Кирил Конъли

Снимка Кирил Конъли (photo Cyril Connolly)

Cyril Connolly

  • Дата на раждане: 10.09.1903 г.
  • Възраст: 71 година
  • Място на раждане: Ковънтри, Уоруикшир, Великобритания
  • Дата на смърт: 26.11.1974 г.
  • Националност: Великобритания
  • Оригинално име: Кирил е Вярно Конъли
  • Original name: Cyril Vernon Connolly

Биография

Конъли е главен редактор на влиятелната литературно списание «Хоризонт» от 1940 до 1949-та и е автор на книгата «Врагове талант’ (‘Enemies of Promise’) 1938-ти, комбинация от литературна критика и автобиографического изследвания, в който той се опита да обясни, защо не успя да стане успешен писател, какъвто би искал да бъде в младостта си.

Кирил Върнън Конъли (Cyril Vernon Connolly) е роден на 10 септември 1903 г. в Ковънтри, Уоруикшир (Coventry, Warwickshire), и е единствено дете на военен Матю Уилям Kembla Конъли (Matthew William Kemble Connolly) и съпругата му Мюриэль министерството на отбраната Върнън (Muriel Maud Vernon). Родителите му се запознал по време на служба баща си в Ирландия, след което Матю установили в Южна Африка. Бащата на Сирила и е малокологом и известни в тесни кръгове колекционер на минерали, което събра много интересни дизайни в Африка.

Своето девство Конъли прекарва с баща си в Южна Африка, в семейството на майката в Клонтарфском замъка с баба ми по бащина линия в Бат (Bath) и други части на Англия. Той получава образованието си в Училище » Свети Киприян, Ийстбърн (St Cyprian’s School, Eastbourne), където е приятел с Джордж Оруел (George Orwell) и Сесилом Битоном (Cecil Beaton).

Присъединяването Итън колеж (Eton College), Кирил премина мъчителна адаптация, спечелил разположението на учител Годфри Мейнелла (Godfrey Meynell) и прослыл истински остряком. В крайна сметка, студент се обърна участва в романтични интриги и политика на колежа, за което е казал в книгата си «Врагове на таланти’.

През лятото на 1921-баща ти е взел празници Сирила със себе си в Париж (Франция), и от тук нататък в него се събуди страст към пътешествия. През следващата година той пътува с майка си в Мюррен (Mürren), където се сприятелява с Пуух

тони Небуортом (Anthony Knebworth). По това време родителите му са живели отделно един от друг, да имат выстраивала нови отношения с други военни, а баща ми постепенно потъва в пиянство и с главата си отиде в изучаване на охлюви и охлюви.

През 1922-м Конъли печели ‘Rosebery History Prize’, а след това заедно с училищен приятел и отиде на екскурзия в Испания, Германия, Австрия и Унгария, преди да започна обучението си в Оксфорд (Oxford University). Неговата академична кариера всъщност не се развива, защото през цялото време влачеше да пътуват. След зрелостните изпити в Оксфорд Конъли е получил диплома за трета степен по история и с всички сили се е опитал да намери работа, а като го приятели и роднини се опитаха да изплати огромните си дългове.

През юни 1926-та Конъли е назначен за секретар/спътник Логана Пирсалля Смит (Logan Pearsall Smith), эссеиста и критика. Смит сериозно влияние на идеите на Конъли за ролята на писател, на когото трябва да бъде присъщо за журналистика, и се изплаща 8 паунда на седмица. След пътуване с майка си в Шотландия Конъли през август 1927-ти е записано в щата на служителите списание New Държавник’. Първият му преглед за хотела Елизабет Боуен (Elizabeth Боуен) излезе през септември. Кирил е работил над няколко свои произведения, роман ‘Green Край’ и книга за пътуване в Испания, но в някакъв интервал от време паднали в нравственномотношении, наемане на проститутки и бавят в бедните райони на Лондон. Когато писател правил компромис и закрутил роман с Рэйси Фишер (Racy Fisher), а след това баща й, адмирал Уилям Уърдсуърт Фишер (William Wordsworth Fisher), направих всичко, за да Рэйси скъса с писакой без пукната пара за душата, и в февруари 1928-ти двойката се е разделила.

След това Конъли е пътувал в парижкия борделе под прикритието на журналист, се запознах с поэтессой-лесбийка Мара Андрюс (Mara Andrews); с Боби Лонгденом (Bobbie Longden) и Реймондом Мортимером (Raymond Mortimer) отново взе едно пътуване в Германия и пет седмици, прекарани в Барселона (Barcelona), преди да се върна в Лондон.

На 5 април 1930-та Connolly се оженил за ‘топла, искрена, интелигентно и достъпна’ Джейн Бэйкуэлл (Jean Bakewell) в Ню-Йорк (New York). Независима и предприемчив жена помогна на Сирилу във финансово отношение, което му позволява да не сложи точка на пътуванията си.

През ноември 1931-ти Конъли, въведени пореден принос в списание «New Държавник’, и като критик на изкуството е работил в списание «Architectural Review’.

Бэйкуэлл си отиде от него през 1939 г.-м, по-късно става съпруга на Лорънс Вейла (Mackler Vail). Тя умира от инсулт по време на екскурзия в Париж, на възраст 39 години.

През 1950 Connolly се жени за Барбара Скелтън (Barbara Skelton).

От третата си съпруга през 1959-та се превърна в Дейрдре Крэйвен (Deirdre Craven), внучка на Джеймс Крейг (Ja

мон Craig), първи виконт Крейгавона. От последния брак Connolly се родиха две деца. След смъртта му Крэйвен през 1974-та се е омъжила за Питър Леви (Peter Levi).

През 1940-та Кирил основава списание ‘Хоризонт’, заедно с Питър Уотсън (Peter Уотсън), финансов покровител издание на художествен редактор. Кирил е главен редактор на ‘Хоризонт’ чак до 1950-та година, а също и от 1942 г. до 1943-та и литературен редактор на ‘The Наблюдател’, докато не се блъсна чело с Дейвид Астором (David Astor).

От 1952-та чак до смъртта му, той е книжовно рецензентом ‘Sunday Times’, заедно с Раймондом Мортимером (Raymond Mortimer).

През 1967-м Connolly се установява в Истборне.

Конъли почина внезапно през 1974-та, а две години на неговата работа и лична библиотека с повече от 800 книги са станали достояние на Университета Tulsa (University of Tulsa).

Като цяло, Конъли винаги се опитва да се позиционира критик. Хитър и често остроумен толкователь, той има голямо влияние. В работата си «The Unquiet Grave’, създадена по време на Втората световна война, той пише за това, което никога не вземане на специални усилия, за да живее в хармония с реалността, от това, което и се появява го маниакално-депресивен стил на писане – ярка, твърд, песимистични и изтъркан, напоена жалостью към себе си.

‘По-добре да пиша за себе си и не са публични, отколкото да пиша за публиката и не са на себе си’.