Виктор Лихоносов

Снимка Виктор Лихоносов (photo Nadeto Lihonosov)

Nadeto Lihonosov

  • Дата на раждане: 30.04.1936 г.
  • Възраст: 80 години
  • Националност: Русия

Биография

Виктор Лихоносов (rv 30.04.1936), писател. Роден на супена Пещта Кемерово региона. През 1961 завършва историко-българистика във филологическия факултет на Краснодар педагогически институт

Препечатано от 1963. В първите творби (разкази «Брянские», «Домакиня», «Родно» историята «На улица Широка», 1968 г., и др) — поезия и драма ежедневие, бит и герои са обикновените хора на село и градски покрайнини. Една реалистична начинът на писане е съчетано от Лихоносова с лиризмом интонация. Разказ «Обичам светло» (1969), «Есен в Taman» (1971), «Чисти очи» (1973) съдържа размисли за съдбата на руската култура, за модерно отношение към националната история, за етика на писателя.

Голям творчески успех Лихоносова се явил роман «Нашата малка Париж: неписани спомени» (1978-83). Продукт за тежести казачестве от Запорожие започна и до наши дни, за неговата столица — Екатеринодаре (Краснодар). Място на действие — от Париж до хуторка в степната средата на нищото. Основните събития в романа се развива в н. на ХХ ст. и пореволюционные години, но всъщност дълбоко си отиват встарину. При цялата стилистичен традиционности «Нашият малкият Париж» — необичайна за жанра на книгата. Това е роман-спомен. В него няма твърд сюжетного рамка, стройна последователност на потока на събитията: монтируя свободна композиция, Лихоносов през цялото време се променя разказвачи на истории. Тон спомени определя сегашната Краснодар след сорокалетнего пребиваване в чужда земя Дмитрий Павлович Бурсак. Описание елемент в книгата е подчинена на начин на време-памет. «Бессомненно, главният герой на този роман — Спомен, — пише В. Распутин в послесловии. — Паметта като вечността и непрекъснатост на човек, като непрекъснато движение от поколение на поколение духовно вещество… не е истина в завършен вид получаваме от тези спомени, но в живота си, останалата след нея картина, от която да изведе на част от истината. Паметта тук е материалното усещане за време. Човешки съдби го съставят обща съдба».