Рубен Саркисян

Снимка Рубен Саркисян (photo Рубен silvia sarieva)

Рубен Silvia Sarieva

  • Дата на раждане: 30.11.1966 г.
  • Възраст: 50 години
  • Място на раждане: Москва, Русия
  • Националност: Русия

Биография

Вроден талант? Психолозите не знаят какво е това. От природата човек се дават на родителите, душата и способности. Равенство на възможностите – това е мит. Някой дава повече, кой по-малко. Но не много хора използват своите физически способности до края?

Живот – единението на светлината и болка,

Всичко останало е суета на суетите…

Знай – само с крилата си на дълга и свободата

Нагоре вдигане на над тленом мечта!

Това Рубен Саркисян. Москвич, 1966 г., юрист, поет, математик, художник, музикант и много повече от това… Въпреки отложен детска церебрална парализа. Той не работят ръцете, но той се научих да пиша с молив, обвързано с десния крак. С появата на компютъра е по-лесно. Сега вече към тапку на всеки крак, стълбът на карандашу, и той работи здраво с двата крака, удари с пръчки по стоят на пода, клавиатурата на компютъра.

Победата над болестта е било немислимо сам. Близки хора помагаха на Рубен от първите дни на живота… Обикновено момчета с такава тежест на заболяването се занимават с къщата, но семейството Саркисянов реши, че момчето е необходимо за общуване с връстници. И мама Искра Амаяковна се стигне с автобус везла с мъка се предвижва сина си в училище, а вместо него – конспектировала и пише (в училище той все още не можел да пише на крака). По свидетелството на съучениците си, тя не само не исправляла неговите грешки на диктантах, но понякога ги специално извършила проверка на неговото внимание. Татко, Рубен Михайлович, кандидат на физико-технически науки, е работил, осигуряване на материално благополучие на семейството.

Рубен е усвоил програма восьмилетки за шест години, след това с отличие завършва физматшколу № 2, които се различават не само грамотност, но и ерудиция. Черствость служители от образованието затвори пътя му в мехмат СОФИЙСКА (не са допускали за изпити като не са годни за специалност по диагноза на заболяването). Тежко разочарование едва ли не сломало живот, той вече е свикнал да се хвърля на най-високи цели и вярваше, че може да постигне всичко, което пожелае.

Което спестява капак се оказа стихотворения, първите публикации в завода вестник на завод «Червен пролетарий». Рубен започва да пише музика. Доставката «отличен» на приемния изпит в институт за чуждестранни езици името на Морис Тореза, той завършва с червена диплома и започва работа преводач. В живота му влиза ШАРО, а след това и в Интернет. Широтата на интересите му позволява да преминавате от една дейности на друго, преодоляване на творчески и духовни кризи. Той работи винаги, и не само за себе си. Той не само отговаря на въпроси на конференции, но и сред първите, включени в общи проекти, предназначени да помогнат на тези, ктонуждается помощ…

Творчеството му от самото начало беше проникнуто светли идеали на обществото, неразделна част от която той се чувстваше. И въпреки всички разочарования и преоценка на ценностите, продължава да изразят идеалите за мир, доброта, справедливост, милосърдие. Обогатена с дълбочина на чувствата, лични знания и озарениями.

Да се предадат в този живот никога не е късно. Чрез тесен ръб на пропастта, стреля, останало от болестта, Рубен успя не само да се присъедини към царството на красота, хармония, но и остави в този свят своя неповторим отпечатък.

Вроден талант? Психолозите не знаят какво е това. От природата човек се дават на родителите, душата и способности. Равенство на възможностите – това е мит. Някой дава повече, кой по-малко. Но не много хора използват своите физически способности до края? Може да сте на негово място, не само се чувстват болка, но и да носят на околните светлина и надежда? Той не може да промени своето призвание, защото е необходимо не само за него.

А какво се нуждаем най-Рубен? Малко. Може би само малко внимание на това, което той прави, се прави, ще го направя.

Рубен Саркисян – Олга Москвиной

Аз съм бос. Кръг – сняг. Замною –

Кръвта на осколках смерзшейся вода…

В божествения безумьи да бъде себе си

По фирну път държа на призива на звездите.

Сияеше над Вифлеемом на полярния

Космически презрение към леда

Тя ме дърпа в градините на Рая –

И събиране на всички сили, аз към него вървя…

И изведнъж – виждам! – от тълпата дремотной,

Малко извън стана косною стена,

Друг – същия лек и безплътен! –

На път тръгва с мене;

Зад него – още, още… – и шепа сняг

Съмнения далеч от техните ликов пометени,

И всички кровавей тече една миля и половина,

Все по-силно химни на небесното да се чуе,

Все по-мрачни небостъргачи чащи,

И не ни дела, че около зима –

Нека норковые палта поглед таращат

На нас, като че ли полудя!

Не слиза от устата: «Запомнете: хората са братя!

Бъди силен духом и в бездната не сорвись!»;

През болката на някой друг жалко и проклятие –

Аз съм с вас и вие с мен! – давай нагоре… –

И след овладяването на небесните порти,

Ние ще създадем зла съдба на злото

Свои светове, докато в спор с боговете,

За всички Обитатели стана изведнъж светло! –

А въздухът е все разреженней и суши,

И напуквания мрежа от капиляри,

От телата на воля разкъсват душите ни –

Така в празнотата галактики отлети…

Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
Добавить комментарий

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: