Пиетро Аннигони

Снимка Пиетро Аннигони (photo Pietro Annigoni)

Pietro Annigoni

  • Дата на раждане: 07.06.1910 г.
  • Възраст: 78 години
  • Място на раждане: Милано, Италия
  • Дата на смърт: 28.10.1988 г.
  • Гражданство: Италия

Биография

Създава портрети и стенописи, Аннигони стана известен на целия свят, след като през 1956-та година е нарисувал кралица Елизабет II (Queen Elizabeth II). За художника, който се намира под влияние на италианския Ренесанс, се говори като за това, които се бунтуват срещу разрушителната сила на модернизма в средата-края на 20-ти век от света на изкуството.

Пиетро Аннигони е роден на 7 юни 1910 г. в Милано, Италия (Milan, Italy). От края на 1920-те години, той, по принцип, е живял във Флоренция (Florence), където се обучава в колежа бащите-пиаристов. През 1927-та той е приет в Академията за изящни изкуства във Флоренция (Academy of Fine Arts in Florence), където попаднал на курсове по рисуване Феличе Karena (Felice Carena), курсове по скулптура Джузепе Грацьози (Giuseppe Graziosi) и курсове на изкуството за гравиране Селестино Селестини (Celestino Celestini).

Аннигони първи път изложил своята работа във Флоренция през 1930 заедно с група художници. Първата си самостоятелна изложба, проведена през 1932-м – в Галерията на Белини (Bellini Gallery). В същата година художник спечели награда ‘Trentacoste’. През 1937-м Пиетро се жени за Анна Джузепе Маджинни (Anna Giuseppa Maggini), която е направила вдовцом през юли 1969-та. Двойката има две деца – Бенедето (Benedetto) и Мария Риккарда (Maria Ricciarda).

Между 1945

-ти от 1950-та беше много важен в кариерата Аннигони. През 1947-та той, заедно с шест други артисти, подписал Манифест на съвременните художници-реалист (Modern Realist Painters). Тази група стана в открита опозиция на абстрактно изкуство и други движения, възникнали в онези години. Той сподели своите виждания за авангард: «Аз съм убеден, че днешните произведения авангард е отровен плод на духовен упадък, с всичките му последствия, които възникват във връзка с трагичната загуба на любов към живота». Сред тези, които са подписали петицията, е бил Григорий Скилтян (Gregory Sciltian), братя Антонио (Antonio) и Хавиер Буено (Xavier Bueno).

През март 1949-ти комитет на Кралската академия в Англия (Royal Academy in England) взе няколко произведения на Пиетро за годишна изложба. Това е първият опит в работата му с Англия и моделът на успеха, която в крайна сметка се е превърнал в международен. В творбите важно място заема портрет на италианския Ренесанс, за разлика от модернизъм и постмодернистских художествени стилове, които доминират в средата-края на 20-ти век.

Аннигони известен в целия свят през 1956-та, когато създаде романтична снимка на млада кралица Елизабет II. Също така той е известен със своите портрети на Папа Йоан XXIII (Pope John XXIII), президенти на САЩ Джон Af Кенеди (John F. Kennedy) и Линдън Bi Джонсън (Lyndon B. Johnson), принцеса Маргарет (Princess Margaret) и някои други членове на британското кралско семейство.

Въпреки че Пиетро получи признание като «кралския художник’, той винаги рисувал само тези, които са му наистина е интересен. Аннигони така и остана ‘художник от народа», в смисъл, че до края на дните си поддържал приятелски отношения с прости хора и не е бил впечатлен прекомерна помпезностью. Продължава да рисува хора от цял свят, италианецът създава портрет на обущар на Salvatore Ferragamo (Салваторе Ferragamo), флорентински автор Луиджи Уголини (Luigi Ugolini), легендата на балета на Марго Fontaine (Margot Fonteyn), американската актриса и поетеса Баня Бонты (Vanna Bonta) и Гаятри Деви Maharani (Maharani Gayatri Devi) от Джайпур (Jaipur).

През май 1988-ти Пиетро Аннигони е претърпял спешна операция във връзка с перфорирана язва, но след него така и не се възстановил напълно. Той е бил отведен в болница във Флоренция 27-ти октомври, същата година, и е починал от бъбречна недостатъчност на следващия ден.

‘Емоционални състояния, които изпитва художник или друг човек на творчеството, неустоим карат да изразяват едни и същи състояния на ума и на душата, от които, може би, и е изсечен искра на просветление. Тя запали светлината, която показва нещата в тяхната дълбочина, гъвкавост най-много, а може би дори и вечна реалност. Това е свят, който можем да наречем свят на поезията’.

Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
Добавить комментарий

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: