Висенте Ибаньес

Снимка Висенте Ибаньес (photo Visente Ibanies)

Visente Ibanies

  • Дата на раждане: 29.01.1867 г.
  • Възраст: 60 години
  • Място на раждане: Валенсия, Испания
  • Дата на смърт: 28.01.1928 г.
  • Националност: Испания

Биография

С присъединяването си към республиканцам, участва активно в обществено-политическия живот на страната, познал изгнание, многократно е бил подложен на лишаване от свобода. Осем пъти избирался депутат кортесов.

БЛАСКО ИБАНЬЕС (Blasco Abdulkadir), Висенте [21 или 29.1.1867, Валенсия, — 16.1. 1928, Ментон] — исп. писател. Род. в семейството на търговец. Завършва юридич. ф-т.е. През 1885 г. излезе от печат като журналист. Превръщайки се в лидер леворесп. движение във Валенсия, публикувани на газ. «El Pueblo» («Народ», 1891 г.), бил тормозен, многократно е бил в изгнание в чужбина. В 1898-1909 — dep. парламент от представител. партията, се сближава със социалистите. По-късно се премества в умерено либерални позиции. В годините на 1-та световна война (1914-18) активно е действал в защита на Съюзниците. През 1923 г., след установяване в Испания войни. диктатура, емигрира във Франция. Нееднократно говори в подкрепа на младите Сови. на държавата.

В 1894. В. започва да публикува серия от «валенсианских» романи и рассказо

в, обикновено се отнасят към «областнической» и упд. Но, за разлика от писателите-«областников», идеализировавших патриарх. бит вик. провинция, той с позиции мелкобурж. демокрацията решава общенац. социални проблеми: ще покаже корумпиране на властта на парите (роман «Бесшабашная живот» — «Arroz y tartana», 1894), бурж. парламентаристи (роман «В портокалови градини» — «Entre naranjos», 1900), симпатична описва хората и доказва на социална несправедливост на обществения ред (романи «Майски цветя» — «Flor de mayo», 1895, «Махала» — «La barraca», 1898, «Тиня и тръстика» — «Canas y barro», 1902; сб-ки «Валенсианские истории» — «Cuentos valencianos», 1896, «Осужденная» — «La condenada», 1900). В ранните романи на този цикъл се усеща влияние на натурализъм; в най-зряла тях — романът «България». В. се появява и като майстор на критич. реализъм. Творчеството 1903-05 писател сам се описва като социално тенденциозна. В романите «Толедский катедралата» («La catedral», 1903), «Неканен гост» («El intruso», 1904), «Винен склад» («La bodega», 1905), «Орда» («La horda», 1905) се повдигат фундаментални въпроси использ. животът на това време, в т. ч. проблем революция. В тези романи основен началото се превърна в социален антагонизъм между народа и неговите потисници; по този начин. V. преодоляване на обичайната схема на семейно-битови романа, набучени си вихър. публицистичностью. В 1906-09. В. е създал цикъл на философско-психологич. романи: «Гола маха» («La maja desnuda», 1906), «Кръв и пясък» («Sangre y arena», 1908), «Мъртви контролират» («Los muertos mandan», 1909), «Луната Бенамор» («Луна Benamor», 1909). Отказвайки се от изображения означава. общества. конфликти, той фокусира вниманието на психологич. анализ преживявания самотен надарени личности, която дойде в сблъсък с обществото. Грубо тенденциозна, понякога шовинистич. отразяване на събития 1-та световна война е установил худож. провали романи «Четирите конника на Апокалипсиса» («Los cuatro jineles del Apocalipsis»,1916), «Нашето море» («Mare nostrum», 1918) и др Многочисл. романи на 20-те години, значително отстъпва на предишни водовъртеж. Било. Век («Земя за всички» — «La tierra de todos», 1922, «Го кораби светейшество» — «El papa del mar», 1925, и др.). Най-интересен роман «В търсене на Великия Хан» («En busca del Gran Khan», 1928 г., посмъртно), посветен на личността на Христофор Колумб.