Георги Златаров

Снимка Георги Златаров (photo На Zlatarov)

На Zlatarov

  • Дата на раждане: 06.02.1886 г.
  • Възраст: 87 години
  • Годината на смъртта: 1973
  • Гражданство: България
  • Оригинално име: Людмил Стоянов
  • Original name: Ludmi Stoynov

Биография

Освен оригинални соч. Стоянов е оставил след себе си многочисл. преводи на класици — западноевроп. (Б. Шекспир, Дж. Байрън, А. дьо Балзак, Од Бодлер) и, особено, рус.; по-специално, под ръководството му излезе първото в България PSS А. С. Пушкин; за преводите на болг. читателят се запознава с произведения на Н. Ю Лермонтов, Тургенев, Vi В., Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой. В своите критич. статии Стоянов също се занимава с популяризирането на рус. най-мило. Когато един писател хванал за предаване на С., той през рамото си, е, следователно, голям опит с преводи от руски.

Стоянов Людмил (псевдоним; истинското име и фамилия Георги Стоянов Златаров) (6.2.1886, Ковачевица, Благоевградский окръг, — 11.4.1973, София), български писател, обществен деец, академик на Българската EN (1946 г.), Герой на Социалистическия Труд на народна република БЪЛГАРИЯ (1963), народен деец на културата на България (1963). Член на Българската комунистическа партия от 1944. Директор на института за литература на Българската EN (1949-59). Литературна дейност започва през 1905 година. Излезе като символист (сборника «Видения на кръстопът», 1914; «Меч и слово», 1917). Под влияние на революционен подем след 1-та световна война 1914-18 тенденция към социална нашия дневен ред (колекция на «Светая светих», 1926). Утвърждаване на реалистични принципи, идеи гражданство е най-добре изразено в сборника текстове «Земен живот» (1939). В. принадлежат на сборника с разкази «Бич божий» (1927), «Женска душа» (1929), «За напреднали» (1939). В най-значимите повестях «Сребърната сватба на полковник Матова» (1933) и «Холера» (1935) осъжда реакцията военщину, поставя проблема на хуманизма. От началото на 30-те години. В. е активен участник в антифашистка движение. Статии от този период са съставили сборника на «Пътя на махалото» (1946). Публикува романа «зората» (1945), автобиографическую приказка «Детство» (1962) и др, а също и на редица литературно-критически и публицистични статии. Преводач и популяризатор на руски класически и съветски писатели, С. голям принос в развитието на съветско-българските културни отношения. Председател на КН на НРБ (1946-48). Депутат от Великото народно събрание (1946 г.), на Народното събрание от 3-ти свиква. Член На Световния Съвет На Мира (1950). Димитровская награда (1950 г.); Горьковская награда (1972). Награден с 3 поръчки на Георги Димитров, ред на Червено Знаме на Труда и медали.