Владимир Лорченков

Снимка на Владимир Лорченков (photo Viji Lorchenkov)

Kristinka Lorchenkov

  • Гражданство: Молдова

    Биография

    След церемонията лауреат «на Руската награда» в категория «Голяма проза» Владимир ЛОРЧЕНКОВ отговори на въпроси на «Нови Вести».

    – Бих искал да знам на време, разстояние от вашия литературен дебют до получаване на първата «на Руската награда».

    – Дистанция – 15 години. Аз пиша на 14 години. То е призование. Ако вие сте родени да бъдат някого, то рано или късно ще стане това някой, и всичко.

    – От вашата книга?

    – За моя народ. За своите мечти, за рая. Молдовци – спокоен народ, и всеки от нас мечтае за своя рай. Може би това е най-доброто, което ние можем да правим. Аз много обичам своя народ, и от всичките му недостатъци – това са моите недостатъци. Милион молдовски се опитва да намери своя рай, далеч от родината си, вместо да се опитват да го намерят дом. Моята книга е за този един милион. Затова аз съм благодарен на всички, които ми помогнаха да я напиша – всички служители на Москва и Италия, които аз наричам роби, всички молдовските майки, които оставят децата си, се опитват да печелят пари за тях, всички оставени молдовските деца…

    – Вие сте добре запознат с живота на тези мигранти?

    – Да, разбира се. Аз самият съм работил в областта на строителството в Бутово, когато бях на 18 години.

    – Имаше проблеми с московской полицията?

    – Проблеми с московската полицията има за всички. И московчани включително.

    – Ще ви платили за вашата работа?

    – На мен – да. Аз бях доста правен гастарбайтером. Но все пак това е робство. Живеехме точно върху обекта.

    – Кой ви е най-близо от руски писатели?

    – Лимони. Но аз предпочитам в чужбина литература – Хелър, например.

    – Колко лесно ви е да се включите в родината си?

    – Няма как този книгоиздаване, така че това е просто невъзможно.

    – А в Москва– имам литературен агент, който ми намери себе си, буквално за месец намерили и издател. Света на литературата е толкова пренаселено, тъй като светът наемници.

    – Известно е, че всеки писател търси вдъхновение по свой начин…

    – Аз не съм предизвикателство вдъхновение. Просто принуждавайки себе си да работи. Пиша на две седмици на месец по 14 часа на ден. Пиша два романа на година.

    – Как ще се отбележи награда?

    – Да, спи.

    – Какво отделите 5 хиляди долара?

    – Имам дете. Като всички молдовци, аз детолюбив.