Александър Жуковски

Александър Жуковски

Снимка Александър Жуковски (photo Ellana Jukovskiy)

Ellana Jukovskiy

  • Дата на раждане: 10.09.1810 г.
  • Възраст: 54 години
  • Място на раждане: Пенза, Русия
  • Дата на смърт: 08.12.1864 г.
  • Националност: Русия

Биография

Произхожда от благородници. Отгледан в Саратов губернской гимназия. Служи в конната артилерия. В Турската война от 1828-29 година се е намирал в действащата армия и е бил при полето Дибиче в кампания за Балканите; в 1830-31 г. е участвал в усмирении на полския метеж. След това е служил в министерството на финансите и заместник-директор на държавната хазна.

Поет, известен под псевдонима «Бърнет». Роден на 10 септември 1810 г. в Пенза. Умира в Санкт Петербург 8 декември 1864 г. е Слязъл от благородници. Отгледан в Саратов губернской гимназия. Служи в конната артилерия. В Турската война от 1828-29 година се е намирал в действащата армия и е бил при полето Дибиче в кампания за Балканите; в 1830-31 г. е участвал в усмирении на полския метеж. След това е служил в министерството на финансите и заместник-директор на държавната хазна. Жуковски започва да пише много рано; но на литературно поприще, той излезе само през 1837 г., пишете в различни списания наведнъж на цяла серия своите текстове. Едновременно са били отпечатани: «Современнике» откъс от поемата «Елена», под заглавие «Самота», «Литературни прибавлениях» до «Руски Инвалиду» (№ 20, 31) «Леодан», откъс от еврейски поучений и стихотворение «Призрак»; няколко стихотворения в «Библиотека за четене» и други списания. Много произведения се харесат на публиката, и името на Бернета веднага свършената известна. Списания има общи похвалами автора, посрещане на новия силен талант. Сеньковский направи го гении и дори Belinsky, макар и малко след това, коментира в поезията Бернета «вкус на ароматен цвят прекрасна вътрешен живот». Обаче Жуковски не оправдае възложените на него надежди и славата му премина много скоро. В същия 1837 г. той публикува в «Библиотека за четене» стихове: «Слънчоглед», «Меден кръст», «Зимен туризъм», «Паша», «Военнопленникът африканец», «Два кръст във Влашко», «Конник», «Моля», «Съдбата на поета», «Неочакван порив» и голямата поема «Перля, дъщеря на банкер Мостиеха», и след това, през същата година издава самостоятелен издание на събранието на своите държави, под заглавието «Стихове Д. Бернета» и стихотворение «Граф Метс». През 1838 г. са отпечатани «Последната нощ», «Илиада», «Прошка», «Правно» и две стихотворения: «Луиза Лавальер» и «Елена». Първата е отпечатана в «Библиотека за четене», а втората отделно издание, са получили голямо разпространение в обществото. Лесна сюжет, взет от феодалната епоха, съвсем художествени картини и времето на най-високо вдъхновение на автора, което е довело до неговата поезия, нает на читателя, и само суровата критика погледнах съвсем различно. 1839 година е последната година му литературна дейност, но тази година той е автор на една от най-добрите си творби, стихотворение «Вечния евреин», се радва на до наши дни обща популярност. След това А. К. в продължение на единадесет години не е написал нито дума, и само през 1850 г. отново заяви за себе си, поставяйки в «Вътрешна Лексикон» две романи на руския живот, наречен «Черен гост» и «Не съдете по външност», са преминали почти никой не спазва. Най-добрите от масите разпръснати по различни списания и альманахам стихотворения на Жуковски-Бернета признават: «Семейно чувство», «Призрак», «Съдбата на поета», «Зимен туризъм», «Сбогом», «Сън», «Елегия», «Моля», «Песен»; има и наистина прекрасни места в земеделието «Елена», «Перля» и «Вечният евреин», втората част на който, под заглавието «Жена», е отпечатана отделно в «Зората», издававшейся през 1839 г. Владиславлевым. Същото Име. почти напълно неизвестен в обществото, тъй като той никога не подписывал името си в нито една от своите творби, за да се скрие през цялото време под псевдонима «Бърнет», която до този момент се разбра в обществото, истинското име на автора на «Вечен жида», «Елена», «Граф Мец» и «Перли». Труднообъяснимую причината за това, че руски човек дръзнал да се перчи пред руската четящата публика в продължение на целия си живот, под чужд име, някои търсят в нежеланието на поета, че името му е сбъркана с името Василий Андреевич Жуковски, или, по-правилно, изчезваше в него, като петна на слънцето, преди да се види с просто око на обикновения смъртен», както се казва Гербель. Други пък са видели причината за това селското стопанство в служебни отношения на министъра на финансите граф Канкрину, под началници на която той служи. Бернетом нарича Също. дори и тези, които го познаваха лично. Но чужди е не само псевдоним: Същото. и самите сюжети за своите стихове, заети изключително от чуждестранна живот, и само в някои от своите стихове обърна към руския дома. Феновете си, оставайки при това убеждението, че от нас ги поет — германец смята за напълно извинительным, че всичките му стихотворения носят отпечатък от немски произход, без да се изключва и «Вечния жида», библейски сюжет, който силно оттенен германската сантименталност.

Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
Добавить комментарий

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: