Джордже Топырчану

Фотографія Джордже Топырчану (photo George Topyrchanu)

George Topyrchanu

  • Дата на раждане: 21.03.1886 г.
  • Възраст: 51 години
  • Дата на смърт: 07.05.1937 г.
  • Гражданство: Румъния

Биография

Румънски поет, писател, мемуарист и публицист, член-кореспондент на Румънската академия от 1936 година.

Джеордже Топырчану е роден на 21 март 1886 г. в семейство на скорняка Георге и ткачихи Параскивы Топырчану от град Сибиу.

Начално училище (1893-1895) посещава в Букурещ и в Шуйчах (зала. Şuici), където родителите му са живели известно време; след това (1898-1906) учи в лицей името на Матея Бесараба и Свети Сава.

Творчески дебют Топырчану се проведе през 1904 г. в хумористичен вестник Belgia Orientului («Белгия Изток»). В същото време той си сътрудничи и с други списания: Duminica («Неделя»), Revista noastră («Нашият вестник»), Revista ilustrată («Илюстрован вестник»). Записване през 1906 г. в юридическия факултет, Топырчану я оставя, не, завършили обучение. Работи тук и там, пише за списания Sămănătorul, Neamul românesc literar («Литературен румънски език»), Ramuri («Клонове»), след което се слива с кръг около списание писатели Viaţa românească («Румънска живот»), работата по който започва с публикуването на пародия Răspunsul micilor funcţionari («Отговорът на дребен служител»).

Сблизившись с Гарабетом Ибрэиляну (с които Топырчану поддържа, по-специално, интересна кореспонденция), Джеордже се премества в Яш, ставайки член на редакцията на «Румънската живот». Заедно с Михаем Севастосом пуска списание Teatrul (1912-1913).

Като са призовани в армията, участва в българския кампания, след Първата световна война попада в плен още в първите дни в Тутракане и остава в него до 1918 година. Опита на тези две години в плен е намерил своето отражение в неговата проза.

Тук Топырчану пуска първите си два сборника: «Весели балади» и «Оригинални скечове» (1916). Завръщайки се в Яш, редактира заедно с Михаем Садовянужурнал Însemnări literare («Литературни бележки»), чак до възраждането «на Румънската живота» (1920).

Следващите му книги като «Смешни и тъжни балади», «Горчив бадем» и други се радват на огромен успех в чителей и вестници, особено на поезия, за които през 1926 г. той получава Национална награда.

През 1934 г. Топырчану започва в списание Revista fundaţiilor regale публикуването сатирично романа «Чудесата на Св. Сысоя» (роман не е завършен). През 1936 г. е избран за член-кореспондент на Румънската академия.

Топырчану е бил женен за училищната учител Виктория Юг. Те имат син, наречен в чест на дядо Георге. Брак, първоначално е създаден от любов, скоро ще стане нещастен заради распутного начин на живот Джеордже и пристъпи на алкохолизъм. Не е в състояние сдержаться, Топырчану страда, и тази част от него жизнитоже е намерил отражение в неговото творчество.

Топырчану е починал в Яш през 1937 г. от рак на черния дроб.

=Публикуване

Balade vesele («Весела балади», 1916)

Parodii originale, («Оригинални скечове», 1916)

Amintiri din luptele de la Turtucaia («Спомени за битката при Тутракане», 1918)

Strofe alese. Balade vesele şi triste («Избрани строфа. Весели и тъжни балади», 1920)

În ghiara lor… Amintiri din Bulgaria şi schiţe uşoare («В талоните… Спомени от България и далечни пустини», 1920)

Migdale amare («Горчив бадем», 1928)

Scrisori fără adresă, proză umoristică şi pesimistă («Писма без адрес, хумористичен и пессимистическая проза», 1930)

Пирин-Родопи, epizoduri tragice şi comice din captivitate («Планината Пирин, трагични и комични епизоди плен», 1936)