Валери Иван

Снимка на Валери Иван (photo Severin Hasan)

Severin Hasan

Биография

Сега, изглежда, е в руската култура е невъзможно появата на човек, професионално съчетава литература и класическа музика. Нашият сънародник, пианист и писател Валери ПРИБЛИЖАВАЙКИ още и изискан интелектуална, познавач на вина и колекционер на старинни интериори. Иван вече много години живее във Версай, но от време на време идва у дома, в Москва. По време на последното си посещение той даде интервю за «Нов Известиям».

– Какво се случва в момента в живота си?

– Виждате ли, за мен свършва определен период от живота ми, аз вече съм на 60 години. И аз наистина много е написал – романи, пиеси, стихове, есета – и сега отшлифовываю им. Сега аз ще пиша много по-малко. За всичко си има време. Томас Харди пише романи, изглежда, до петдесет години, а след това само стихове. Дебелото завършва «Анна Каренину» някъде през 50-годишна възраст.

– А «Възкресение»?

– Това е малко по-различен случай. А така, по принцип, той се превърна в литература се отдалечава от около 50-55 години. При мен се получава почти същото. Последният, десетият роман написах на английски език в продължение на почти десет години и е завършена през годината. Сега на английски вече да пиша изобщо няма. Ще бъда по-голямо внимание на музиката да свири, да разшири репертоара.

– А как с личния си живот?

– Ето тя сега започва. Аз никога не отделял на тази страна от живота на внимание, а сега е узрял за това, защото намира в някакво четвърто измерение, разбира се, е добре, но когато започват просто да се живее – това е много хубаво. Както е казал Монтен, не мислете за това, което сте направили днес, сте живели – и това е достатъчно. Аз сега разбирам, че е животът. Не питам за себе си, че аз днес успях, защо бездельничал. Аз напълно достатъчно присъствие на любимия си, че този ден не е минал напразно, да аз се чувствах щастлив.

– Ако говорим за вашата изпълнение на дейностите, днешната московска публика е различна от публиката на 33-годишна давност, време, когато напуснаха СССР. И се различава от европейската и американската?

– Ще говоря много прости неща, но те нас, музиканти много скърбят, когато сме на сцената. Нито един музикално-цивилизования град в света, след като части ръкопляскат не ще. Може, аз трябва да говоря bombastically, но просто не мога да не изразя своето удивление.

– Падна образователното ниво на обществеността?

– Да. Аз наскоро е играл в Одеса, която по принцип много обичам, и се качи до там с трепет. На пръв поглед една от музикални столици на света. В миналото, за съжаление. Играх sonata Шуберт. След първата част– аплодисменти. След като втората част не бе аплодиран. След третата – отново на крака. Имам такъв в чужбина не е имало никога. До излизане от СССР, аз съм все още доста поездил в страната. Уверявам ви, че през 60-70-те години, такъв не е имало никъде – дори в най-глух провинция.

– А през XIX век това е традиция – да ръкопляскат между части.

– Знам, между части дори пяха арии. Но днес е друга традиция. В Русия днес има и още една лоша традиция. Това е водещ на концерти, които рекламират програмата. Нито в една страна това го няма – нито в Япония, нито в Щатите, нито в Европа. През 60-те години не беше така и в Москва, а започва от края на 70-те години. Това прекъсва настроение. Аз обичам да създаде свое пространство на сцената – за мен това е много важно, а тук някой в него нахлува. Аз отвлекаюсь. Само, че аз самият мога да говори на сцената, макар и го правя много рядко и при специални случаи.

Проблемът е, че нивото на обществеността сега е съвсем друг – няма сравнение. Аз бях на един от последните концерти Софроницкого. Началото на концерта се забави. Така слушателите не говорехме помежду си. В залата 15-20 минути стоеше тишина. Беше съвсем друго изслушване. Тогава слушах дори и тишина преди концерт. Сега това е невъзможно. В Япония никога не знаеш: те слушат или просто учтиво седят. Но поне тишината в залата – това е много важно. Американската публика, напротив, се страхуват от тишината.

– Вие продължавате събирането на вино?

– Да, разбира се. В Париж, в близост до които аз живея, най-добрите винарски търгове в магазин «La Viña» – на мен там много добре. И аз имам у дома около три хиляди бутилки в колекцията.

– Френските вина – най-добрите?

– Да, макар че има и добри, и в Италия и дори в Австралия.

– Имате толкова много занимания. Защо още вино?

– Просто защото това е професия ми носи удоволствие. Като гедонисту. А че не доставя – аз не правя това.

– С една и съща цел се събира и старинни мебели?

– Да, но за нея вече няма място. Защото тази мебели, които събирам в моята версальской апартамент, – и Луи XV и Луи XVI, и Шарл-Луи също изисква все по-големи пространства.