Борис Шапиро (Барух)

Снимка Борис Шапиро (Барух) (photo Анушка alya serif (Baryh))

Анушка Alya Serif (Baryh)

  • Година на раждане: 1944
  • Възраст: 71 година
  • Националност: Германия

Биография

Два поет и преводач, пише на руски и немски език. Превод от немската поезия Af Гельдерлина, П. Целана и други поети.

Роден е през 1944 г., през 1968 г. завършва физическия факултет на МГУ, през 1975 година, след като се оженят в гражданската Германия, се мести там за постоянно пребиваване.

През 1964-1965 г. е създаден в физфаке МОСКОВСКИЯ поетичен кръжок «Кленов лист», участниците в който били освободени стенни доклади в стихове, подредени четене на два пъти (1964 и 1965 г.) организира поетични фестивали, са се опитали да създадат поетичен театър. В Регенсбург стана организатор на «Регенсбургских поетични четения» (1982-1986) – мина 29 поетични представления с немецкоязычными лириками, преводачи и литературоведами от Германия, Франция, Австрия и Швейцария. През 1990 г. е създаден германското общество WTK (Wissenschaft-Technologie-Kultur e. V.), който поддържа литератори, художници, са удобни за четене, изложби, публикува поетични сборници, провежда семинари и конференции, организира научна дейност (преди всичко за изучаване на манталитет).

Първа книга стихове Шапиро излезе на немски език: «Metamorphosenkorn» (Тюбинген, 1981). Неговата руски стихове са публикувани в сборници: «Соло на флейта» (Мюнхен, 1984 и СПб.: Петрополь, 1991); «Два месеца» (М.: Ной, 1995), «Предубеждението» (санкт Петербург: Алетейя, 2008); «Тринайсети: Стихотворение и есе за поезията» (санкт Петербург: Алетейя, 2008), са включени в антологията «ОсвобожденныйУлисс» (М.: НЛО, 2004). Шапиро белязана от немски литературными отличия – фондация на изкуствата Плаас (1984), на Международния ПЕН-клуб (1998), Гилдията изкуства в Германия (1999), фонд К. Аденауэра (2000).

По оценка на Данилы Давидова, «Борис Шапиро работи на сблъсък на две подобно на силно различаващи се традиции: лирически пронзительной простота «парижки бележки» и лианозовского конкретизма» («Литературен преглед», 2008, № 12).