Алфред Адлер

Снимка на Алфред Адлер (photo Alfred Adler)

Alfred Adler

  • Дата на раждане: 07.02.1870 г.
  • Възраст: 67 години
  • Място на раждане: Виена, Австрия
  • Дата на смърт: 28.05.1937 г.
  • Гражданство: Австрия

Биография

австрийски психолог, един от водещите дейци на психоаналитического дестинации

Культурология на XX век. Енциклопедия. Това е първи А-La-Sp, Университетската книга. 1998

АДЛЕР (Adler), Алфред (1870-1937) — широката. психолог, ученик на Фройд, основателят на училище «индивидуална психология». Имам мед. образование в Вените. унте (1895), прави изследвания психопатологич. симптомите. През 1902 се запознах с Фройд, и става участник в неговите дискуссионного чаша. А. от самото начало скептичен към фрейдовскому метод на тълкуване и обяснение на психич. нарушения на сексуални фактори, отхвърля понятието «либидо» и «Эдипова комплекс». През 1907 публикува книгата «Изследвания за малоценност органи и я психич. обезщетение», негативно встреченную Фройд; през 1911 окончателно с него беше, като основаното собств. направление в психологията — «индивидуална психология». През 1914 г. основава списание «Internationale Zeitschrift fur Individualpsychologie», през 1924 — Internat. асоциация на индивидуалната психология. През 1926 г., чете лекции в Колумбийския не-такива. През 1932 г. се премества в САЩ, се е занимавал преподаване.

А. започва от това, че человеч. психология детерминируется фактори специален ред и не може да бъде сведена до физиол. или биол. причини; чиста каузальность действа само в света на неодушевени предмети и съвсем недостатъчна, за да обясни человеч. живот, ключова роля в к-рой играят долженствование и целеполагане. (Тази методол. инсталацията е определил несъгласие А. с теорията на Фройд за сексуалността, преустановяване на либидото и редукционистскими модели за обяснение, сводившими психич. процеси в крайна сметка до биол. первоосновам.) Според А. обяснение на психич. процессови поведение на индивида изисква преди всичко идентифициране на неговите цели, или цел на инсталацията. Целева инсталация (често и от самия физическото лице не сознаваемая) определя «линията на живота» на индивида, на неговия «жизнен план», к-ри така или иначе прилага във всички действия на човека и определя трайна стратегич. насоченост на поведението му. А. отказал от причинного обяснения и постави на негово място телеологич. подход.

Осн., обща цел на на всеки индивид А. смята стремеж към власт и превъзходство, до-рой може във всеки конкр. случай да приемат различни форми. Тази цел предопределя от факта фундаменталния факт, че на всеки човек в детството е присъщо чувство за малоценност по отношение на родителите, братята и сестрите си, и към околните. Стремежът към превъзходство е призвано да компенсира «вездесущее человеч. чувство за малоценност» и понякога може да отнеме болезнени форми на сверхкомпенсации (например, невротиков). «Жизнен план», създадена с цел да се постигне превъзходство, е налице прът психич. живот на индивида, неговите обединяващи принципи.

Придържайки се към цялостен, холистич. подход, А. е вярвал, че човек винаги трябва да се разглежда в контекста на неговото обкръжение и че знанието за човека е невъзможно, без да се изяснят «, отношението на човека към своите социално определени задачи». Човек живее в об-ve, и околна култура винаги създава опр. границата за реализиране на стремежа към превъзходство. Освен стремежа към превъзходство човек има и «чувство за общност»: «Неговата физика изисква от него единение; език, морал, естетика и интелект се стремят към общепринятости, предполагат си; любов, работа, человеч. съпричастност са реални изискванията на съвместна человеч. живот. Тези нерасторжимые реалността атакува или се опитва да ги хитроумно байпас «стремеж към лична власт». Чувството за общност и стремежът към превъзходство, са осн. фактори человеч. поведение: първо се превръща в ограничаващ принцип, на второ — линеарно.

Стремеж към превъзходство има безброй форми на проявление. В зависимост от конкр. сфери на неговото приложение, то може да се изразява в антисоциальном поведение, но понякога се превърне в източник на високи културни постижения, мощен фактор за културен напредък.

Невроза А. разбира като «погрешна от гледна точка на културата опит да се отървете от чувство за малоценност», като бунт срещу об-во се изразява в укриване на индивида чрез вътрешен / външен. противодействие от всякакво принуждение от страна на об-ва. В мировосприятии невротика представа за принуда търпи означава, удължаване на: социални феномени — в т. ч. такива в нормалния случай, са обичайно явление, като логика, естетика, любов, грижа за близкия, сътрудничество и езика — остро се възприемат невротиком като принудителни и са считани им като нещо ущемляющее му вътрешен / външен. стремеж към превъзходство. Укриването на данъци от участие в субективно ще принуди, форми на социален живот води до изолация на невротика от об-ва, проявляющейся в създаването им нестандартни «частни логик», нарушения на речта, соматич. невротич. симптоми, сексуални проблеми, разрушаването на неговите способности за комуникация. Стремеж към сверхкомпенсации, често свойственное невротику, оказва влияние върху стила на неговото мислене и определя господството в «апперцепционной схема на» твърда дихотомич. дистинкций («горе-долу», «победител-губещ», «мъжко-женско», «всичко е нищо» и други подобни).

Формирането на «невротич. план», т.е. sp. А., може да се случи под въздействието на физиол. фактори (напр., за малоценност органи), така и под влияние на социални фактори, гл. обр. характеристики на «семейния конституцията». Както и други изследователи психоаналитич. посоката, А. е вярвал, че невротич. инсталацията се сгъва при индивида в първите години от живота си. Осн. средство за лечение на неврози, — идентифициране на пациента му индивидуална целта на инсталацията, длъжен си до неговото осъзнаване, развитие на пациента социално чувство и връщането му в об-во.

Социално-психол. наклон в психол. концепцията А. е повлияла на теор. концепцията неофрейдистов (Гр. Съливан, Хорни, Фром и др); въпреки това, самата «индивидуална психология» като действаща научна школа от 20-те години., в к-рые беше връх на нейната слава и популярност, почти загубил влиянието си.

Оп.: Menschenkenntnis. Leipzig; L., 1929; Social Interest: A Challenge to цялото човечество. N. Y., 1939; The Individual Psychology of Alfred Adier. Ед. by H. L. Ansbacher and R. R. Ansbacher. N. Y., 1956; Практика и теория на индивидуалната психология. М., 1995.

Лита.: Dreikurs R. Fundamentals of Adlerian Psychology. N. Y., 1950; Essays in Individual Psychology: Contemporary Application of Alfred Adler’s Theories. Ед. Adler K. A., Deutsch D. N. Y., 1959; Orgler H. Alfred Adler: The Man and His Work. L, 1963; Път L. M. A. Adler: An Introduction to His Psychology. Harmondsworth, 1956.