Тамара Иванова

Снимка Тамара Иванова (photo Tamara Hunter)

Tamara Hunter

  • Година на раждане: 1930
  • Възраст: 85 години
  • Място на раждане: Anapa, Русия
  • Националност: Русия

Биография

1941-ва и 1942-ра Тамара живяла в напрежение, тя выстаивала огромни опашки за хляб, и сега вече тя не искаше да види на бомбардировките, в които не е имало недостиг. Благодарение на винарната на баща Тамары имам резервацията си и не отиде на фронта, оставайки да работи във фабрика и контактируя с guerrillas.

В Анапа Иванов живее на улица Нижни новгород. Тя е само на десет години, когато тя и приятелка преди сеанса в театър ‘Спартак’ отиде да седне на брега на морето. Като поличба се превърна за Тамары необичайна находка в една от лодки на кея – тя е намерен пистолет, който от страх хвърли във водата.

Вече в киното Иванова научава за началото на втората световна ВОЙНА. До края не осъзнават за какво става въпрос, тя каза на татко, че много би искала да изглежда на експлозията на бомби. Бащата е отвел я в музей, показа истински бомби и обясни как всъщност е страшно експлозия на снаряд.

1941-ва и 1942-ра Тамара живяла в напрежение, тя выстаивала огромни опашки за хляб, и сега вече тя не искаше да види на бомбардировките, в които не е имало недостиг. Благодарение на винарната на баща Тамары имам резервацията си и не отиде на фронта, оставайки да работи във фабрика и контактируя с guerrillas.

Германците дойдоха близо до Анапа, така че преди пускането на града, хората започнаха да разглобяват завод и попрятали важни подробности някъде в гората. Тамара припомня как при отстъпление войници изстрел бъчви с вино, лившимся река направо по улицата, и касками зачерпывали питие и отпи. След като германците сами са отишли в отстъпление, те се взривиха на винарска изба с помощта на огромния капацитет със спирт, и Иванов със собствените си очи видяла голяма големият стълб от пламък и разлетавшуюся керемиди, падавшую директно към нея двор.

Последен ден за атентата в Анапа, преди окупирането беше особено лошо. Тамара с баща си отидох с кола в планината, ако отседнете за около седмица в село Pavlovka. За връщането в града на семейството Иванова минаващи там румънците не тронули, никакви проблеми не се появиха и с власовцами. Иванова и нейното семейство страда обзор на германците и унизително обръщение.

За първи път нейният баща е бил в гестапо по време на разпит по повод на винарска изба. След това го накара да се работи в пристанището. Но скоро Тамара остава без баща – го е застрелял гестаповцы, но майка и не я тронули, въпреки че съседната еврейската семейство с две деца не е пощадена.

Тамара трябваше да споделят къща с германците, защото майка и баба обстирывали техните пилоти. За добрата работа на нейното семейство, за разлика от много други, не са изгонени и никъде не изпратиха.

Все още Иванова си спомня, как в деня преди отстъплението на германците в небето на нашия ‘Ястребок’ рисува ‘свързани чанта’, димна завеса, марки на отдаване под наем, че германците вече са в чанта, и предвестник на нея бързо освобождаване.