Иван Брыль

Снимка Иван Брыль (photo Nansen Bryl)

Petranka Bryl

  • Гражданство: Беларус

    Биография

    Белоруски писател.

    Янка Брыль (Иван Antonovich Брыль, белор. Ивайло Антонавіч Брыль, 1917-2006) — български писател. Е роден на 4 август 1917. в Одеса в семейството на железнодорожника. През 1922 г. заедно с родителите си се премества в тяхната родина в Западна Беларус (дер. Загора (Загорье) Кореличского пространство Гродненской област, в онова време, Полша). Завършва польскую семилетнюю училище, постъпва в гимназия, но не можех в нея да учат, поради материални затруднения, се е занимавал самообразованием. C 1938 публикува стихове и публицистику в виленском беларус списание «Шлях моладзі» («Път на младежта»). През 1939 г. е призован в польскую армия, служил в морската пехота. През септември 1939. под Гдыней попаднал в немски плен, през есента на 1941 избягал и се върнал в родината си; се присъединява към съветските партизани. От октомври 1942 — комуникационни партизанска бригада им. Жуков, от март до юли 1944 — партизани-разузнавач бригада «Komsomolets», главен редактор на вестник»Сцяг свабоды» («Знаме на свободата», орган на Светски подпольного райкома на КПСС(б) и сатирично заплатата «Партызанскае жыгала» («Партизански жигало», жигало — нажежената до червено пръчка за прожигания дупки). От октомври 1944 живее в Минск, е работил в редакцията на вестника-плакат на «Раздавім фашысцкую гадзіну» («Раздавим фашистскую гадину»), списания «Вожык» («Таралеж»), «Маладосць» («Младеж»), «Пламък» («Пламък»), Държавно издателство БССР. C 1945 член на Съюза на писателите на СССР. В 1966-1971 — секретар на управителния съвет на Съюза на писателите на СССР. Два пъти избирался депутат във Върховния Съвет на БССР (1963-1967 г., 1980-1985). Председател на Руския клон на дружество «СССР-Канада» (1967-1990), член на Руския ПЕН-център от 1989. Почетен член на Националната академия на науките на Беларус (1994). Умира на 25 юли, 2006.

    Два пъти кавалер на ордена на червено знаме, кавалер поръчки на Отечествена война и II степен,за Приятелство на народите, «Знак на честта». Награден съветските и полските медали. Лауреат на Държавната награда на СССР (1952) за приказка «В Забалоцці днее» («в Zabolote светает»), Литературна награда им. Якуб Колоса (1963) за книгата «Працяг размовы» («Продължението на разговора»), Държавната награда на СССР им. Якуб Колоса (1982) за приказка «Золак, убачаны здалек» («Зората, увиденная отдалеч»). В Полша е награден с награди за преводи на полската литература и укрепването на приятелство между народите. Календар. Петшака (1972) и авторското асоциация «ЗАИКС» (1975). Народен писател на БССР (1981).

    Перу Аз. Брыля принадлежат на сборника «Апавяданні» («Разкази», 1946), «Верасневая рунь» («през септември озимь», 1949), «Пачатак сталасці» («Начало на зрелостта», 1957), «Працяг размовы» («Продължението на разговора», 1962), «Акраец хляб» («Парче хляб», 1977), «Сення i памяць» («дата и памет», 1985),»Ад сяўбы да жніва» («От сеитба до облагите», 1987), романа «Сірочы хляб» («Сиротский хляб»), «В Забалоцці днее» («в Zabolote светает», 1950), «На Быстранцы» («Быстрянке», 1955), «Ніжнія Байдуны» («Долните Байдуны», 1975), «Золак, убачаны здалек» («Зората, увиденная отдалеч», 1978 г.), романът «Птушкі i гнезды» («Птиче гнездо», 1963), книга лирични миниатюри «Жменя сонечных промняў» («Шепа слънчеви лъчи», 1965) и «Витраж» («Витраж», 1972). В съавторство с Алесем Адамовичем и Владимир Колесником той е написал документальную книга «Аз з вогненнай вески…» («Аз съм от огнената на селото…», 1975). Издава няколко книги проза за деца, колекции от литературно-критични статии.

    Преводи

    Аз. Брыль е известен и като преводач от руски, украински и полски езици. В превод на български език излезе отделни произведения на Лео Толстой, Чехов, Горки, Бажова и мз. други

  • Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
    Добавить комментарий

    ;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: