Мишел Деги

Снимка на Мишел Деги (photo Michel Deguy)

Michel Deguy

  • Дата на раждане: 25.05.1930 г.
  • Възраст: 86 години
  • Място на раждане: Париж, Франция
  • Националност: Франция

Биография

Френски поет, эссеист, преводач, литературен организаторът.

В 1962-1987 — член на редакционния съвет на най-голямата парижкото издателство «Галлимар», 1977 публикува списание «Литература» (получил през 1997 награда Дидро), председателят на Международния философски колеж (1989-1992), председател на Дома на писателите (1992-1998), член е на Академията Малларме, почетен професор в Университета Париж VIII (Saint-Denis).

Освен книги стрес интелектуална текста «Вратички» (1959), «Стихотворения полуостров» (1961), «Улуци» (1964 г.), сборника текстове и проза «Образи» (1969), «Връщане дар» (1981), му принадлежат дълбоки теоретични есе «Светът на Томас Ман» (1962), «Гробница Дю Бел» (1973), «Брачна машина,или Мариво» (1982), «Поезия не е сама: Кратък курс поетика» (1988), «Енергията на отчаянието, или За удължаване на ико с всички средства» (1998), «Поетичен ум» (2000). Деги — преводач Хора, Данте, Гонгоры, Гельдерлина, Хайдеггер, Целана, Вадим Козового (в съавторство с Жак Дюпеном), съвременни американски поети (освободен, в съавторство с Жак Рубо антологию «21 американски поет», 1980). Съставител философски сборника «Рене Жирар и на проблема за злото» (1982), «На тема «Шоа»» (1990, за документален филм на Клод Ланцмана) и т.н. Му е присъдена Голямата национална поетична награда (1989), Голямата награда на общността френски писатели (2000), по-Голямата поетична награда на Френската Академия (2004). Стихове и есета Деги, преведени на английски, немски, италиански, испански, португалски, полски, унгарски, японски и други езици по света.

На Произведения на

Les Meurtrières (1959)

Fragments du cadastre (1960)

Poèmes de la presqu ‘ île (1962)

Le Monde de Thomas Mann (1962)

Biefs (1964)

Actes (1965)

Ouï dire (1965)

Figurations (1969)

Tombeau de du Bellay (1973)

Reliefs (1975)

Jumelages suivi de Made in USA (1978)

Donnant donnant (1981)

La Machine matrimoniale оу Marivaux (1982)

Gisants (1985)

Brevets (1986)

Choses de la poésie affaire et culturelle (1987)

La poésie n ‘ est pas seule (1987)

Le Comité (1988)

Arrêts fréquents (1990)

Axiomatique Rosace (1991)

Aux Heures d affluence (1993)

À ce qui ‘ en finit pas (1995)

L énergie du désespoir (1998)

La Смисълът на poétique (2000)

L Impair (2001)

Spleen de Paris (2001)

Poèmes en pensée (2002)

Un homme de peu de foi (2003)

Sans retour (2004)

Au jugé (2004)

Travaux avant réouverture (2006)

Le sens de la visite (2006)

Desolatio (2007)

Réouverture après travaux (2007)