Слава Рашкай

Rene Raskaj
- Дата на раждане: 02.01.1877 г.
- Възраст: 29 години
- Място на раждане: Озаль, Хърватска
- Дата на смърт: 29.03.1906 г.
- Националност: Хърватия
Биография
Хърватска художник, считан за един от най-добрите акварелисток на страната от края на XIX-ти – началото на XX-ти век.
Родена Слава – тогава все още Фридерика Славомира Олга Рашка (Friderika Slavomira Olga Raškaj) — в град Озаль (Ozalj); от самото раждане на момиче е лишен от слух. Семейството й не е лошо – тъй, майка на Славата, Олга, че ръководи местната поща, което в онези времена се е смятало за доста приличен длъжност – но и до по-висшите кръгове на обществото, което не принадлежеше. Олга в свободното си време занимавала с рисуване; любовта към изкуството тя предала и на своите дъщери, Славата и Паулы (Paula).
Осем години Слава отиде във Виена (Vienna), в училище за глухи – именно там тя и започна да се учат да рисува професионално. В това време Рашка рисува предимно с молив и мастило; ‘натурщиками’ й бяха класически скулптури. До наши дни са достигнали само две детски рисунки – сега те са изложени в Хърватския Училището Музей (Croatian School Museum) вЗагребе (Zagreb). Също във Виена момиче започва да учи чужди езици – и впоследствие, доста добре усвоили френски и немски – и переключилась с моливи и мастило за туш и акварел.
През 1893-та Слава се върна в Озаль – и все пак, накратко: местен учител, Иван Муха-Отоич (Nansen Muha-Otoić), отбеляза изключителен талант момичета и убеждава родителите я изпрати в Загреб, на по-нататъшно обучение; да се отдадете на обучението Славата трябва да е на известен художник Влахо Буковац (Vlaho Bukovac), добър приятел на Иван. За съжаление, Буковац научи момичето отказа; в крайна сметка Рашка е станал ученик на Бела Чикош-Сесии (Bela Čikoš Sesija). Няколко години Слава живее в държавно училище за жестомимичен език за деца и посещавала занятия в Чикош-Сесия; като студио, тя използва местен моргата.
Репепертуар от Рашки в това време е много странен – тя рисува леко луди натюрморти и доста необичайни акварел. В картините му Слава включвала морски звезди и сребърни сундки, червени рози и сови, омари и вентилатори; всичко това в главата си объединялось в някакви сложни проекти.
В края на 90-те години на XIX-ти век творецът започва да творят на открито, което прави скечове в Загребском Ботаническата Градина (Zagreb Botanical Garden) и по-големите градски паркове; картините й са станали по-лек и малко по-спокойни. В 1899-та Слава се върна в Озаль; изготвя тя все още продължава на улицата. Почти всички най-известни свои творения Рашка е създала именно през 90-те години; след това са боядисани ‘Портрет’ (‘Self-portrait’), ‘Пролет в Озале’ (‘Spring in Ozalj’), ‘Старата мелница’ (‘The Old Mill’) и много други гениални картини. За първи път на широката общественост своиработы Слава представи в 1898-м – шест я акварелей са изложени в току-що открития Павилион на Изкуствата (Art Палата) в Загреб; в Рашки на изложбата са били представени от такива известни до това време творци като Менци Климент Крнчиц (Menci Klement Crnčić) и Влахо Буковац. По-късно на работа на Славата изложени в Санкт-Петербург, Москва и дори на Световното изложение от 1900-та (Exposition Universelle) в Париж (Paris).
Именно през 1990-м-у-Слава са се появили първите признаци на сериозна депресия. Известно време Рашка проведе в болница, но по-късно я, изпратени за домашно лечение. Състоянието на художника, обаче, се е влошило с плашеща скорост и през 1903-та я сложиха в психиатрична болница. Разбира се, рисува в това състояние Рашка вече не може. Почина акварелистка 29-ти март 1906-та, от туберкулоза.