Едуард Хейл

Снимка на Едуард Хейл (photo Edward Hale)

Edward Hale

  • Дата на раждане: 03.04.1882 г.
  • Възраст: 27 години
  • Място на раждане: Бостън, Масачузетс, САЩ
  • Дата на смърт: 10.06.1909 г.
  • Националност: САЩ

Биография

Хейл официално стана свещеник-унитарием в 1842-м, като е избран на този пост Бостонским съюз на свещениците (Boston Association of Ministers). През 1846 г. той е назначен за пресвитером църквата Unity Church в Уорчестър, Масачузетс (Worcester, Mass).

Едуард Евърет Хейл е роден на 3 април 1822 година в Бостън, Масачузетс (Boston, Massachusetts), и е син на Нэйтана Хейла (Nathan Hale), собственик и редактор на рекламно издание ‘Boston Daily Advertiser’. Едуард беше истинско чудо, проявява изключителен способности в литературната област. Той е завършил бостонскую училище Boston Latin School в 13 години, след което веднага се записва в Харвард (Harvard University).

В университета Хейл стана представлява литературен кръг, спечели две престижни награди ‘Bowdoin’ и получи титлата » най-добрия поет на своето издаване. Той е завършил Харвард през 1839-та, като стана вторият най-добър студент по постижения. След това Едуард учи в Харвардското училище по теология (Harvard Divinity School). Десетилетия по-късно, Хейл, размишлявайки за нова либерална теология, заяви следното: «Група от водещите умове, които заобикаляха д-р [Уилям Эллери] Ченнинга (William Ellery Channing), заедно с него завинаги отхвърли оковите кальвинистской теология. Тези млади хора са придобили знания

иаз за това, че човешката природа не е погрешна в същността си. Те научили, че за човека няма нищо невъзможно… По тези причини и много други млади жители на Нова Англия, които са получили либерално образование, са проникнати от желанието да живее, сигурни, че след половин век могат да видиш пълната морална революция в целия свят».

Хейл официално стана свещеник-унитарием в 1842-м, като е избран на този пост Бостонским съюз на свещениците (Boston Association of Ministers). През 1846 г. той е назначен за пресвитером църквата Unity Church в Уорчестър, Масачузетс (Worcester, Mass). Едуард се жени за Емили Болдуин Пъркинс (Emily Baldwin Perkins) в 1852-м. двойката е на девет деца. От църквата Unity Church Хейл отиде в 1856-м, да поемат отговорности пастор бостън Южна конгрегационалистской църква (South Congregational Church), където остава до 1899-та.

Като писател Хейл за първи път привлече вниманието към себе си през 1859-та, когато неговата история ‘My Double and How He Undid Me’

е отпечатана в списание «Atlantic Monthly’. Една от най-известните му творби – историята ‘The Man Without a Country’ (‘Човек без страна»), публикувано в същото издание на 1863 г.-м. Този разказ е написан в подкрепа на интересите на Алианса в сащ на Север. Малък е произведение на ‘The Brick Moon’ (‘Тухлена месец’) стана известно за това, че в него за първи път е влязла в сила измислен изкуствен спътник. Вероятно тази работа повлияни от роман на Жул Верн (Jules Verne) ‘Петстотин милиона бегумы’ («Les Cinq Cents Millions de la Bégum’). Хейл бе избран за член на Американската академия за изкуства и науки (American Academy of Arts and Sciences) през 1865 г.-м.

Едуард да окажат помощ на база периодични издания ‘Christian Проверителя, Old and New’ през 1869-та и е негов главен редактор. През 1886 той основава организацията ‘Lend a Hand’, която се слива с издание на ‘Charities Review’ в 1879 г.-м. през целия си живот Хейл пише разнообразни статии за периодични издания,

включително и за ‘North American Review’, ‘Christian Register’ и ‘Outlook’. Той става автор или редактор на повече от 60 литературно-художествени книги, засягащи теми на научната фантастика, пътуване, биографии, история и проповеди. В началото На века Хейл е признат за един от най-важните писатели на своята държава.

Едуард Евърет Хейл умира на 10 юни 1909-та, в Роксбъри (Roxbury), в този момент една от частите на Бостън. Погребан в гробището Forest Hills Cemetery в Джамайка Плейн, Съфолк, Масачузетс (Jamaica Plain, Съфолк Каунти, Mass). Бронзова статуя Хейла, тази в реален размер, се намира в Обществения градината на Бостън (Boston Public Garden).

‘Аз съм само един от многото, но все пак аз – това съм аз. Не мога да правя всичко друго, но мога да направя нещо. И ако не мога да направя всичко, това не означава, че аз откажа да правя това, което мога да направя. Че ми е по силите, тогава аз трябва да направя. И какво трябва да направим, с Божията милост, аз ще направя’.