Йосиф Som

Снимка на Йосиф Som (photo Iosif Somov)

Iosif Somov

  • Дата на раждане: 13.06.1815 г.
  • Възраст: 60 години
  • Място на раждане: село Бонбон, Русия
  • Дата на смърт: 08.05.1876 г.
  • Националност: Русия

Биография

Som (Йосиф Иванович, 1815 г. — 1876 г.) — брат А. Б. В. , даровитый професор и академик, дейности и ползотворно работи в областта на чиста и приложна математика.

След като завършва през 1835 г. курс на физико-математическия факултет на Московския университет със степен кандидат, С. хванал за съставяне на произведения, замислен още в университета. Трудът на този, отпечатани в 1838 г. и е с наименование «Теория на определени алгебрични уравнения по-високи степени», бе удостоен с Демидовской премия от страна на Академия на Науките. За средства за съществуване В. трябваше да влязат като преподавател по математика в москва търговско училище и в дворянский институт. През 1841 г. премина изпита, той защити тезата «За интегралах ирационално алгебрични за диференциали с една променлива» на тургенев. Петербург университет, го кани за длъжност доцент-професор. В университета той чете първо висша алгебра, след това всички останали отрасли чиста математика, с изключение на теорията на вероятностите и теория на числата; с 1864 г. той чете теоретична механика. През 1847 г. защитава дисертация «За разпространението на светлинните вълни в срединах, не с двойно пречупване», имам докторат по математика и астрономия и след това избран за член на необикновените професор; Академия на Науките за тази работа възложени му втора Демидовскую награда. През 1856 г. той е направен ординарным, а през 1866 г. е почетен професор по. При преподаването на различни части на математика в университета в С. намерил за добре да състави ръководство: алгебра, аналитична геометрия на равнината, аналитична геометрия в пространството, гледаше в тавана г., бр. През 1850 г. публикува «Основата на теорията на елиптични функции», за което е награден за трети път награда на Ирина . Преподавайки на теоретичната механика в университета, се превърна в отпечатате своя курс на рационалната механика; през 1872 г. излезе първата част на курса (кинематика), в 1874 г. е издаден част на втория том (въведение в статиката и динамиката и две глави на статични; края на този том, остава в ръкопис, е издадена след смъртта на автора). Тези два тома са преведени на немски език в 1878 г. «Theoretische Механика von I. Somoff, uebersetzt von A. Ziwet». В предговора авторът обяснява, защо той смята за необходимо да се започне изложение механика кинематики. Той посочва, между другото, за тези параграфи, които са въведени собствените му изследвания върху ускорениями на различни поръчки и по изражението на диференциални параметри на първи и втори ред в криволинейни координати. През 1862 кг, за смъртта Дължина, С. е избран за член на Академията на Науките и оттогава публикуване в издания на мемоарите си. Освен посочените по-горе трудове са отпечатани следните мемоари С.: «Demonstration des formules de M. Jacobi, relatives a la theorie de la rotation d uncorps solide» («J. fur die reine und angew. Mathem. von Вестник», т. (42); «Methode du calcul des fonctions elliptiques de troisieme espece» (пак там, т.е. 47); «Note sur la rectification graphique de l ellipse» («Bullet. de l acad. de sciences de St-Petersb.», VIII, 1850); «Demonstration de quelques formules elliptiques de C. G. Jacobi» (пак там, IX, 1851); «Memoire sur les axes et les moments principaux des corps homogeres» (пак там, XI, 1853); «Solution rigoureuse du probleme de la rotation autour d’ un point фикс d ‘un corps solide pesant, lorsque ce corps a deux rebels’ inertie principaux egaux»… (пак там, XIV, 1856); «Equat. algebrique a l aide de laquelle on determine les oscillations tres-дребните d ‘systemes de points materiels» («Memoires de l’ acad. des sc. Санкт Petersb.», VII серия t. I, 1859); «Cas particulier de l homographie plane» (ib., t. V, 1863); «Sur les accelerations de divers ordres» (ib., VIII, 1864; «Бележки Академия на Науките», т.е V, 1864); «Очерк на живота и дейността на Дължина» («Бележки», т.е III, 1873); «Директен начин за изразяване на разликата на параметрите на първия или на втория ред в криволинейни координати» («Бележки», т. (VIII, 1865; «Memoires Санкт Petersb.», т.е. VIII); «За ускоряване на различни поръчки в относително движение» («Бележки», IX, 1865; «Бюлетин» Санкт Petersb.», т.е. IX, 1866); «Construct. des axes d ‘ellipse» («Nus». annales», Terquem, т.е. XIX, 1860); «Конвертиране на линеен координати в елипсовидни» («Бележки», т. (IX, 1866; «Bulletin», т.е. X, 1866); «Attract. couche d ‘mince sur un point de sa surface» («Bulletin», т.е XIII, 1869); «ЗА решаването на един въпрос, механика, предложена от Абелем» («Бележки Академия на Науките», т.е XV, 1869; «Bulletin», XIII); «Доказателство Ес за уравнението на равновесие» («Бележки», XVII, 1870; «Бул.», XIV); «Изправяне на криви линии» («Бележки», XVIII, 1870; «Бул.», XV); «Алгебраическое доказателство за Хамилтън начало» («Бележки», XIX век; «Бул.», XVI, 1871); «Vitesses virt. d ‘ une figure invar.» («Бул.», XVIII, 1873); «ЗА прием на Гаус за привеждане на квадратно функция на сума от квадратите» («Бележки», XXIII, 1874; «Бул.», XVIII); «Опростяване на начина на Гаус за определяне на привличането малка» («Бележки», XXIII, 1874; «Бул.», XIX); «Theoreme barycentrique pour exprimer la duree d’ un mouvement d ‘un point» («Бул.», XX, 1875 г.); «Forces, qui nechangent pas, quand leurs points d applic. reciovent un deplacement fini» («Memoire d ac. Санкт Petersb.», т.е. XXII, 1876) и няколко статии в «Математически Сборник». Живот на покойния В. е пълен заслуги в полза на науката и на вътрешното просветление. Dv.