Валери Магдьяш

Снимка на Валери Магдьяш (photo Kolio Magdyash)

Kolio Magdyash

  • Дата на раждане: 07.08.1951 г.
  • Възраст: 65
  • Място на раждане: Присъединяването на Молдовска ССР, Молдова
  • Националност: Русия

Биография

Аз никога не бях изграждане на планове. От детството си е скоморохом, харесваше ми да разсмива хората. И очевидно, конвой ме доведе в Москва. Премина в «Driftwood» и ГИТИС, който си е избрал.

21 януари, коли под излиза филмът «Нашата Bulgaria. Яйцата На Съдбата». Както и в телепроекте, гастарбайтера Джумжуда играе актьорът Валери Магдьяш.

Като актьор, може би, се зарадваха на трансформация на сериала «Нашата Bulgaria» филм, създаден в сътрудничество TNT и Comedy Club Production.

– Това е диалектика творчески човек. Честно направена сделка, има право на продължение. Аз съм щастлив, по принцип съм щастлив човек. Защото преди това беше много време на изчакване. Може би ще прозвучи нагло, но минах през всички. Военно училище, служба в Далечния Изток… а После попаднал в ГИТИС…

Уау рокировочки.

– До всеки от нас ходи на съдбата. Аз никога не бях изграждане на планове. От детството си е скоморохом, харесваше ми да разсмива хората. И очевидно, конвой ме доведе в Москва. Премина в «Driftwood» и ГИТИС, който си е избрал.

Този Гитиса, като тогава, никога вече не ще. Там преподава Грънчари, Завадский… Аз много обичам Мишу Галустяна – ние сме приятели с него в човешки план. При него са големи размисли за това, как по-нататък да се развива като актьор. Но не дай боже, му днес да отида в ГИТИС – там не се прави нищо. Защото той е по-мъдър и талантливее на всяко учебно заведение.

След Гитиса видя дипломный спектакъл, ме покани в Театър на комедията Юрий Мочалов. След това му «изяде». Но, отивам, режисьор мислех за мен: препоръчал апарат на Министерството на културата на СССР.

От инспектор по управление на театри, стигна до асистент на първия заместник-министър на културата на СССР. Аз съм ръководил театри Волга, пътува в командировки. Сега се говори за бог, корупция – това е пълен ерес.

Какво, не си ли?

– Има, разбира се. Но борбата с корупцията завеса, зад която хората крият своята глупост. Аз съм работил в

Министерството на културата на СССР, а след това на СССР, а след това на РУСКАТА федерация. Това са специалисти, знам нещо си територия, директори на театри, дори и зрителите.

А именно служител – това е… Ето едно мое актьорско наблюдение. Един ден стоях пушил в сградата на Министерството на културата. При мен дойде един колега и каза: «Диана, ти си толкова няма дим». «Как да не пилета?» – не разбрах аз. «Ти си сигареточку така, в дясната ръка, не се дръж си, с бащина грижа посъветва той и си отиде. «А защо дясната-това не може да се пуши?» – попитах го аз, вече в гърба. Той се върна и прошепна: «Ти трябва да разбереш. На третия етаж, тук кабинети на министрите и на всички замов». Аз: «Ами?» «Сега министър ще излезе, ще каже: «Здравейте, другарю Магдьяш!» Протегната за пожатия ръка. Докато-а ти ще бъдеш превежда…» Ето афп. Но той и кариера не се прави, такива са единици.

Сега, мисля, всичко е на обратно. Днес много се говори за модернизация на страната. Но не става дума за смяна на газови тръби и изграждането на завод си отива, а за модернизация на духа. Само въз основа на нов, нека несъвършена, но фанатично предани на своето дело специал

иста може да се направи нещо, за което казва Медведев.

Той е още и проблеми с гастарбайтерами по никакъв начин няма да реши.

– И няма да се реши. Това е само началото. Трябва да не е за гастарбайтерах да се говори, не е за миграция, и за хората. Русия – територия на любовта. Дори самата е в тежко положение, тя открива възможност да вземат хората, които в родината си, са на заплата от 5 долара. Искам да се обърна към своите сънародници, молдаванам, и каже в 91-та година, забравяйки, колко от хората ни са длъжни на руснаците, викаха: «Куфар! Гарата! Русия!» (известния призив за депортиране от страната на всички руснаци. – Ед.). А вие самите сега накъде да карам? В Русия. Някои от вас правят тук на престъпление. Колко още Русия може да понесе? Ще приеме ли тя отново тези, които го за пореден път е предал? Дойдох тук да работя – на работа. А ако не, езжай в Румъния. Това е най-богатата държава в Европа, ти си там много се нуждаят от.

Хората, може би, много се изненадват, когато научат Джумжуда по-близо, отколкото от екрана?

– Сънародници вече не се чудя, аз като артист, а моите размисли за живота. Сега ето… Мразя думата «корпоратив», но гостите. Одеваю шапка и излизам в начина на Джумжуда. След това се измъкнах и започна да разказва за живота. Много добре се абсорбира…

Радостно е, когато се обаждат момчета, с които сме били в училище. Един, превърнал се в учител в профтехучилище в Камышине, казва: «Моите ученици ме питат вярно ли е, аз знам Джумжуда. А аз отговарям: «Кой е той Джумжуд?» И им разказвам как сме се научили, как воюва…» работата Ми се измести в въпрос на възпитание – това за мен е много ценно.

Тя ми даде възможност да кажа, че не става въпрос за Джумжуде.

Защото и аз сам не живея само проект «Нашата Bulgaria». Ръководя лондонския собствен театрален агенция «Изток – Запад», репетирую в антрепризе, готвя спектакъл съвместно с музиканти. «Нашата Bulgaria» – щастливата съставка на живота ми. Определя дали тя мен като личност? Няма. Все по-трудно.

Филмът поставя точка на историята с Рафшаном отношение. Жалеете за това?

– Много съжалявам. Различни мнения, дори и в нашата снимачната група. Някой казва, че на това прекратяване. На което аз отговарям, аз имам право на дума: «Това е несправедливо. Не може да лиши хората от онази радост, която са получили чрез това, че вие като автори позна». Много зависи от това, как ще протече филм.

Съжалявам, че родителите ми вече не ще видят «Нашата Bulgaria. Яйцата На Съдбата». Когато татко си отиде, много трудно си тръгнах, отидох до него, седна. Той ми каза: «Сине, ти имаше възможност да направи кариера на офицер. Ти не си направил.

Имаш ли беше в състояние да направи кариера длъжностно лице. Ти не си направил. Сега ти ми казваш, че артист. Ти не го направиш кариера на художник, син. По-късно». Ако имах възможност да се върне на баща си, аз бих му казал: «Виж, аз съм направил». Аз не бих се похвали – аз просто неоснователно.