Гилбърт Сесброн

Снимка на Гилбърт Сесброн (photo Gilbert Cesbron)

Gilbert Cesbron

  • Дата на раждане: 13.01.1913 г.
  • Възраст: 66 години
  • Място на раждане: Париж, Франция
  • Дата на смърт: 13.08.1979 г.
  • Националност: Франция

Биография

Със своите произведения на Сесброн стремял да отразяват реалностите на съвременното общество очи ‘убежденного християнин’, се опитва да повиши морала, всъщност, без самата склонност към морализаторству и нравоучениям.

Гилбърт Сесброн е роден на 13 януари 1913-та, в Париж (Paris). Той е завършил следването си, сега известно като Лицей Кондорсе (Лицей Condorcet). Сред другите известни възпитаници на колежа (—Луи дьо Фюнес (Louis de Funès), Клод Леви-Строс (Claude Lévi-Strauss) и Морис Дени (Maurice Denis).

През 1944-та Сесборн публикува първия си роман, ‘Парижките юродивые’/’Невинни деца Париж’ («Les innocents de Paris»), в Швейцария (Switzerland). Широко обществено признание дойде на писателя с публикуването на произведения на ‘Нашите страдания — това е царството божие’ (‘Notre prison est un royaume’) през 1948-м «и Вече полунощ, д-р Швайцер’ (‘Il est minuit, docteur Schweitzer’) през 1950-м.

В творбите на Гилбърт, като цяло, ясно показва и описва тези социални теми като престъпност сред малолетни и непълнолетни — например, в книгата «Изгубени кучета без яка’ (‘Chiens perdus sans collier’). За насилието разказва му произведение е «Между кучета и вълци’ (‘Entre chiens et loups»), както за работа на свещениците — книгата » Празници

едни отиват в ада’ («Les Saints vont en enfer’).

Сесброн не се опита да съблазни читателя глубокомыслием официално новаторством или интриги. Той последва простота на представяне и вводил в разказа прости, прости герои, ‘среднестатистических французите’ решават проблемите на » масовия човек в реално общество.

В творбите на Гилбърт прибягва до показващи ‘обесцененного на индивида’, свыкшегося с препрограмиран съществуване, вече не се стреми да повлияе на собствената си съдба и покорился ролята на ‘малкия човек’. Заедно с това, това не пречи на Сесброну проникне в своите истории чувство за хумор и се отнася към своите ‘ограничен’ героите с усмивка.

Френски писател почти винаги успява да изгради своите произведения на контраст. Героите му — с разцепено на личността, показват своя външен вид, но крият ‘скрит човек’, а понякога и не само от другите, но и от самите себе си. Сесброн вярва, че ‘ядро’ на личността може да бъде загнана в ъгъла, контузен, обезобразен, но никога не уничт

ожено напълно.

Гилбърт смята, че индивидуалните особености на човека потискат не само външните обстоятелства, но и предателството на министерствата на самите себе си, се превръщат под налягане в «лица в тълпата’. Междувременно, Сесброн вярва в способността на човека да огромното вътрешно съпротивление и затова тъжни, тъжни и трагични финали в своите творби — рядкост.

В примера на неговия разказ ‘Електронен мозък’ се вижда, какви са принципите в живота се ръководи от самия писател. Според традицията, главният герой, Жан-Марка, специално създадена КОМПЮТЪР дава добра възможност за развитие на живота му, чак до най-малките неща. Герой действително ‘обречени’ на щастието и се лишава от свободата на избор. Обаче именно осъзнаването на това кара Жан-Марк ‘да се взривят и да обяви за свое право да останат ‘единствен и неповторим’.

Сесброн предлага да погледнем не на ‘функционална полезност’ човек, който, в действителност, може да се възприема като винтика в по-голямата механизма. Писател казва, че «единствената и неповторима’ остава моралната същност, която се крие вътре във всеки. Гилбърт съм сигурен, че човешката солидарност, справедливост и разбирателство, се раждат от вярност към своя «аз», което в никакъв случай не така се изключва общество, а, напротив, води до триумфа на моралните ценности, имат огромно значение за цялото човечество.

През 1952 г. парчето ‘Полунощ, д-р Швайцер’ излезе едноименният филм с Нео Fresnay (Пиер Fresnay) и Раймоном Руло (Raymond Rouleau).

През 1955-та режисьор Жан Деланнуа (Jean Delannoy) е излетял драма ‘Бездомни кучета без греди’ (или ‘Изгубени кучета без яка’) въз основа на едноименния роман на Gilbert за сиротском момче-воришке и милостивое съдия. Главната роля в схемата изигра Жан Габен (Jean Gabin) и Робърт Дальбан (Robert Dalban).

Гилбърт Сесброн умира на 13 август 1979-та година, в своя парижки дом. Жена му, Доминик, почина през 2003-м.

През 1990-та година е било основано обществото «Les Amis de Gilbert Cesbron’, се публикува ежегодно от списание «Cahiers Gilbert Cesbron’, достъпен в Amazon.