Франсиско Аяла

Снимка на Франсиско Аяла (photo Francisco Ayala)

Francisco Ayala

  • Дата на раждане: 16.03.1906 г.
  • Възраст: 103 година
  • Място на раждане: Гранада, Испания
  • Дата на смърт: 03.11.2009 г.
  • Националност: Испания

Биография

Испански писател, преводач, социолог.

Восемнадцатилетним дойде в Мадрид, учи право, философия и литература. Като писател дебютира през 1925 година. Защитава дисертация по правоведению в Мадрид университет, започва да преподава в него. Сътрудничи със списание Ортеги-и-Гассета Западното инспекция (Revista de Occidente). През 1929-1931 живее в Берлин. В годините на гражданската война, е действал с лекции в Латинска Америка, след падането на републиката — в емиграция (Аржентина, Пуерто-Рико). Сътрудничи с буенос айресским списание Юг (Sur) и т.н

еподавал право и социология в университета на Пуерто Рико, като гост-професор изнася лекции в университети на САЩ. Беше в приятелски отношения с Пабло Казальсом, Селскостопанска Г. Хименес.

През 1960 г. за пръв път в Испания след няколко десетилетия отсъствие. В 1976 г. окончателно се завръща в родината си.

Творчество

Сред проза Аялы най-известни исторически роман-притча Очарован (1944 г.), който често сближали с проза Кафка; той предизвиквал възхищение Борхеса и е включен им в Лична

библиотека». Също Аяла — автор мемуарных Книги памет и забрава» (2 тт., 1982-1983), на множество есета за литературата, политиката и социалните проблеми на страната. Като социолог той е и автор на Трактат по социология (1947), Есета политическа социология (1951), Въведение в социалните науки (1952 г.) и други произведения. Той принадлежи на Кратка теория на превода (1956).

Превода политологические произведения Бенжамена Констана, Карл Манхайм, Карл Шмитта, проза Рилке, Томас Ман, Алберто Моравиа.

Издание на български език

Любими. М: Rainbow, 1986 (Майстор на съвременната проза)

Признаване

Член на Испанската кралска академия (1983), член на Европейската академия на науките и изкуствата (1997). Национална награда за повествовательную проза (1983), на Националната литературна награда (1988), Награда «Мигел де Сервантес» (1991 Г.), Литературна награда на принц Астурийского (1998). Почетен патрон на Световното общество приятелите на Борхеса. Не веднъж выдвигался кандидат за Нобелова награда.