Роджър Мартен Дю Гар

Снимка Роджър Мартен Дю Гар (photo Rozhe Martin du Gard)

Rozhe Martin du Gard

  • Дата на раждане: 23.03.1881 г.
  • Възраст: 77 години
  • Място на раждане: Neuilly-sur-Seine, О-дьо-Сен, САЩ
  • Дата на смърт: 22.08.1958 г.
  • Националност: Франция

Биография

Френски романист и драматург Роджър Мартен дю Гар е роден в парижкия квартал Neuilly-sur-Seine, в зажиточной семейството, който води произхода си от Бордо и Лоррена.

Роджър е най-голямото от двете деца. Баща му, Пол Емил Мартен дю Гар, и дядо са адвокати; майка, баща Мадлин Жана То, се осъществява от семейството на брокер. Когато Роджър е бил на около 10 години, той се сприятелява в училище с едно момче, което пише пиеси, и от този момент сам, тъй като той продължи да си спомня, се запали желанието да стане писател.

На 11-годишна възраст М. с. Г. е изпратен в католическо училище Эколь Фенелон, където момчето попада под влиянието на пастор Марсилия Эбера, един от лидерите на френската неотомизма (движение в католическата църква, което се иска преразглеждане на църковните догми в светлината на съвременната наука и философия, защото се е смятало еретическим в началото на ХХ век). Впоследствие М. с. Г. се е отдалечил от католицизма, но с Эбером при него са установени близки, приятелски отношения, които са запазени и до смърт свещеник през 1916 г.

М. с. Г. е презира студент и учи без значение, така че баща ми го изпрати до професор Луи Меллерио, който от няколко месеца е давал на данъчния закон частни уроци. След като в интелектуалната среда, в която от него се изисква много четене и нищо не приемат на вяра, той развива в себе си навик за редовни труда и придобил това, което той впоследствие е наречена «проучване на пазара вена’.

На 17-годишна възраст, по съвет на Эбера М. с. Г. прочетох ‘Война и мир’. Дебелото е на млад мъж силно впечатление, желание да пиша на себе си, след това стана още по-голям.

Скоро Роджър постъпва в Сорбоната, обаче, се срина в изпита, напуска университета и през същата година постъпва в Эколь де Шарт, висше архивно-историческо учебно заведение. Въпреки че впоследствие М. с. Г. казва, че не знае, защо той е избрал точно тази специалност, тя е изиграла огромна роля в развитието на неговата писателска техника, в основата на който лежи педантичен научна методология, заложена още професор Меллерио.

През 1905 г. М. с. Г. получава диплома за палеографа-архивиста за работа, за абатство Jumièges под Руаном. След една година младият мъж се ожени за Елена Фуко, дъщеря на парижкия адвокат.

Настаниха в Париж, М. с. Г. задумывает дълъг, в духа на Толстой роман за селското священнике, прототип на което, може би, е бил негов наставник Эбер. Въпреки това, след година и половина работа начинаещ писател разбира, че роман от такъв мащаб не му е по силите. Дълбоко депресиран, М. с. Г. терзается тежки съмнения относно своето призвание; през 1907 г. той се ражда дъщеря Кристина, бъдещето на която той трябва да осигури, и ето през пролетта на 1908 г., буквално за няколко седмици, което се казва, на един дъх, М. с. Г. пише ‘Случване’ (‘Devenir!’). историята на човек, който иска да стане писател, но всичките му опити нещо да пишете, както и да придобият лично щастие завършват с трясък. Писател публикува роман на собствени средства, и от този момент нататък става професионален литератором.

Започването на работата по следващото произведение, което той щеше да се обадя ‘Maryse’ (‘Marise’), М. с. Г. отново се чувства, че възможностите му не съответстват на неговите амбиции, и започва да търси теми, по-близки живота му опит. Като цяло взыскательность е отличителна черта на М. с. Г., който често сжигал си ръкописи, ако намери ги незадоволителни. Отказвайки се от ‘Maryse’, Г. г. Г. пише романа ‘Жан Баруа’ (‘Jean Barois’, 1913), превърнал се в първото значително произведение на писателя, който му донесе успех. Използвайки новаторска за онова време техника на комбинация на диалог и на историческия документ, М. с. Г. описва един млад човек, мятущегося между рационализмом и вяра. В романа се дава ярка картина на политическия скандал, в разыгравшегося около офицер от френската армия Алфред Дрейфуса, скандал, че има пагубен ефект върху цялата структура на френското общество от края на XIX — началото на XX вв.’Жан Баруа’ е издаден по препоръка на Андре Жида, който е станал близък приятел на Г. г. Г. и с които той много години е водил кореспонденция.

По време на първата световна война Н. с. Г. служи във френската армия на Западния фронт. Освободен е през 1919 г. той за известно време работи в парижкия театър, а през 1920 г. се премества в имението на родителите си в Централна Франция, където започва да пише своя прочут роман «Семейство Тибо’ («Les Thibault’), 8 тома, които излизаха от 1922 до 1940 г. В романа, чието действие се развива през първите двайсет години на XX век, са изобразени две буржуазные на семейството, една — католическа, а другата — протестантска. Говорейки за живота на двама главни герои, братя Тибо — Жак.

социалиста и революционер, и Например, лекар, се придържа към по-консервативни възгледи, — авторът показва упадък потвърждава съветските филми от предвоенния дружество. «Семейство Тибо», както и други книги Н. с. Г., създадена в жанра roman fleuve (буквално — многотомного роман) — детайлно, на базата на исторически документи на разказа. През 1931 г. писател попада в автомобилна катастрофа и е принуден два месеца пролежать в болницата. През това време той е предефиниран план на останалите части на романа, преработен на финала, а най-важното е, променил акценти, като се обърнах, като в ‘Жан Баруа’, до техниката на историческия документ. Според английската критика Мартин Сеймура-Смит, «Семейство Тибо’ ‘засяга подробности, рельефностью главните герои, своята честност; от най-големите романи на нашия век «Семейство Тибо’ — най-лошото’.

През 1937 г. М. с. Г. се присъжда Нобелова награда за литература «за художествена сила и истината в образа на човека, както и най-съществените страни на съвременния живот’. Ако отседнете в повече на роман «Семейство Тибо’, член на Шведската академия на Пер Хальстрем отбелязва, че «чрез излагане човешката душа скрупулезному и скептическому анализ, М. с. Г. в края на краищата възпява идеализъм на човешкия дух’. В своята реч Н. с. Г. е предупреждение срещу догматизъм, които, според него, се характеризира с живот и мислене на хората на XX век. Той приветства ‘независима личност, която избягва изкушението фанатични идеологии и се фокусира върху самопознании’. В това време, когато Адолф Хитлер заплашил Европа нова война, М. с. Г. изрази надежда, че неговото творчество може да служи не само на литературата, но и каузата на мира».

В годините на създаване на Семейство Тибо’. с. Г. е написал и ‘Африкански признание’ (‘Confidence africaine’, 1931) — доста откровена история за кровосмешении, ‘Мълчаливо’ (‘Un Taciturne’, 1932) — психологическа пиеса, в която е отразено интерес на писателя към гомосексуализму, както и ‘Старата Франция’ (‘Vieille France’, 1933) — циничен и саркастична описание на френския селяните, приказка, нехарактерную за творчеството му и в интонацията, и по темата. След 1940 г. е писател на 17 години работи над романа-эпопеей ‘Дневниците на полковника Момора’ («Les Souvenirs du colonel Maumort’), така и остана недовършена. М. с. Г. умира от сърдечен удар в имението си нормандском имение в 77-годишна възраст.

През целия си живот Н. с. Г. е бил човек сдържан, изключително интровертен, полагавшим, че за един писател трябва да се говори на книгата му. Няколко месеца преди смъртта му, той се приведе в ред своите книжа, в т. ч. огромна кореспонденция и дневника, който тя води от 1919 до 1949 г.; и писмо и дневник по негова заповед са били предадени в Националната библиотека в Париж, където са били съхранявани нераспечатанными в продължение на 25 години. Все пак, въпреки скромността, нежеланието да бъде в предвид, М. с. Г., както пише неговият биограф Катрин Саваж, ‘се радва на огромно уважение от своите съвременници’. Според Саваж, ‘изследване на съвременните социални проблеми в реалистическом дух, М. с. Г. остава верен на традицията на XIX век. и в същото време посочи пътя за по-нататъшно развитие на романа».

Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
Добавить комментарий

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: