доколкото ми е известно, преди това никога не е в руските режисьори…

— Ме на кастинг ги изпратих мой представител, но най-интересното е, че на възраст 12 години прочетох «Фауст», и аз се влюбих в Маргарити още тогава, и през цялото време си мечтаех си играе. И ми е много хубаво, че ми е позволено да го направите в този филм! Беше много готино, че аз говоря и разбирам руски. Но по-добре за това да попитам Александър Сокурова, защо той ме взе в този филм!

Трудно е да се работи с по маститым режисьор?

— Лично на мен ми беше съвсем не е трудно да се работи с Сокуровым, защото това е много дълбок човек. Той разбира, как трябва да говоря с актьорите, ако актьорът това си струва! Разбира се, той може да бъде и много строг, но Александър Николаевич винаги е обръщала внимание на малките детайли, като например, в движението на ръцете и подобни неща!

Ти участва в още няколко филма: «от местопрестъплението», «Стара» и «Телефон на полицията 110». На теб ти е интересен като актриса наказателно жанр?

— Разбира се, защото в този жанр може да се играе много интересни и сложни роли. Това ми харесва и аз го обичам!

А какво ти можеш да разкажа за филма «Борджия»?

— Този филм излезе в Италия, а в Германия константин и елена по ТВ от 17-ти октомври, а във Франция – с 10-ти октомври. Това е многосерийный филм, но проблемът е в това, че в света има два варианта за този филм: един американски, а втората – европейският, така че постоянно се случва объркване.

Каква роля си играл в този филм?

— Аз съм тази, която играе ролята Лукреции Борджии – дъщеря на главния герой, който ще се превърне в Папа Римски. Това е също основна роля, а филмът е исторически.

Mira, където ти си снимаешься в момента?

– Сега аз снимаюсь във филма на германската телевизия, която се нарича «Аз не обичам да е понеделник». Там се разказва за престъпления в училище, когато учениците убиват съучениците си. Това е драматичен история!

Благодаря ти за този интересен разговор и пожелавам ти нови творчески успехи и нови и интересни роли!