Салваторе Квазимодо

Снимка Салваторе Квазимодо (photo Salvatore Quazimodo)

Salvatore Quazimodo

  • Дата на раждане: 20.08.1901 г.
  • Възраст: 66 години
  • Дата на смърт: 14.06.1968 г.
  • Гражданство: Италия

Биография

През 1945 г. на К. влязъл в италианска компартию, но скоро излезе на реда, когато от него поискаха да композира политически стихове. В следвоенните години, поет пише есе, стихове, много превежда, пуска програмен за неговата творческа еволюция стихосбирка «ден за Ден» («Giorno dopo giorno», 1947).

Италиански поет Салваторе Квазимодо е роден в Модике, малък град близо до Сиракуза (Сицилия). Баща му, Гаетано Квазимодо, е бил комендант на гарата, така и семейството често се мести от едно на сицилиански град в друг. През 1916 г. на Салваторе и му брат се вливаше в техническо училище в Мессине, където по това време живеело семейство. Въпреки че Салваторе желае да учи в гимназия, родителите му решили да дадат на децата си техническо образование, вярвайки, че е по-практично. В това време младежът се увлича от поезията, започва да чете класическа и съвременна литература на Русия и Франция, а също и публикува първите си стихотворения, заедно с приятелите си пуска вестник, просуществовавшую, обаче, е много кратко.

В 1919 г. на К. напуска Мессину и постъпва в Римския политехнически институт, но поради парични затруднения хвърля обучение, получаване диплома топографа. През 1920 г. той се ожени за Биче Донетти и започва сериозно да се занимават с литература, отколкото да го подкрепя монсеньор Рамполла, сицилиански свещеник в Рим. Бъдещият писател учи гръцки и латински, и се колебаят в своите литературни способности, се занимава с работата, за която се изисква технически познания.

От 1926 г. на К. работи в министерството на гражданското строителство, много пътува из страната. Той е с открита неприязън се отнася към фашистам, което не може да се занимава журналистикой, но започва сериозно да пиша стихове. През 1929 г. зет К., Elio Витторини, превърнал се впоследствие известен романистом, критик и преводач, въвел го в литературни кръгове, Флоренция, където К. се срещна с поети Еухенио Монтале и Джузепе Унгаретти, както и с Алесандро Бонсанти, главен редактор на списание «Солариум» («Solaria»), където са публикувани няколко стихотворения на начинаещия поет.

През 1930 г. Бонсанти финансира издание на първия сборник с текстове К»Вода и земя» («Acque e terr»), където много текстове, посветени на Сицилия, и преди всичко – малък шедьовър «Вятърът над Tindari» («Vento a Tindari»). Вече в първия сборник на К. се усеща влиянието на герметизма, поетично посока, отличителни свойства, които, според американски критик Томас Rv Бергина, има «цифрово шифрирана образност, култ думи и строг, понякога загадъчен интеллектуализм». Към поезията на К. е приложимо понятието «магията на словото», вярата в това, че думите автономен, което те носят не само чисто описателна функция.

В рамките на следващите няколко години К. е изготвил редица поетични сборника: «Потонувший обой» («Oboe sommerso», 1932), «Аромат на евкалипт и други стихотворения» («Odore di евкалипт e altri са застраховани», 1933), «Эрато и Аполлион» («Erato e Apollion», 1936), «Стихотворения» («Poesie», 1938). Реализъм «Вода и земя» се променя в тези сборници герметизмом. През 1932 г., една година след Монтале, К. получава Благородническо награда «Антико Фатторе», а през 1934 г. се премества в Милано, където се слива с кръг южноитальянских интелектуалци, които наричат себе си «млади емигранти». В това време К. се слива с Амелией Спечиалетти, а през 1935 г. у тях се ражда дъщеря Ориетта.

През 1938 г. на К. е подал молба за оставка от министерството на гражданското строителство и става асистент Чезаре Дзаваттини, редактор в няколко периодични издания, принадлежат издательству Mondadori, а през следващата година – главен редактор на седмичника «Темпо» («Il tempo»). В същата година при танцьорка Мария Куманы от връзка с К. се ражда син Алесандро. В тези години поетът се занимава с преводи: книгата «Лирика на Гърция» («Lirici greci»), превод на гръцката поезия в модерен италиански език, публикувана през 1940 г. до 1941 г. на К. става професор по италианска литература Милански консерватория кръстен на Джузепе Верди, а през 1942 г. пуска колекция от избрани и рециклирани стихотворения «И е дошло вечер» («Ed e subito sera»).

Ужасите на втората световна война, мизерия, че са случили на земята и народа на Италия, дълбоко шокира К. и доведе до промяна на неговите поетични стил, обърна го с поезия към социалните проблеми. В тези години поетът участва в движението за Съпротива и дори за кратко време е в затвора Бергамо за антифашистката дейност. Тогава също се случва еволюцията на К. от герметизма към активна творческа позиция, «преходът от поезията на вътрешния свят в поезията на участие», както пише критик С. Mccormick.

През 1945 г. на К. влязъл в италианска компартию, но скоро излезе на реда, когато от него поискаха да композира политически стихове. В следвоенните години, поет пише есе, стихове, много превежда, пуска програмен за неговата творческа еволюция стихосбирка «ден за Ден» («Giorno dopo giorno», 1947).

След смъртта на първата си жена през 1948 г. на К. се ожени за Мария Куманы; в това време той започва да пише театрални статии, първо за «Омнибуса», а след това «Темпо». През 1956 г. излиза сборник с текстове К «Фалшива и истинска зелените» («Il falso e vero verde»), който предпослано софтуер за есе «Разсъждение за поезия» («Discorso sulla майкъл»), където се твърди, че в своите стихове поетът е длъжен да изразят своите идеологически възгледи. В края на 1958 г. на К. посещава СССР, където поради болест останаха до май на следващата година.

Въпреки абсолютен авторитет К. в литературните среди, той не е смятан за най-великият италиански поет, така че съобщението за възлагане му Нобелова награда за литература през 1959 г. беше голяма изненада. К. е удостоен с наградата «за лиричен поезия, която с класическа оживление изразява трагичен опит на нашето време». В своята реч на церемонията по награждаването, К. каза, че «поезията се ражда в самотата и… от този самотата се разпространява във всички посоки… Литература, дори и лирична, е винаги «става». Слушател може да бъде всеки-и самият поет, неговия дух, случаен минувач или хиляди хора».

През 1960 г. на К. се развежда с втората си жена. В 60-та година той публикува сборник статии «Поет и политик и други есета» («Il poeta e il politico e altri saggi», 1960) и последната стихосбирка «да Даваш и да има» («Dare e avere», 1966). К. е починал внезапно от кръвоизлив в мозъка), през 1968 г. по време на поетичен фестивал в Амалфи, където той беше председател на журито.

Въпреки че на много от модерните критици смятат Kv-големият представител на герметизма, сравнение с Монтале и Унгаретти той не издържа. През 1959 г. американският изследовател на Глауко Кэмбон посочи, че «Kv, безспорно, принадлежи на важно място [сред] съвременни италиански поети, въпреки че последните му книги често се разочароват». В статия, публикувана В «Буксэброд» («Books Abroad»), една година по-късно, критик Франсис Голффинг нарича К «доста прост поет сравнение с такива майстори, като Монтале, Елиът и Йитс». В същото време английският литературовед К. Баура през 1960 г. пише, че Kv, «както никой друг съвременен поет говори от името на цяла Европа». К. също е широко известен със своите критични статии и либретто, особено същото – преводите на Шекспир и антични автори, в т. ч. на Омир, Есхил, Софокъл, Общината и Катулла, както и съвременните европейски и американски поети като Пабло Неруда.

Освен Нобеловата награда, До. през 1953 г. заедно с Диланом Томас е получил поетична награда «Етна-Таормина», както и награда Вьареджио (1958) и почетна степен от Оксфордския университет (1967).