Андрей Сладкович

Снимка на Андрей Сладкович (photo Brs Sladkovich)

Elimeli Sladkovich

  • Дата на раждане: 30.03.1820 г.
  • Възраст: 52 г.
  • Място на раждане: Ani, Словакия
  • Дата на смърт: 20.04.1872 г.
  • Гражданство: Словакия

Биография

В текстовете на Сладковича патриотическая тема и заема важно място. Широко известни стихотворения «Не унижайте мой народ» (1845), «Пеем песента за свободна родина» (1848), «Защо ни смятате за нищо?» (1871). Сладкович била подложена на влиянието на Пушкин, на когото е посветил едно стихотворение, «Духа на Пушкина» (1847).

Поддържал традицията на националната поезия, човек зад мен даде в словашката литература, теми и мотиви на европейската поезия на романтизма. Един от първите започва да пише на словашката писмена реч, отколкото в по-голяма степен е допринесъл за него като книжовен език. През 1840 се запознах с Штуром и стана член на неговото литературно чаша. По време на престоя си в Хале в Германия подпал под влиянието на хегеловата философия.

Важна част от творчеството на Сладковича представляват поеми. Аллегорическая стихотворение «Разговор в семейството Душана» (1844) — първото произведение на поета. В поемата «Марина» (Marina, 1846) той пеят любимия, словашката момиче Марина, и родната Словакия. В поемата «Детван» (Detvan, 1853) той е първи сред словашки поети — изобразява живота на хората. Историята на борбата на славянските народи с турците са посветени на поемата «Патерица» (1858), «Граф Mikuláš Шубич Зринский на Сиготе» (1866).

В текстовете на Сладковича патриотическая тема и заема важно място. Широко известни стихотворения «Не унижайте мой народ» (1845), «Пеем песента за свободна родина» (1848), «Защо ни смятате за нищо?» (1871). Сладкович била подложена на влиянието на Пушкин, на когото е посветил едно стихотворение, «Духа на Пушкина» (1847).

Сладкович — автор на инсценировки повестиПушкина удоволствието на нашия баща (Nezaľúbení zaľúbenci), както и недовършени драматични произведения — Mongoli и Dramatický zlomok. Превел също и с френската трагедия Волтер «Сократ», «Смъртта на Цезар», «Заир» и фрагменти от «Федры» Расин.

На български език произведения на Сладковича превеждали Sp Новичи (Н. Н. Eli, съставител на книгата «Словацкие поети», 1901), Н. А. Зенкевич.