Константин Монаков

Снимка Константин Монаков (photo Constantin Monakow)

Constantin Monakow

  • Дата на раждане: 04.11.1853 г.
  • Възраст: 76 години
  • Място на раждане: vs Бобрецово, Вологодска, Русия
  • Дата на смърт: 19.10.1930 г.
  • Националност: Швейцария

Биография

От 1877 г. до 1877 година учи медицина в Цюрихското университета. След дипломирането си, той е бил асистент в Санкт Петербург, където да провежда научни изследвания върху анатомията на мозъка.

Константин фон Монаков (Constantin von Monakow) е роден през 1853 г. в руски село Бобрецово, Вологодска област (Bobretsovo in the Vologda Oblast).

През 1866-та той, заедно с родителите си се премества в Швейцария (Switzerland), където скоро след дипломирането си започва да учат медицина. Известно е, че бащата на Константин изобщо не пожела да види сина си лекар, но този успя да устои на бащина воля и става студент в медицинския факултет на Университета в Цюрих (University of Zurich).

Още в студентските си години Константин започва да работи като асистент в психиатрична клиника института Burghölzli Institute, както и неговия известен наставник е бил Едуард Хитциг (Eduar

d Hitzig).

Именно в този период младият фон Монаков е изключително заинтригуван сградата и физиология на човешкия мозък.

През 1885-та Константин се завръща в Цюрих, където по-късно става директор на Института по анатомия на мозъка (Brain Anatomy Institute).

Монаков е успял не само да разшири знанията в областта на практическата медицина, но и притежават мащабна научна работа в областта на патологията и еволюцията на човешкия мозък. Така, огромен интерес предизвикват неговите изследвания на психологическите последици, свързани с загубата на тези или други обекти на кората на главния мозък. Точно фон Монаков е дошъл до заключението, че при загубата на едни или други психологически операции може да се съди само за зона на поражение, но не и за намирането на психически функции. Той въвежда понятието ‘асемия’, което характеризира това, което е нарушение на сложни символични функции може да се осъществи при най-различни по локализация поражения на мозъка.

Константин фон Монаков въвежда и понятието «диашизис’, което означава, че всяко органично поражение (като на нервната система, така и на вътрешните органи) със сигурност ще създава около себе си зона с функционално-динамични промени, и тъкмо по силата на това поражение места, което изобщо не е свързано с висшите психични функции, също може да доведе до тяхното нарушаване. От друга страна, при нарушаване на части на мозъка, связанныхс някаква психическа функция, тя, след известно време може да се реализират вече останалите области на мозъка.

Сред най-известните творби на Монакова — ‘Pathologie du cerveau’ (1897), ‘Uber Lokalisation der Hirnfunktion’ (1910), ‘Gefuhl, Gesittung Gehirn und’ (1916), ‘Psychiatrie und Biologie’, (1919) и няколко други.

В последните 15 години от живота си Константин успоредно с изследвания по анатомия и еволюцията на мозъка ангажирани гранични въпроси медицина и философия.

Константин фон Монаков е починал на 19 октомври 1930 г.; да е бил той до края на живота си, е много известен и уважаван в Швейцария лекар-невропатологом, нейроанатомом, нейропсихологом и философ.