Аким Контакти

Снимка Аким Контакти (photo Maria Nahimov)

Maria Nahimov

  • Дата на раждане: 08.09.1782 г.
  • Възраст: 31 години
  • Място на раждане: под Харьковом, Украйна
  • Дата на смърт: 18.07.1814 г.
  • Гражданство: Украйна

Биография

Руски, украински поет, сатирик, драматург.

Контакти, Аким Николаевич (8 (19) септември 1782, под Харьковом — 18 (30), юли 1814 (така в предговора към неговата сборнику 1815 г. Г. Н. Геннади индикация на 17 (29) юни 1815), Шейчино (сега село Ивано-Шейчино Богодуховского област на региона Харков)) — руски украински поет, сатирик, драматург.

«Дворянинъ Слободско-Украинската Губернїи и Кандидатъ на ИМПЕРАТОРСКИЯ Металист Университет» А. Н. Контакти беше син на небогатого на собственика на земята. Неговите предци са пристигнали на Слобожанщину в средата на XVIII век. Двама от тях вече са в 1767 г. са в списъка на благородници Akhtyrskaya провинция като собственици на крепостните: комисар Николай Контакти е имал 30 душ, а брат му е «стотника и директор на» Сперма Контакти — 25. През 1785 г. в съвместно владение на братята е сельцо Поповка (близо до днешното село Мерла), където е живял 20 души. Вероятно тук е роден в семейството на подпоручика Николай Плаването син на Аким. Скоро в ръцете на баща му преминава всички притежание на роднини на Богодуховщине. В началото на XIX век той вече е по-3500 колегия на земята. В селото Шейчине, чието население в продължение на две десетилетия нарасна почти 13 пъти, е вече повече от 150 души, «които зажитком средственны». Тук е изградена дървена manor къща, винокуренный фабриката, където е произведено от 2000 кофи водка в годината, воденица и просорушка. Сред свободен стил на природата и отминали детски години, момче. След това той бил отгледан в Благородната къща на Московския университет. Още в отроческом възраст са отбелязани с отличните си дарби и успехи, особено в език; дори и тогава са отпечатани някои от неговите преводи. Известно време той беше на промоция, но скоро излезе в оставка. На 24 години, включени в Харков университет (словесному преподавателския състав), от много изненадан. С напредване на възрастта и познание на света се увеличаваше от него импулс към занимания словесностью дори до страст; престой на същия в университета е периода, когато той е написал повечето от своите творби. В 1808 г. той е завършил университет и получава званието кандидат на написването на това стихотворение, с неподдельного за хумор:

…Петлицъ сїянїемъ сребристымъ озаренъ,

Застанал на стъпалата на висока Кандидат!

И слава осѣнивъ ме своимъ крыломъ,

С усмивка кажетъ всѣмъ печатни ми Дипломъ!..

Изглежда, природа влила в душата му специално чувство на отвращение към всичко несправедливому и нелепо; и двете винаги беше със собствените си впечатления до умопомрачения. Поет незабавно откликался по горещите теми на:

Франту причесанному à la coq.

(Забавнымъ встрѣтился тоя ден аз дѣтиной.

За чудо може да го пропуснете:

Пѣтушїй гребен от него

На ослиной головѣ.

Когато е издаден указ за изпити при университетите в цивилни служители, той е написал известната си сатиру «Елегия», известен с името на автора не е само в Харков, но и далеч извън него. Я копирали, чели, учили наизуст всички знаеха смисъл в остра дума. Гласа стил на високо текстове, поетът започва така:

Восплачь Канцеляристъ, Повытчикъ, Секретар,

надсмотрщикъ возрыдай и цялата приказная създание!

Бузите въ скърби мастило решетка

И въ пърси пера другъ друг побьете.

За колко за грѣхи наказани от съдбата!

Зрятъ ужасна облак камара надъ себе си,

Която молнїя грозитъ ни просвѣщеньемъ…

Когато при Харковския университет бяха отворени курсове за служители, Акима Николаевич поканени да четат за тях курс език (руски език и граматика). За провеждане на занятията той специално също набира такъв материал, който да кара да го чиновных учениците, които са свикнали да се надсмива над простолюдином и да иска подкуп, размишлявам си положение, budyv уснувшую съвестта. Така че дори и за миг трябваше да записва на дъската му стихотворение «Похвала на гъши пера», завършва с думите: «Подьячїе глава представяне на гусемъ преклоните!». Или осъжда спрягать глагола «да» и «драть», което веднага предизвика съответните асоциации.

През 1811 г. А. Н. Контакти прочетох лекции и безвыездно се установява в своя имоти в село Шейчине. Той е бил, както сега казват, необикновен мъж. Знаеше четири чужди езика: латински, немски, френски и английски, като на последните три свободно да говори. Кабинетът му беше затрупана с книги. Когато дойде вдъхновение, поръчах затворите прозореца (дори и през деня), зажигал свещи и пише, пише…

Чуйте ме, о, Боже (височина!

Становище на единна къ тебѣ аз возсылаю:

Дай, Всещедрый, мнѣ не е това, което желая;

Но това, което самъ да подаде восхощешь Ти!

Природа экспансивная, енергичен, той изразяваше чувствата си често в остра форма. За несправедливост говори разпалено, с възмущение, рязко се обличал подкуп на длъжностни лица. Отчаяно се подиграват французите-гувернеров и техните възпитаници заедно с родителите си на последните:

…Въ Французѣ дивномъ седем приходитъ къ вамъ Сократъ;

Което щастїе за васъ и вашихъ чадъ!..

<…>

…Французамъ помагат обязанъ Русскїй всякъ,

Кой мыслитъ иначе, тотъ варваръ и дуракъ…

Това е реакция на изкачване на патриотизъм в хода на войната с НаполеономДоставалось от сатирик и «учен мужам». Дълбоко оценяването образование, Харков университет, който завършва, и най-добрите професори, той едновременно зло подиграват на тези «будители», че блистали не с ума си, а мундирами:

Чтобъ мрачна страна на науката озарить,

Ученыхъ много въ Украйна валитъ.

Сїяютъ за лица те, какъ въ темнотѣ заседание мълния,

Но какво блѣститъ при нихъ? Мундирныя печалба!

В друго едно стихотворение рисува идеалната картиную отножений между хората в научния свят, която съм виждал… в съня си:

…Аз видѣлъ странно сословїе ученыхъ,

Които въ подвигахъ, ихъ званїю достойныхъ,

Поддържане на здравия смыслъ, чест, морал и мир;

От завист те не грызлись межъ себе си.

Аз видѣлъ триумф наукъ, достоинствъ, чест,

Позоръ невѣжества, изгнанье подлой ласкателство,

Въ сѣмействахъ тишина и щастїе вездѣ;

Аз видѣлъ всички сїе и видѣлъ всичко… по снѣ!

Поет, определено е талант сатирик. Съвременници го оприличават с Кантемиром, Сумароковым, Фонвизиным. Жалко, че тогдашняя литературна критика не обърна внимание на неговите произведения. Печатался той е малко, само в периодични издания. Умира на 33 години, така и не се чака за освобождаването на първия (и единствен) на сборника на техните произведения; приятели на поета отдалеч му посмъртно през 1815 г. в харков университетска печатница. Книгата е много популярен и переиздавалась всички с нови допълнения:

1816, Харков и др. Борзенкова;

1822 Г., тип. С. Селивановского;

1841, М и др. А. Глазунова;

1841, М и др. Исаева, тип. Н. Степанов;

1842 Г., тип. Календар. Договор;

1849, Спб., поначало. А. Смирдина;

1852, тип. R. R. Волков.