Антонин Ладинский

Снимка на Антонин Ладинский (photo Antonin Ladinskiy)

Antonin Ladinskiy

  • Дата на раждане: 19.01.1896 г.
  • Възраст: 65
  • Дата на смърт: 04.06.1961 г.
  • Националност: Русия

Биография

Руски поет първата емиграция и автор на ярките романи на Римската Империя, на Византия и Киевска Рус.

Роден е на 19 (31) януари 1896 г. в малко село Общо Поле близо до Псков. Дядо е бил свещеник, а баща му, Петър Донски Ладинский — урядником. Завършва Псковскую гимназия и се записва в 1915 г. в юридическия факултет на санкт Петербург университет. Въпреки това завърши обучението на по-младото Ладинскому не успя, тъй като след края на 1-та година той през 1916 г. бил призован в армията, където е имал до февруарска революция мине училище офицери в Петерхоф.

На въпроса «За белите или за червените?» Ладинский отговаря «На белите, но не защото мразя прости хора, а защото обичам обичайния начин на живот», така че гражданската война се сражава в състава на Доброволческата армия Деникина. След разгрома на Въоръжените Сили на Юга на Русия тежко ранен поручик вече армията на Врангел, Ладинский вакуумни тръби в 1920 г. от Крим в болница в Александрия. От Египет през 1924 г. е преместен в Париж.

Във Франция се опитаха да продължат обучението си в университета, но поради изключително оскъдни финансовото състояние, е принуден да го напусне.

Работил е в периодичните издания на руската емиграция. Заедно с Владимир Смоленским Юрий Софиевым и Борис Поплавским организира през 1925 Съюз на младите поети и писатели. От 1926 опитва да пише стихове и историческа проза. Свързал се с Буниным, който му литературни усилия публикувал в писмата си така: «аз много ви обичам и като поет, и като прозаика».

Кореспондент на вестник «Последни новини», е извършил пътуване през 1936 г. в Йерусалим и е написал за вашето пътуване книга «Пътуване до Палестина».

В края на 30-те неочаквано се пресели социализъм; в 1941 прие съветско гражданство и да стана сътрудник на вестник «Съветски патриот», выходившей във Франция. От 1944 официален член на Съюза на руските патриоти.

През септември 1950 г. е изпратен във Франция се дължи на рязка критика на правителството и подозрителни за приятелство с спецкором «Правда» Ю А. Жуковым.

Се заселва в Дрезден (ГДР), където в продължение на 5 години чакаше разрешение за влизане в СССР.

През 1955 г., най-накрая се премества в Москва, където и завърши 2 последните си роман, проведени във Франция.

Нови стихотворения в СССР вече не се пише («Не си струва», — каза той, Алексей Эйснеру), обаче, занимавал се с преводи от френски и на славянските езици. Морис Ваксмахер, в размер от поредица «Класика и съвременници» книга преводи на Полето Элюара (90% от собствените си), са включени в нея и преводи Ладинский.

През 1961 г. е приет за член на Съюза на писателите на СССР.

Умира на 4 юни 1961 г. в Москва.