Марио Капекки

Снимка на Марио Капекки (photo Марио Capecchii)

Марио Capecchii

  • Дата на раждане: 06.10.1937 г.
  • Възраст: 79 години
  • Място на раждане: Верона, Франция
  • Националност: САЩ

Биография

Детство-Марио Капекки не можеше да се нарече безоблачен – момче рано загубил баща си, а по-късно и майка му се удари в немски концентрационен лагер. Почти 4 години от живота си на улицата бе почти не струват Марио живот; за щастие, майката успява да намери сина си – и да се спаси животът на бъдещето светилу на световната генетика.

Марио Рамберг Капекки (Mario Ramberg Capecchi, 6.10.1937) – американски учен от италиански произход, генетик, нобелов лауреат.

Роден Капекки във Верона (Верона), в семейството на италианския авиатор Лучано Капекки (Luciano Capecchi). По време на Втората световна майката на Марио попаднал в концентрационния лагер Дахау (Dachau) – за разпространение на анти-фашистки памфлетов и членство в фашизъм група. Луси Рамберг (Lucy Ramberg) в някаква степен е очаквала арест; тя успя да продаде голяма част от своите имоти и да ги предават на някаква фермерско семейство, та тези са се погрижили за бебето. Уви, пари Луси е достатъчно само за една година; след това юному Марио трябваше да напуснат приемно семейство.

4 години Капекки побирался по улиците на италианските градове, като първи в сиротские приюти. Глад и болест, за малко не му струва живота; спаси Капекки майка му, публикувана на

свободата и веднага взявшаяся за търсене на сина си. Марио е намерил Луси в една от италианските госпиталей; отнемане на сина си у дома, тя е в състояние да го измъкнем.

През 1946-та чичо Марио, американски физик Едуард Рамберг (Edward Ramberg), помогнал на сестра си да се върне в Щатите. Установява Люси и Марио, в Пенсилвания (Pennsylvania), основано Едуард Рамбергом кооперативна общество Bryn Gweled.

През 1956-а Марио е завършил училище, след което се хванал за изучаване на химия и физика в колежа Antioch Колеж в Охайо (Ohio). Получаване на диплома за бакалавър, Капекки е преместен в Масачузетския Технологичен Институт (Massachusetts Institute of Technology), където се фокусирал върху само физика и математика. По-късно Капекки се установил в Харвард, в лабораторията на Джеймс Уотсън (James D. Уотсън) – един от откривателите на структурата на ДНК.

През 1967-м Марио Капекки имам докторат по биофизике в Харвард (Har

vard University); дисертация своя Капекки пише под началото на Уотсън.

През 1969-та Марио Капекки се превърна в асистент професор по биохимия в Медицинското училище на Харвард (Harvard Medical School). През 1971-м Капекки повишиха до асоцииран професор; през 1973-та той се установил в Университета в Юта (University of Utah).

От 1988-ти Марио активно сътрудничи с Медицински институт Хауърд Хюз (Howard Hughes Medical Institute); освен това, той е вписан за член на Националната Академия на Науките (National Academy of Sciences) и работи над редица генетични проекти.

От всички изследвания, в които Капекки е участвал, по-добре да го прославило изследване на генетичния код; легендарния експеримент с мишката – която Капекки успя ‘изключване’ с помощта на стволови клетки на редица гени – донесе учен със световна слава и Нобелова награда. Разделени на Нобелова награда с Марио работавш

й пред подобни експерименти Мартин Еванс (Мартин Еванс) и Оливър Смитис (Oliver Smithies). Мишката, като подопытного животински Марио не е избран случайно – той отдавна се занимава с изучаването на определена генетична верига на ДНК мишки; според учен, тази верига играе ключова роля в развитието на ембрионите не само при мишки, но и при всички многоклетъчни живи същества. Задълбочено проучване на тази верига гени гарантирано ще доведе до цялата серия от открития в генетиката, ембриология и много съседни области; уви, да се направи в тази посока предстои още много и много.

Скоро след като Нобеловият комитет обяви своето решение, жител на Австрия Марлене Ястребов (Marlene Bonelli) заяви, че Капекки – я отдавна изгубен доведен брат. През май 2008-ти Капекки лично се срещна с 69-годишна австрийкой и потвърди, че тя наистина трябва да му роднина.