Чинуа Ачебе

Снимка Чинуа Ачебе (photo Chinua Achebe)

Chinua Achebe

  • Гражданство: Нигерия

    Биография

    Вторият в историята, носител на наградата Ман букър т International Prize се оказа нигерийски класик Чинуа Ачебе. Той стана известен през 1960-те години, но от 1988-ти не публикува нито едно художествено произведение, преминете на критика и на преподаване. Победата му е оставила без нова, но вече престижната награда Йена Макьюэна, Филип Рот, Салмана Рушди, Карлос Фуэнтеса.

    76-годишният Ачебе вече много години живее в САЩ, в щата Ню Йорк. Той и съпругата му, професор по психология, включват в щата много престижен частен колеж Бард, славната традиция да покани до себе си известни личности. През 1990 г. Ачебе парализиран в резултат на тежка автомобилна катастрофа, което, обаче, не му пречи да е доста активно да пътуват по света. За почти половин век литературна и обществена кариера на писател е отличен с множество награди и почетни степени от университети на планетата. Обаче един, но главният трофей от него — на човека се откри нов свят африканската проза — упорито се изплъзва: Нобелова награда.

    Съдбата на Ачебе се разви доста типично за туземците британски африкански колонии, чиито родители са приели християнството. Бъдещият писател, чието пълно име е Алберт Чинуалумогу Ачебе, е роден през 1930 година в семейството на новопокръстените протестанти. Баща, представител на етноси защото е бил учител. Сина си той изпрати да уча в държавен колеж в град Умуахия. След колежа, Чинуа влезе в току-що създадената нигерийски самостоятелен клон от Лондонския университет, който по-късно получи своята независимост и името на Университет Ибадана. Това висше учебно заведение само за няколко години доведе до плеяда от писатели и обществени дейци, много от които са предназначени да получава международна слава. Така че, на няколко години по-млад Ачебе в университета учи на Волята на Шойинка, първият и засега единственият чернокож африканец носител на Нобелова награда за литература. Съучениците Чинуа Ачебе са били писател Элечи Амади, драматург Джон Пепър Кларк-Бекедеремо, поет Кристофър Окигбо.

    Ачебе е учил в университета на английски език, история и теология. В тези години той се отказа от своя «бял» името на Алберт и започна да се абонирате само за африка. След завършване на обучението, той успява за известно време да пътува за Африка и Америка, а след това започна работа в националното радио на Нигерия Лагос. В годините на катастрофална гражданска война (1967-1970) Ачебе е на дипломатическа служба в самопровъзгласилата се република Биафра. След това на държавна служба той не се връща, а се концентрира върху литературата.

    Дебютният роман Ачебе, написан през 1958 година по английски език, получи името «All things fall apart» («И дойде разрушението» в руски превод, осуществленном през 1964 г., издателство «Художественная литература»). По това време Нигерия е два известни съвременни автор — Амос Тутуола и Киприан Эквенси. На първия пише фантасмагорические романи, въз основа на приказките на народа йоруба, втората въведе в литературен употреба местния градски фолклор. Ачебе същия публикувано от доста реалистичен роман за идването на белите хора на земята нигерийци. Главният герой на романа Оконкво — сериен традиционалист, който падна в воденичен камък на обстоятелствата. Той нареди на отгледа дете, заложник на територията на селото, а след това да го убие. По-късно Оконкво, изритан, а седем години по-късно той се завръща у дома, за да открие там бели хора с църквата и училището. Той категорично отказва да се примири с новия реда на нещата и, в крайна сметка налага на себе си ръце.

    Книга «И е разрушаването» се появи много точно навреме — в навечерието на тотална деколонизацията на Африка, и Ачебе се оказа говорител на черния континент. Той и Волята Шойинка, европейския образовани и енергични автори, станали желани гости в Европа и Америка. Роман Ачебе е преместен в общо петдесет езици и издадени в тираж от около десет милиона копия. По-голям успех с африкански автори не е постигал никой. «И дойде унищожаване» на няколко пъти се кача в списъците на сто от най-добрите романи на всички времена и народи.

    Следните книги Ачебе — «Почивка» и «Стрела Бога» — разказвали за потомци Оконкво и също успя да привлече доста внимание извън Нигерия. През 1966 г. той публикува не са получили голяма популярност на романа «Човек от народа» и «Чике и река». Към края на 1960-те, когато страната е затънала в кървави борби, Ачебе е станало не преди писательства: той дълго мълчание и едва през 1971 г. публикувано от стихотворение на починалия в Биафре университетски спътник Кристофере Окигбо. На следващия и към днешна дата е последният роман «Мравуняци савана» Ачебе публикува през 1988 г. книгата номинировалась на Букера).

    През 1970-те, перебравшись в САЩ, той показа стихове, есета и разкази, както и публикувани на литературното списание «Okike». Най-известният текст на 1970-те, се оказа лекция на тема «Образът на Африка: расизмът в историята на Конрад «Сърцето на мрака». В него той изрази своето отношение към литературата, написана бели на черни. Неговите разсъждения, обаче, по-скоро се отнасят до областта на социалната, а не литературна критика. Може да се каже, че след тази статия Ачебе придоби политическа тежест, но индексът загуби art. Впоследствие той е критикуван известна със своята хуманитарна дейност в Африка лекар Алберт Швайцер (Нобелова награда за мир 1952 г.) и темнокожего писател Видиадхара Найпола (Нобелова награда за литература през 2001 г.) за «снизходителното отношение на местното население на черния континент (Найпола той директно обвини в продажба-Запад»).

    Възлагането на Ачебе «Международно Букера» е признание за неговия принос в откриването на литературата Африка за света на белия човек. Забележително е, че седмица по-рано престижната женската литературна награда Orange Награда получи соотечественница Ачебе — Чимаманда Нгози Адичие. Прехвърляне на писма Ачебе, тя каза: «Той е изключителен човек. Писатели трябва да бъдат такива, тъй като той». Във всеки случай, такива трябва да бъдат писатели, които получават големи литературни награди «за заслуги».