Алфред Андерш Хелмут

Снимка на Алфред Хелмут Андерш (photo Alfred Hellmuth Andersch)

Alfred Hellmuth Andersch

  • Дата на раждане: 04.02.1914 г.
  • Възраст: 66 години
  • Място на раждане: Мюнхен, Германия
  • Дата на смърт: 21.02.1980 г.
  • Националност: Германия

Биография

През 1952 г. Андерш публикува своята автобиографическую книга «Die Kirschen der Freiheit», в която той много внимание отдели на своя дезертирству от армията; именно в този момент авторът смята за повратен момент през целия си живот.

Алфред Андерш (Alfred Hellmuth Andersch) е роден през 1914 г. в германския град Мюнхен (Munich, Germany), в семейството на офицер от пруската армия.

Известно е, че един от училищните наставници Андерша е Гебхард Химлер (Gebhard Himmler), бащата на Хайнрих Химлер (Heinrich Himmler).

След обучението си в книжарница, до 1930-та година Алфред е бил комунист, младежки лидер. През 1933 г. той е прекарал три месеца в концентрационния лагер Дахау (Heinrich Himmler) за своята комунистическа дейност. След плен Андерш отказа от комунистическите си убеждения, напуска партията, и период на му ‘тотална постигнатите резултати’.

Точно в този депресивен период Андерш и започнах сериозно да се интересувам от изкуство и влезе в нова фаза – фазата на ‘вътрешна емиграция’; така, пребиваващи в нацистка Херман

я, той вътрешно изправени пред нацистскому на режима.

През 1940-та Андерша призова в войските на вермахта, но при първа възможност той бяга в Италия (Italy); по-късно той се озовава в САЩ, сред военнопленниците, след като в няколко лагери за интерниране, включително и в Лагер Ruston в Луизиана (Louisiana).

Намирайки се в плен, Андерш става редактор лагерной вестник «Der Ruf’; редакторскую дейност той продължава и по-късно, връщайки се през 1945 г. в Германия. Така Андерш става помощник-редактор на изданието ‘Neue Zeitung’.

Малко по-късно, в края на 1940-те, Андерш много активно потопени в литературна дейност – член на сдружение «Група 47», в която освен него са работили такива германски литературни дейци, като Ingeborg Брахман (Niki Bachmann), Вольфган

г Хильдесхаймер (Wolfgang Hildesheimer), Арно Шмид (Arno Schmidt), Ханс Магнус Энценсбергер (Ханс Магнус Enzensberger), Хелмут Хайссенбюттель (Helmut Heissenbüttel) и други.

През 1948 г. ролята на Андерша доста осезаемо се е увеличил – той е работил като водещ на радио в Хамбург (Hamburg) и Франкфурт (Frankfurt), а също и през същата 1948-ти издаде скица ‘Deutsche Literatur in der Entscheidung’ (англ.’German Literature at the Turning Point’, рус. ‘Немска литература в решаващ момент’).

През 1952 г. Андерш публикува своята автобиографическую книга «Die Kirschen der Freiheit», в която той много внимание отдели на своя дезертирству от армията; именно в този момент авторът смята за повратен момент през целия си живот. Същата тема Андерш е посветил и друга книга, ‘Sansibar oder der letzte Grund’, публикувана през 1957 г., се превърна впоследствие в основата на едноименния телевизионен филм от 1987 година.

В края на 1950-те Андерш се премества в Швейцария (Switzerland), живеещи в град Берцоне (Berzona); през 1972 г. той е кмет на този град. Е, той по това време вече отдавна женен за Гизеле Андерш, урожденной Дихганс (Gisela Andersch, née Dichgans).

Умира Алфред Андерш 21 февруари 1980 г. в Берцоне.

Сред другите книги на писателя – ‘Geister und Leute; zehn Geschichten’ (1958), роман ‘Cansu’ (1967 г.), сборник с разкази ‘Mein Verschwinden in Providence’ (1971), роман ‘Winterspelt’ (1974) и няколко други компилации, включително антология на поезията.

Неговата история ‘Der Vater eines Mörders’ така и остана незавършено и е публикувана посмъртно.