Евгений Чириков

Снимка на Евгений Чириков (photo Ronald Chirikov)

Huku Chirikov

  • Дата на смърт: 18.01.1932 г.
  • Годината на смъртта: 1932
  • Националност: Русия

    Биография

    Руски писател, драматург, публицист.

    Роден е на 24 юли (5 август) 1864. в бедно селско дом на семейството. Във връзка със служебни перемещениями бащата на семейството често се променя постоянно пребиваване в Казан и Симбирской банкя. Учи в Казанском университет в юридическия факултет, след това се прехвърлих на математическия факултет. За участие в бунтовете през 1887 е изключен (заедно с Ленин) и заточен в Нижни Новгород. Имал влияние народнических и на социално-демократичните възгледи. Два пъти арестовывался, живее под надзора на полицията в Царицыне, Москва, Казан, Самара, Минск (1887-1902). Опитах различни доходи — служебното керосин станция, счетовода на релсата одитор в пароходном общество и други.

    Студент започва да пише в местните вестници. След първите литературни постижения се премества в Москва, след това от 1907 е живял вСанкт-Петербург.

    През 1918 г. заедно със съпругата си, актрисата Иолшиной, изпъди в Ростов-на-Дон, е работил в литературния отдел ОСВАГАа. През 1920, напуска Севастопол, излезе в Константинопол. В началото на 1921 преместен в София, през 1922 г. се установява в Прага. Действал е с лекции в Прага и Белград и е участвал в дейността на руските организации, си сътрудничат в руски и чешки периодични издания.

    Умира на 18 януари 1932 година в Прага. На погребението присъстваха представители на руски и чешки фирми, в това число Карел Крамарж. Погребан в Ольшанском гробище.

    Работил в провинциалните вестници «Астрахан вестник», «Астрахан лист», казански «Волжский вестник», «Самарско вестник». Публикува цикъл на текстове в «Сборник «Волга списанието,»» (1885). Първата история е «Червен», публикуван във вестник «Волжский вестник» (1886). От 1893 г. започва да сътрудничи на митрополит списания на «Светът на Бога», «Руското богатство», «Северный вестник», «Живот».

    От 1900 писането на пиеси («Иван Мироныч», 1901 Г. «В двора в едно от крилата», 1902; «Момчета», 1905 и много други), които са посочени в столични и провинциални театри. Голям резонанс предизвиква пиесата «Евреи» (1904).

    Е пайщиком публикуване на сдружението «Знание», выпустившего му колекция от произведения в 8 тома (1903-1909). Работил в альманахе издателство «Шипка» и сборника «Земя». Глава автобиографической трилогията «Животът Тарханова» е публикувана в списание «Вестник Европа». Издаде сборника с разкази «Цветя спомени» (1912), «Началото на зеле» (1913), «Волжские приказки» (1916), които пресъздават атмосферата на 1880-те години. Публикувано от «пиеси за екрана», всъщност киносценарии, «Любов статского съветник» (1915) и «Девьи на планината» (1918).

    В емиграция участва в пражских руските медии, сътрудничили с рига вестник «Днес», ковенской «Ехо». Публикува брошура «Смердяков руската революция (в Ролята на Люта руската революция)» (1921), приказка за вида на революционера «Опустошенная душа» (1922), роман за революция «Звярът от бездната» (1923) — приключване на автобиографической трилогията «Животът Тарханова» «Семейство» (1925), «Моят роман. Бележки на бежанец» (1926), пятитомный автобиографичен роман «Си къща» (1929-1931), издаде книга с разкази за гражданската война «Червено паяц» (1928), книга с разкази «Момиче сълза», «Между небето и земята» (1927), «Вечерен звън» (1932). Пише пиеси (някои принадлежала на чешки и немски език), на сценарии за кино.

  • Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
    Добавить комментарий

    ;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: