Иван Диана-Степанов

Снимка Иван Диана-Степанов (photo Nansen Skwortsov-Slaveeva)

Petranka Skwortsov-Slaveeva

  • Дата на раждане: 08.03.1870 г.
  • Възраст: 58 години
  • Място на раждане: dv Мальцево-Бродово, Русия
  • Дата на смърт: 08.10.1928 г.
  • Националност: Русия

Биография

Род. в семейството на дребен, фабрично служител. В края на 1890 Mosquito. учительского ин-ta — преподавател нач. uch-ща. През 1895 г. за първи път е арестуван за рев. пропаганда. Социал-демократ от 1896, болшевишката от 1904 г. През 1905 участник в Революцията от 1905-1907, член на лекторской група ДОИЗГРАЖДАНЕ на РСДРП.

Редактира mosquito. вестници, автор на мз. статии и бележки. През март 1906 се запознах с в. И. Ленин, пар него. Дела. 4-ти (ще Обедини.) конгрес на РСДРП (1906). Преводачът На «Капитала» На Маркс. (заедно с В. И Базаровым), автор на книги за историята на рев. движение, ‘Курс полит, икономия» (совм. с А. И Богдановым, 4 тт., 1-ва т. излезе в 1910). В 1907-10 поддържа «отзовистов». През 1907 и 1911 выдвигался от болшевиките канд. в дела. 2-ри и 3-ти Държавата. Doom. Масон. От 1914 работил в бр. «Просвещение». В периода от 1-ви света. войната е работил в непълно. орг-ции на Москва, действали срещу оборончества. През 1915 е създал заедно с В. П. Ногиным и М. С. Ольминским в Москва «Години. о-в». -рой е изградил силни връзки с Рус. на бюрото на ЦК на партията. От есента на 1916 чл. Mosquito. региона. бюро на ЦК на РСДРП.

След Feb. рев-ции 1917 чл. МК болшевиките, редактира газ. «Социал-демократ», «Новини Mosquito. Съвет за развитие на селските райони’.Дела. На 7-та (Апр.) Всерос. conf. РСДРГКб). На 1-ви Mosquito. общегор. непълно. conf. (3-4 апр.) излезе с доклад, в к-ром казва: «Ние трябва внимателно да следим развитието на пр-пз. Буржоазия смята за престъпление желанието да оказва натиск и да контролира др. но народ има право да оказва натиск и да контролира тези, които са овладели властта»: описва войната като агресия: «Ние се стремим към това, че работническата класа други страни поставя пр-ва, виновници за престъпната и разрушителна война светът да е бил сключен не пр-пз, а народите» (ЦПА ИМЛ, ф. 60, оп. 1, ad 7, лл. 6, 7, 13). 21 апр. в доклада за arp. въпрос на 1-ви Mosquito. региона. непълно. conf. поиска да прекара «…в селото — национализация на цялата земя, за запазване на водещ пример х-в, да ги прехвърлят в общински работен съпруги, разширяване и запазване на всички произвежда, сили об-ва… в града — муниципализацию планини. землевладенья и планини. домоуправление» (Диана-Степанов, V. I., Arr. производство, т.е. на 2 -Рев-ция 1917, М., 1931, страница 46). През юни беше избран в сифони. Планини. дума, е начело в нея большевист. фракция. 9 август. на срещата Център, бюро синдикатите Москва совм. с представители на 41 профсъюза в доклада за полет. положение, описани созываются Държавата. среща като заговор срещу демокрацията: «Аз вярвам, че в отговор на орг-цию контррев-ции трябва да се организират рев-ция. Ние ще отидем в гъсталака. ще ви разказвам какви щуротии прави контррев-ция»; призова в деня на срещата се проведе стачки и митинги («Mosquito. съвет проф. съюзи». М., 1927, S. 63, 67). 28 aug. В Планините. литература заяви, че «трябва да се предаде на рев. съдът не само ген. Яна, но и на всички онези, които стои зад гърба му» («Октомври в Москва», М.. 1967, s. 236). 24 септ. в Москва се проведоха избори в окръжните дума, на които болшевиките са получили най-много гласове. «Това е съд над това, — пише Диана-А, — че са били прави ние в Съвети, в непълно. и проф org-циях, в армията, в Планините. дума, навсякъде. Това е само 3 месеца. от деня, в който ни предпочитан общо 9-та част от гласовете. Сега за нас е подадена повече от 1/2 от всички гласове» (Викторов Ст., Куманев Ст., Диана-А, М, 1986, s. 148)окт. при обсъждането в Планините. литература въпрос gs отношение към бунт Iban твърди: «Гибел не е сега населението, власт улавя не е абсолютно малцинство, както и представители на повечето страната» («Новини Mosquito. Съвет за развитие на селските райони». 1917, 26 окт.). В дните вооруж. борба в Москва редактира «Новини ВРК» и на заседание на ВРК 28 окт. стоеше зад реши. на разгрома на силите, които са били в Либия, 2-м Всерос. испанския конгреса на Съвета РСД (25-27 октомври.) назначен народния комисар на финансите, в задълженията на когото не може да започне, тъй като е изпратен на ЦК в Москва.

1917 периодич. печат опубл. св. 100 статии, в които се дава оценка на актуални събития, водил спор с противници на болшевиките, пише за войната и мира, за земята и кооперации, за политика Лъжем. пр-ва, за изборите за дума и за Учред. На о. б.., за армията и корниловщине: издадени в Москва брошура «Кооперирането в селското стопанство и в бала-сти», «Народ и войната», «Какво да правят със земята в селото и в града?».

5 ян. 1918 излезе в Учред. Мнения.: «…Волята на рев. демокрация, към рая организира в тези Съвети, вие искате да се противопостави на волята на Учред. На о. б.., като всенар. свобода… как гр. Церетели, привидно г, може да се обжалва пред такова понятие, като общенар. воля. Г не знае общенар. воля, а знае воля… эксплуататорских класове и експлоатирани. Вие оперируете общедемокр. термини, но в никакъв случай не марксистскими, когато казвате, че парламентът изразява общенар. воля… народът не действа като цяло, хората като цяло — фикция, и тази измислица нужда от доминиращия клас… всеобщото избирателно право с всички атрибути на всеобщо избират. права за марксиста не дава израз на волята на поробените класове… Тези парламентарные институции играят една роля — те са фетишами, идолите… каква е разликата между Учред. Мнения. и Съвети? …в Съветите на изразена воля на валидно-голямата част от населението…-рой все още беше потиснат, порабощено. …това, което искате да получите в Учред. На о. б.., вие, рудневцы, бели, юнкер и техните съюзници? …вие выдадите волята на това събрание за общенар воля. Гражданите, такива измама, такъв фетишизъм трябва да се прибегне управляващите и эксплуатирующие класове, именно защото те са малцинство в състава на населението…» («Учред. По същество.», с. 59-60).

Аллах. 1918 примыкал до «леви комунисти», но скоро се отдалечи от тях.

В послеокт. период на осн. внимание е отделено и социални въпроси. преструктуриране на икономиката, подобрени функции на работния контрол след национализацията на банките. «От работното контрол на работното управление на всички econ. връзки: пред нас няма друг път, няма друг изход от нарастващата econ. опустошението на път, към рая, бързо ни поведе напред» (Степанов Век, От работното контрол на работното управление на бала-сти и земеделие, 2 ed., М., 1918, s. 155). Участник Гражд. война, а след това на сови., непълно. и науки.-години. време на работа.

Използвани материали статия Н. Л. Иткина в кн.: Политическите дейци на Русия от 1917. биографичен речник. Москва, 1993.