Амброуз Филипс

Снимка Амброуз Филипс (photo Ambrose Philips)

Ambrose Philips

  • Година на раждане: 1674
  • Възраст: 75 години
  • Място на раждане: Шропшир, Великобритания
  • Дата на смърт: 19.06.1749 г.
  • Годината на смъртта: 1749
  • Националност: Великобритания

Биография

Три пъти се публикуват в най-висока степен на хвалебствени отзиви за творчеството на Филипса; поет, наречен единственият достоен наследник на най-Едмънд Спенсър (Edmund Spenser).

Роден Амброуз Филипс в Shropshire (Shropshire), в семейството на туземците Лейчестершира (Leicestershire). Висше образование Филипс е получил от университета в Колежа «Св. Йоан (St John’ s College, Cambridge).

До 1708-ти Филипс е живял предимно в Кеймбридж, а голяма част от него пасторалей, предстоящото общо, е създадена именно в този период. Работил Амброуз на книготорговца Джейкоба Тонсона (Jacob Tonson); в един от обемите на работа Тонсона – шеста книга от серията ‘Miscellanies’ – пасторали Филипса и да сте влезли. Интересно е, между другото, че в съседство с творби на Амброза в сборника се оказаха пасторали друг известния английски художник, Александър Поупа (Alexander Pope).

През целия си живот Филипс е бил ревностен привърженик на партията вигов; той трябваше да бъдем приятели с Ричард Стилом (Ричард Стийл) и Джозеф Аддисоном (Joseph Addison).

В 1713-м ‘Гардиън’ три пъти публикува в най-висока степен на хвалебствени отзиви за творчеството на Филипса; поет, наречен единственият достоен наследник на най-Едмънд Спенсър (Edmund Spenser); статията, обаче, написани явно са били предубедени; авторът им – вероятно, Томас Tickell (Thomas Tickell) – старателно избягваше споменава за изключително достоен конкурент Филипса – горе Александра Поупе. Същия Адисън е отбелязано в «The Spectator’ изящната лекота творения на Филипс; имаше вкус на Джозеф и след това, като Филипс е създал обичайно за британците пасторали, без да се прибягва до сложни и често са твърде тромави алгоритми класически митове.

Поуп в края на краищата все пак прореагировал на возносимые по адрес на конкурента му похвали, като публикува в поредното конференция «Гардиън» анонимна критична статия; в нея Александър сравняват своите пасторали с творби на Филипса, предизвикателно черна себе си и се възхищавах най-лошото от редиците на конкурент.

Удар постигнал целта – Амброуз реда на обиден и дори заяви желанието си как трябва да се накаже Поупа за прекомерна дързост. Поупа, обаче, не се разтърси заплахата – по негова молба, драматург Джон Гей (John Gay) публикувано от пародия на сътворението Филипса. Този път Александър желания не достига – вместо каустик тормоз на изхода съвсем случайно излезе поредното възхвала. Впрочем, и в този Филипс и Поуп не се успокои; както е отбелязано по-късно Сэмуэл Джонсън (Samuel Johnson), взаимоотношенията на двама майстори представлява непрекъснат обмен на пакостями и подвохами.

В 1718-м Филипс създава нов вестник партия вигов; заедно с Филипсом върху ‘The Free-Thinker’ е работил свещеник Хю Баултер (Hugh Boulter). Филипс е бил първоначално световен съдия; по-късно, когато Баултер стана архиепископ, Амброуз отидох при него в секретари.

В периода от 1727-ти до 1749-та Филипс седеше в ирландската Камарата на общините (House of Commons) от име Арма (Armagh Borough), 1726-м е секретар на лорд-канцлер, а през 1733-м стана съдия.

През 1742-м покровител на Филипса е починал; шест години по-Филипс се завърна в Лондон (London) – където в 1749 година почина.

От всички творения на Амброза Филипса най-популярните сред съвременниците се радваше на пасторали и послания-эпистолы; един от най-големите беше изпратено им от Копенхаген (Copenhagen) эрлу Дорсетскому (Earl of Dorset) — чудеснейшее описание на зимата. Стигнахме до нашите време и поетични творения на Филипса – две прости, но доста скъп откъс, адресирано до юному тавана на лорд Картерета (John Carteret, 2nd Lord Carteret).

Най-накрая, се е занимавал Филипс и легендата – първо го интересува класики като Хора (Sappho), Анакреонта (Anacreon) и Пиндар (Pindar).