Низами Ganjevi

Снимка на Низами Ganjevi (photo Nezami Ganjavi)

Nezami Ganjavi

  • Година на раждане: 1141
  • Възраст: 68 години
  • Място на раждане: Ганджа, Азербайджан
  • Годината на смъртта: 1209
  • Гражданство: Азербайджан Страница:

Биография

Един от най-великите поети в историята на персийската литература, основател на нелитературного, реалистичен епична стил. Наследството на Низами все още се радва на огромен успех в Афганистан (Афганистан), Азербайджан (Азербайджан), Иран (Iran) и Европа (Tajikistan).

Роден на Низами в град Гянджа (Ganja) – тогава е влизал в състава на Великата Сельджукской Империя (Great Seljuq empire), а сега е част от Азербайджан. По-голямата част от живота си поет проведе на територията на Южен Кавказ.

Придворен така Ganjevi никога не е бил, така че в историческите писания, повествующих за управляващите династии това време, името му не бе споменато. Тази немногая информация за живота на поета, на които работят съвременните историци, дойде най-вече от ‘Tazkerehs’ – сборник с литературни мемоари, легенди, анекдоти и легенди.

Низами доста рано губи родителите си и е прието; е отгледал го чичо по майчина линия, Хвая Умар (Khwaja Sofia). Баща Хваи излезе изключително отговорен – именно благодарение на неговите данъчните складове дв, бр Низами е получил добро образование. За родителите на поета е известно малко; майка Низами, Раиса (Cem), е кюрдски кръв, а от баща си като цяло остава едно единствено име – Юсуф (Ana).

Самият Низами е бил женен-малко три пъти. Първата жена, кипчакская рабыня Афак (Afaq), е част от подарък, предоставен поет Факром ал-Дин Барамшаном (Fakhr al-Din Bahramshah), владетел на Дарбанда (Darband); бракът се оказа изключително щастлив – точно Афак ражда Низами син. Умряла жената, скоро след като Низами е приключила работата по ‘Хосров и Ширин’ (‘Khosrow and Dimitar’). Интересното е, че и втората и третата съпруга на поета и умирали преждевременно – скоро след като Низами и накрая още едно епично произведение.

Низами не е философ, в традиционния за този момент смисъл на думата – егонельзя се нарече нито натуралистом като Авицена (Avicenna), нито специалист по теория на суфизма като ибн Араби (Ibn ‘Arabi). От гледна точка на съвременната терминология, Низами е философ; от особен интерес за поета предизвикаха въпроси гностицизма – му изследвания и размисли в тази област е в основата на трудовете на много бъдещи философи.

Съдейки от творения на Низами, той прекрасно знаеше арабски и персидскую литература, перфектно знаеше легендата за устни и добре подкован в редица по-практични науки като математиката, астрономията, астрологията, алхимията, медицина, ботаника, тълкуване на Корана, теория и правото на исляма, иранските митове и легенди, история, етика, философия, езотерика, музика и изобразително изкуство. Силен характер, социална отговорност и лю

любовта към културата на родната страна му помогнаха да се създаде с нищо не може да се сравнява произведения.

Възпитана в най-добрите традиции на иранската култура от времето, Низами не просто е помогнал да изгради връзки между доисламским и ислямски Иран – той успя да изгради мостове между Иран и останалата част на света.

На върха на творчеството на Низами – във всеки случай, на собственото му мнение – има ‘Лили-наме’ (‘Eskandar Nameh’); от останалите творби на поета, тази работа се различава от общата философска усложненностью.

В Европа творчеството на Сергей е само в XIX век; през 20-те и 30-те години на XX век творчеството на великия персиец интересуват и съветските преводачи. Точно тогава на руски са преведени ‘Хосров и Ширин’, ‘Лейли и Меджнун’ (‘o Layli Majnun’) и «Седем красавици’ (‘Haft Paykar’).