Джейкъб Котва

Снимка на Джейкъб Котва (photo Egoroviču Yakir)

Egoroviču Yakir

  • Гражданство: Израел

    Биография

    Бесарабският еврейския писател. Пише предимно на идиш.

    Янкл Якир е роден в бессарабском село Перлица (сега Пырлица Унгенского област Молдова), е израснал в граничния град Скуляны (сега Скулены същото пространство) на 25 мили от Перлицы. Завършва ивритскую гимназия «Могэн-Ivan» Цирельсона в Кишинев.

    Дебютира в съвместно с Герш-Лейб Кажбером и Герцл Гайсинер-Ривкиным сборника «Онзог» (Анонс), изданном през 1931 г. в Кишинев. Сборник замислен като периодичен орган на група млади бесарабските писатели, по-късно объдинившихся в организация на «Юнг-Румэнье» (Румъния млада) в Букурещ. Печатался в кишиневской вестник «Ундзер Цайт» (Нашето време, редактор Золмэн Розентал), различни периодични издания на Букурещ, на първо място в списание «Шойбм» (Прозорец), под редакцията на Янкев Штернберга и Шлоймэ Бикля.

    В средата на 1930-те години се завръща в Присъединяването, през 1940-41годах е работил като учител идиша в еврейското училище. В годините на Великата Отечествена война, в евакуация в Узбекистан, където си партнира с вестник «Эйникайт» (Единството) — орган на Еврейския Антифашистка комитет. През 1945 г. се завръща в Присъединяването и до 1948 г. е кореспондент на вестник «Эйникайт» в Молдова.

    На 16 февруари 1949 година Якир е арестуван за първи т.е. зв. дело № 5390 за «троцкистско-националистическата» група на бесарабските еврейски литератори. В края на септември същата година е осъден на 10 години исправительно трудови лагери строг режим и заедно с писатели Г. Гайсинер-Ривкиным, М. Сакциером и М. Альтманом изпратен в Куйбышев, където переправлен на Колыму. На Коцугане (Магаданска област) излежава заключение заедно с одеса писател Нотэ Лури и поет Анатолий Жигулиным.

    След освобождението и рехабилитация през 1955 г. се завръща в Присъединяването, където през 1950-60-те години е работил в различни издания на молдова вестници и главен редактор на издателството на Картя Молдовеняскэ. Ангажирани публицистикой молдавском и руски език; публикува еврейската отпечатваше във вестниците «Фолксштимэ» (Гласът на Народа, Варшава) и «Ди Найе Пресэ» (Нова преса, Париж). С появата на списание «Советиш Геймланд» (Съветска Родина) през 1961 г. в Москва започна с него редовно сътрудничество. През 1960-те години публикува в списанието поредица от разкази и новели.

    След преждевременната смърт на дъщеря си (писателка Светлана Котва, 1936-1971) заминава за Израел (1972), където е имало в «Иерушолаимэр Алманах» (Иерусалимский алманах, изд. Та. Керлер), «Ди Голдэнэ Кейт» (Сребърна верижка, изд. А. Суцкевер), както и в американските издания на «Ба Зих» (В себе си) и»Ундзер Эйгн Уърт» (Нашето собствено дума, и двамата в Ню Йорк); на иврит във вестниците «Маарив» и «Мознаим». В Израел излезе книга с разкази и новели Якира «А Шлитн mit Ишевникес» (Шейна с християните) и «Гешихтэс не Портрэтн» (История и портрети) на идиш, «Яреах Ноһэг ба-Кохавим» (Месец води звезди) на иврит, а също и книгата с разкази на дъщеря си Светлана (Блюмэ) Котва в неговия превод от руски език на идиш («Ди Вайсэ Циг mit ди Зилбэрнэ Глэкэлэх» — Бяла коза със сребърни звънчета, Тел Авив, 1976). Лауреат на литературната награда им. Аз. Фихмана.

    Золовка Якира — известната писателка на идиш Ентэ Каша. Внучка — Эйнат Якир (род. 1977) е израелски писател, преводач Корнея Чуковского на иврит. Другата внучка Виктория Мунблит — журналист, водещ на «радио Дэвидзон» и «Всички», редактор във вестник «Вечерни Ню Йорк».