Mira Ясен

Сол и Снимка на Mira (снимка на Mira Ясен)

Kkl Илиян

  • Дата на раждане: 20.01.1952 г.
  • Възраст: 65
  • Място на раждане: Самарканд, Русия
  • Гражданство: Узбекистан

Биография

Mira Ясен един от водещите специалисти по история на Самарканд и Туркестана. Неговите книги и стихове публикувани в Азербайджан, Полша, България, Русия, Турция, Франция. Испания, САЩ, Англия, Япония, Мексико, Таджикистан и други страни по света.

Е роден на 20 януари 1952 г. в древния град Самарканд (Узбекистан). С майчина страна потомък на Махдума Агзама (Имам ал-Косоний, Имам Дахбеди) — изключителен лидер и ментор на ордена на ‘Накшбандия’, духовен учител Бабура и Убайди.

Завършва факултет по журналистика Ташкентского Държавен Университет (1977). Служи в редовете на Съветската Армия от Германия. В продължение на 19 години е работил в различни издательствах. Член на съюза на писателите на Узбекистан от 1979 година.

Mira Ясен един от водещите специалисти по история на Самарканд и Туркестана. Неговите книги и стихове публикувани в Азербайджан, Полша, България, Русия, Турция, Франция. Испания, САЩ, Англия, Япония, Мексико, Таджикистан и други страни по света. Участник в Международни поетични фестивали в Полша, България, Русия, Турция, Гърция, Грузия,както и на конгреса на писателите на Азия (Вашингтон, САЩ. 1996).

В превод на персийски език излезе книгата на текстове Ояра Вациетиса, Мариса Чаклайса, Николай Заболоцкого, колекция от древна и модерна японска поезия ‘Листа от м

оря’, книга преводи на велики поети на Изтока и Запада за любовта «Цветето на любовта’.

Автор многосерийного грубо видео ‘Темурнома’ (‘Тимуриада’). Участва като сценарист възпоменателни тържества 600-годишнината от Амира Тимура, 660 годишнината Улугбека, 2500 годишнината на града Бухары. Автор на музикално представление ‘пътя на Коприната’ (режессер Gggg на Eleonora), поставен на сцената на парижкия театър «Одеон», и на нейната сценарии поставени муыкальные спектакъл на откриването на Международния музикален фестивал «Sharq taronalari’ (‘Ориенталски мелодии») в град Самарканд (1997, 1999, 2001, 2003 г.).

Народен поет на Узбекистан (1999), е избран за депутат Олий Мажлиса (Парламент Узбекистан) от 2000 до 2004.

Главен изпълнителен директор на втората национална телевизионна мрежа «Ешлар».

В момента работи върху поредица от исторически книги. Се подготвя за публикуването на книгата на исторически миниатюри ‘Самарканд сирлари’ (‘Тайни Самарканд’) и разказ за първата любов Тимура ‘Исирга’ (‘Обица»), както и нови преводи древнеяпонской и китайска поезия — ‘

Сакура гуллари токилар’ (‘Цветя сакуры’) и ‘Йети дарвиш китоби’ (‘Книга на седем отшелници’).

Автор на историческите пиеси: «Бабур» (1997,поставен на сцената на театър им.Мукуми), «Алгул» — за живота и дейността на Бабура и Улугбека.

Издала 14 книги:

1. ‘Qadrdon quyosh’ (‘Близка на слънцето»). Стихове и на изток.поемата ‘Очите’. Ташкент, 1979

2. ‘Shahardagi olma daraxti’ (‘Apple в града’). Стихове .Ташк. 1979

3. ‘Tungi bog’lar’ (‘Нощни градини’). Стихове. Ташк. 1981

4. ‘Uchib boraman qushlar sue’ (‘Прилетаю с птици’). Стихове и драматичен стихотворение. Ташк. 1983

5. ‘To’ marisning ko zlari’ (‘Очите /’ — / — кралицата на массагетов, за която публикувано от бащата на историята Херодот). Стихове, легенди и стихотворение. Ташк. 1984

6. ‘Bolalikning ovozi’ (‘Гласът на детството’). Стихове. Ташк. 1986

7. ‘Qaqnus’ (‘Феникс’) Стихове и преводи. Ташк. 1987

8. ‘Полет самотна птица». На руски език. Ташк. 1990

9. ‘Samarqand xayoli’ (‘Мечти Самарканд’) на Изток. история и публ. статии. Ташк. 1991

10. ‘Sohibqiron nabirasi’ (‘Внук на Великия Тимура’) на Изток. история и легенди. Ташк. 1995

11. ‘Shahidlar shohi’ (‘Цар мъченици»). Друго име ‘Shayx Kubro tushlari’ (‘Сънища шейх Кубро’). На изток. разказ за историята на суфизма и основател на ордена на суфи ‘Кубравия’ Шейх Нажмиддина Кубро Хоразмийского. Ташк. 1998

12. ‘Bahordan bir kun oldin’ (‘Скоро пролет’). Стихове и легенди. Ташк. 1997

13. ‘Qirq oshiq daftari’ (‘Цветна градина любовта»). Преводи на велики поети на Изтока и Запада за любовта (Древнеиндийская литература, класика на източната поезия, и Михаил Кузмин, Михай Эменеску, Карл Сэндберг, Осип Манделщам, Николай Плановете, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Едит Седергран, Рафаел Алберти, Jannis Рицос, Фуруг Nick zadeh и др.). Ташк. 1989

14. ‘Dengiz yaproqlari’ (‘Листата на морето’) От японската поезия (Бас, Сайге, Бусон, Иса, Ишикава; Такубоку, Дзюн Таками и др.). Ташк. 1988

Виж също: ‘Млади поети Средна Азия’. Москва,1987

Списание ‘Знаме’ (Mira ЯСЕН — Равновесие. Балада за фронтовике. Преведох с узбекского С. Мадалиев. No11.1979 )