Юлий Мартов

Снимка на Юлий Мартов (photo Yuly Martov)

Yuly Martov

  • Годината на смъртта: 1923
  • Националност: Русия

    Биография

    Юлий Мартов Осипович (наст. pham. — Цедербаум; 1873-1923) — участник в социално-демократично движение от 1892 г.; от 1895 г. е член на Петербургски «Съюз за борба за освобождение на работническата класа». От 1901 г. е член на редакцията на «Искра». От 1903 г. е един от лидерите меньшевиков. От 1920 г. е в емиграция.

    От семейството на служител. През 1891 влезе в естествено учтив услуга. ф-т Петерб. не-е същата. През есента на тази година организира Петерб. vs-д, групата «Освобождение на труда». Многократно е бил подложен на арестам. В окт. 1895 заедно с В. И. Ленин и т.н. е участвал в създаването на Петерб. «Съюз за борба за освобождение на работническата класа». През 1896 заточен в Туруханск. След като излежа връзка ( в. 1900), включиш в изпълнение на ленин план за създаването на марксистка партия в Русия и общерус. полит, вестници. През март 1901 в Мюнхен влезе в редакцията на «Искра». Участва в подготовката на проект на Програма на РСДРП. Дела. 2-ри конгрес на РСДРП (1903), на до-ром въведе алтернативно ленинскому определяне на членството в партията — насърчаване на РСДРП под ръка-пз една от орг-ций вместо обязат. участие в орг-ций вместо обязат. участие в нейната работа (проект Мартова беше приет с 28 гласа срещу 22): да не се съгласи Мартов и с предложението на Ленин да се ограничи редколлегию «Искра» Г Век Плехановым, Ленин и Мартовым, т. к. усмотрел тази възможност да постави на партията е под контрол. «Искра»; отказва да работи «Искре»; бойкотировал избори в център, органи РбДРП: емануил. негласного бюро меньшевиков. След освобождаването на Ленин от редакционната колегия, се завръща в нея, е бил въведен в Съвет на партията. Обвини болшевиките в стремежа да инсталирате в парти режим на диктатура. В окт. 1905 се завръща в Русия, е служил в изпълнителния комитет на Петерб. Съвет за развитие на селските райони, в Орг. към тези (меньшевист. фракц. център), в. природен газ. «Началото». С декември. 1905 чл. На ЦК на РСДРП и ед. «Непълно. От новини». Участва в много меньшевист. издания. Отхвърля тактиката на бойкот Държавата. Дума. През 1906 изпратен в чужбина. Един от най-mail ликвидаторства, но предупреждава срещу абсолютизации законна дейност. Един от авторите и редакторите на 5-томника «Общества, движение в Русия в нач. на XX век» (P., 1909-14). На jan. пленума (1910) на ЦК на РСДРП разкритикува «раскольнич. курс» болшевиките, играл за помирение на всички фракции. През 1911 сближава с меньшевиками-партийцами. През 1912 работи. Августовской conf. vs-dv (Виена), влезе в Загран. секретариат на ОК. В нач. на 1-ви света. война «internationalist», след това «центрист». Играл за бързо прекратяване на войната и демокр. свят, отрече ленин тактич. мотото на поражение на др-ва и превръщането империалистич. войната в гражд. война. Участник Циммервальдской (aug. 1915) и Кинтальской (апр. 1916) internat. социален. конференция, представени левоцентрист. крило.

    За Февр. рев-ции 1917 научил в Швейцария. Първоначално се водят присъда в прав меньшевист. тактика 1905 (предоставяне на власт на буржоазията под контрола на работническата класа с цел радикализиране на политиката на др-ва), но се боеше разпространение в меньшевизме идеи «рев. оборончества» (ЦПА ИМЛ, ф. 362, on. 1, д. 51, л. 127). Въз основа на задължителното за успешен социален. рев-ции високо ниво на развитие, икономика и култура, трайни демокр. традиции и превръщането на работническата класа, на повечето народ, твърди: «Лъжем. полит, диктатура или пълнотата на властта всички демокр. слоеве на бурж. об-ва е неизбежна фаза от развитието на всеки дълбок преврат, трансформират сословно-полицейска гос-по в модерно-буржоазно» (пак там, ф. 275, on. 1, dv 12, лл. 10-11 об.: Dv 52, лл. 8. 94). Смята, че буржоазия е в състояние да играе своята роля само при свержении самодержавия, а след това, по време преустройства на об-ва, е възможно нейното отклонение от рев-ции. Когато буржоазия «изчерпан», българия за свалянето на режима на бурж. на кабинета и го замени «трудовическим» или «трудовическо-патриотичен» пр-пз (пак там, ф. 362, оп. 1, Д. 51, л 130 об.). Преминаване на властта към радикална мелкобурж. демокрацията мислеше само след получаване на нея полит. на съзнание. В тактиката на болшевишката Мартов виждал стремеж «да стигнем до власт да не сила на собств. клас» а мания за себе си «войник на селяните», сили, чужденец, като се смята Мартов, социализма. Решил да остане в далечината с Ленин и Троцким» (пак там, л. 142 об.).

    На 9 май 1917 през Германия се завръща в Русия. В същия ден на Всерос. conf. меньшевист. и на обединените org-ций РСДРП разкритикува присъединяването на социалистите в коалиц. Лъжем. пр-во, изобличава «рев. оборончество». Речта му е посрещната на повечето делегати враждебно. Мартов и неговите поддръжници са заявили за сложении със себе си полит. отговорност за решения на конференцията, не са участвали в изборите меньшевист. центрове. Мартов отказа да влезе в ед. ZO РСДРП «Работна Вестник». Той остана в опозиция, водена немногочисл. група меньшевиков-интернационалистов. В против. май един от организаторите на «Летучего Заплатата Меньшевиков-Интернационалистов», през юни ги Лъжем. център, бюро.

    В дои. юни пише: «като правителства, партии… vs-д-tiye, в лицето на меньшевист. фракция, осъди себе си на постоянно спиране на пробуждане в кръста.-солд. масата на полит, самодейност, на задържане на Съвета опитват активно да влияят върху хода на правителства, политици… меншевиките и эсеры неизбежно са допринесли за факта, че нарастващото… недоволството на педя. и дори част на кръста.-солд. маси хвърли ги в ръцете на ленинизма. Защото ленинизм се хвърли в тези маси лозунга «Цялата власт на Съветите»… Виждайки, че…, че три месеца рев-ции все още не са забележимо подобрение на живота, масите са склонни да търсят изход за отстраняване от властипредставителей враждебни им капиталистич. клас». Като отбелязва, че това може да доведе до изолация на пролетариата към господство контррев. буржоазията, Мартов представи мотото на прехода на властта в ръцете на мелкобурж. демокрацията («Летящият Лист Меньшевиков-Интернационалистов», 1917, № 2, s. 5).

    Дела. На 1-ви Всерос. на конгреса на Съвета РСД (3-24 юни); многократно е говорил, е избран за чл. На централния изпълнителен комитет. В речта си на конгреса и в проекта за резолюция за войната и мира, не получил подкрепа на повечето делегати, заяви бесплодность усилия меньшевиков по созыву internat. социален. на конференцията в Стокхолм, но отмежевался от ленин програмата на света: предлагах да изисква от Лъжем. пр-ва, за да го добивалось (чак до заплаха за излизане от антигерм, коалиция) съгласието на съюзниците за водене на преговори, отказ от аннексий и контрибуций. Проклинаше политика началото на фронта. В обстановка на приближава полит. криза в частния писмо от 17 юни пише: «това Е за всички, чувство, че всичко е рев. великолепието на сносях, че не днес-утре, че нещо ново ще има в Русия, дали е стръмен завой назад, дали на червения терор… А докато неусетно и неуловимо се организира някаква контрареволюцията, към рая, вече събира силата си» (ЦПА ИМЛ, ф. 362, on. 1, д. 51, л. 154).

    В Дните на Юли, в една нощ с 4 на 5 юли, по време на среща на изпълкома на Петрогр. Съвет, когато эсеры и меншевиките торжествовали по повод пристигането си военни части от фронта, за да се «установи реда в столицата», отбеляза: «Классич. на сцената началото на контррев-ции» (Суханов, Н., Бележки за рев-ции, т.е. 2, kn. На 3-4 М., 1991, с. 340). С кон. юли все по-склонни към идеята за пр-ва рев. демокрация. На 15 юли на 2-ри Петрогр. conf. меньшевиков въведе резолюция, осуждавшую капитулянтскую позиция на лидерите на Съвета в дните на Юли и допускавшую възможността за концентрация на властта в ръцете на Съвета (резолюция събра 36 гласа срещу 37 гласове за резолюцията на Дана, одобрявшую коалиции с буржоазия). Посочи, че разпадането на Лъжем. по-ва се дължи на запушване го бурж. в кръг се превърна в сигнал за стихийному бунтарству 3-5 юли, че са планирани за изпълнение лозунг «Цялата власт на Съветите! не е доведено до край, т. к. мелкобурж. съзнание все още не е усвоил, че за това трябва да минава през «чрез либерална буржуазию като цяло». В против. юли заедно с И. В. Астровым от името на Център, бюро меньшевиков-интернационалистов се обърна към 6-ти съезду РСДРП(б) с поздрав, в к-ром се изявяваше «дълбоко възмущение срещу клеветнич. кампании, до-рая цяло в рамките на рус. vs-д-тии се стреми да представи агентурой германия. др-ва». Изразявайки надежда за «сътрудничество отд. интернационалистич. течения (т.е. болшевиките и меньшевиков-интернационалистов — Автори) в борбата с оппортунистич. и националистич. влияния, проявляющимися в работното движение», авторите на лечение посочи, че «не трябва да бъде допусната подмяна на завладяването на властта от мнозинството от рев. демокрацията задача на завладяването на властта по време на борбата с това мнозинство и срещу него» [«6-ти конгрес на РСДРП(б)», с. 1941

    Делегат да Обедини, конгрес на РСДРП (авг.), избран за чл. ЦК. Е действал от internationalist. крило: в доклада за «Полит, момент и задачите на партията» протестовал срещу блок с буржоазия, осъзнавайки го като коалиция с воен.-контррев. кръгове, нарече послеиюльской движеща сила рев-ции на планината. и седна. плитка буржуазию, към рая може да участва в борбата за рев.-демокр. влияние само в съюз с работническата класа и при водещата роля. Разкритикува меньшевист. ръце-в: «За нас тази полит. линия, до-рую водеше повечето меньшевист. партия досега, ..,изглежда до края политика на пълна забрава и отрицание… рев. страна на марксизма» (ЦПА ИМЛ. ф. 275, оп. 1, dv 12, л. 13, 14). До изхода на Мартов българия възможност org. раздялата с «оборонцами», но след това призна (в частния писмо от 25 aug.), че това пречи на расколобоязнь повечето делегати-интернационалистов: «Стана невъзможно да се върви срещу собствените си «каутскианцев»… Трябваше отново да се ограничи изявление. че няма да се обвърже себе си дисциплина и просто ще действа, когато е необходимо, спрямо повечето» (ЦПА ИМЛ, ф. 362, оп. 1, д. 51, л. 160).

    Работил в «Нов Живот», «Кронштадтской Искре» (юли — септ.), «Искре» (септ.). Преценявам положението след изпълнения Л. Г. Яна, пише, Усещайки, че от него се пази реда в страната, че от него се пази една армия и че от него една охранява била придобита от свободата, демокрацията се развива с мисълта, че тя трябва да принадлежат на една и власт в държавата-ви… Държавата. автомобилът трябва да премине в ръцете на демокрацията: без това Русия няма да постигне нищо на света, не могат да се справят с econ. смущения, не да преодолеете своите контррев. врагове, покушающихся на земя и воля». Като отбелязва, че забавят преминаването на властта в ръцете на демокрацията може само разделят в нейната среда между педя, малцинство и на кръста.-солд. повечето, продължи: «Това означава, че всякакви опити за налагане на нашата демокр. рев-ции задача за незабавна атака към изпълнението на социализма веднага ще върна от пролетариата по-голямата част от демокрацията, помогна да си врагове да се направят за учредяване в нейните редици и по смаже» («Кронштадтская Искра». 1917, 11 септ.).

    Участник Всерос. Демокр. на срещата (септ.), высказалсяпротив коалиция с буржоазия; влезе във Лъжем. Съвет Растеше. Република (Предпарламент), оглавява фракция меньшевиков-интернационалистов. След образуването на последната приключила Лъжем. др-ва пише: «въпросът, разбира се, не в личните качества на тези хора. Факт е, че те са свързани с класове, тянущими ги обратно, в момента, тъй като само энергич. инициативата на др-ва в действителност ръководство рев топлоизолация все още може да се премахне неизбежността на гражд. война. Ето защо меншевиките-internationalists.- ще настоява за замяна по ревът.-демокр. пр-пз, вън-на-рого е неизбежен фалит, колапс и гражд. война» («Искра», 1917, 3 окт.).

    В навечерието на Октомври Мартов прогнозира, че неизбежността на рев. експлозията, но превземането на властта на пролетариата, смята полит грешка, призова работниците и войниците се въздържат от вооруж. въстание. На заседанието На изпълнителния комитет на 24 октомври. каза: «…Въпреки, че меншевиките-internationalists не се противопоставят на прехода на властта в ръцете на демокрация, но те се изразяват категорично против тези методи, до-рыми болшевиките се стремят към власт» («Работна Вестник», 1917, 26 окт.), обаче не отрече, че политиката на РСДРП(б) има почва «в незадоволени нужди на хората . Спасяват рев-ции, свързани с пр-пз, способен да сключи мир и готов за радикални социални реформи.

    Дела. 2-ри Всерос. на конгреса на Съвета РСД (25-27 октомври.): в началото на 1-то заседание поиска да започне работата на конгреса с обсъждане на възможностите за мирно разрешаване на кризата, предизвикана от вооруж. восстанием, призова с тази цел и за орг-ции демокр. власт преговори «с други социални. партиди и организационната циями» («Втори Всерос. конвенция на Съвета РСД», М-Л., 1928. с. 34). Взето (в т. ч. стикери) предложение Мартова е провалено правилните групи, до-рые си отиде с конгреса, посочва протест срещу завземане на властта, стикери. Мартов повтори идеята межпартийных преговори и предложи спиране на работата на конгреса преди създаването на хомогенна демокр. власт. Л. С. Троцки, въведена алтернативна резолюция, осъждаща отидоха за опит да се спечели конгрес и приветствующую краища на въстанието. Оферта Мартова дори не беше и той, заедно със своите привърженици напуснал залата.

    Окт. рев-цию смята за катастрофа, макар че признавал я неотвратимость. В нач. на общността., по време на преговорите при Викжеле, Мартов отново поиска създаването на «хомогенна социален. др-ва».

    В дои. на общността. писането на Пг на Bi Аксельроду в Стокхолм: «Това е положението. То трагично… Пред нас победившее възходът на пролетариата, т. за. почти целия пролетариата стои зад Ленин и чака от социален преврат освобождаване и при това да разбира, че той предизвика на бой всички антипролет. на сила. При тези условия не трябва да бъде, макар и в ролята на опозиция в редиците на пролетариата — почти непоносимо. Нито демагогич. форма за рые обгърнат режим, и преторианская лигавицата на господство на Ленин не даде смелост да отиде там.-«. Мартов предлагане «в никакъв случай не участват в разгрома пролетариата, макар и да е той, и върви по грешен път», а след това заяви: «…аз не мисля, че ленинская диктатура е обречена на гибел в най-скоро време вече. Армия на фронта накрая отива, както се вижда, до него, в Германия и Австрия всъщност си призна и, може би, че съюзниците ще отнеме выжидат. позиция» («Меншевиките». Сб. статии, восп. и док-тов, Бенсън, 1988, с. 153). На 30 декември. в частно писмо Мартов обясняваше своето отхвърляне на Oct. рев-ции: «не Става само в дълбока увереност, че се опитва да садиш социализма в икономически и културно изостанала страна — безсмислена утопия, но и на органич. неспособността ми да се примири с факта аракчеевским разбиране за социализма и пугачевским разбиране на клаас. борба, до-рые порождаются, …факт е, че европа. идеал се опитват насадить на азиат. почвата» (пак там, s. 155).

    Съвместно с 10 членове и кандидати в чл. На ЦК на РСДРП(за) -меньшевиками-интернационалистами Мартов подписа обръщение към местните непълно. org-циям (опубл. 19 ноем.), където констатировалось и потвърдено от «факт последните провали на полит, избори» победи меньшевиков 25 окт. като една от партии, «в к-рые почиваше Лъжем. др-во», като педя, партия, тъй като орг-ции, към рая «е в състояние на вътрешен / външен. анархия»: отговорността за поражението на РСДРП(за) возлагалась на политиката на ръцете й-ва. На Чрезв. конгрес на меньшевиков (30 ноем. — 7 дек., Патрони) Мартов отхвърля всички изисквания правоцентрист. крило «да се признае за народа на правото на бунт срещу болшевишката», припомни, че «преврат на 25 октомври.», е бил предварително «целия ход на рус. рев-ции», в т. ч. — исчерпавшей себе си в масите коалиц. политиката. Шанс за спасение рев-ции виждал във възстановяването на единството на работническото движение, координация на силите с мелкобурж. за демокрацията и за връщането на лозунгу единна (хомогенна) социални. рев. власт («Напред», 1917, 6 декември). Победа на конгреса левоцентрист. сили след споразумение между привърженици на Af-I. Дана и Мартова е представила в лидери на партията. Избран за чл. На ЦЕНТРАЛНИЯ комитет, влезе в нова ед. ZO — «Работна Вестник».

    През март 1918 г. се премества в Москва. Говорил многократно с лекция, скоро се публикува, в к-рой, като отбелязва, че «пред нас премина почти шестмесечен опит т. н. педя, диктатура», заяви: «Диктатура на тази действително се осъществява интеллигентской богемой, известна частьюгор. пролетариата и приобщившейся на власт част дребна буржоазия, се Получава карикатура на диктатура пролетариата, картина на своеобразен рус. якобинства» («Мелкобурж. елемент в Израстването. рев-ции’, М, 1918, с. 1). Като говорим за партията на болшевиките, Мартов подчерта: «В конгломерате съставляващи я елементи, на първо място, безспорно, принадлежи на мелкобурж. слоеве, известен с осн. тонът на нейната програма за действие и методи. И ние виждаме, как при тази уж педя, диктатура на запис на зависимостта си от мелкобурж. стихия. Разоряющаяся малки буржоазия …е доста анархич. клас, протест я взема винаги изключително анархич. форма» (пак там, s. 3). Формулируя задача, казва: «Организирани общества, сила, пред гледна точка на демокрацията, трябва да се положат всички сили към създаването на nar. слоеве на движение към изпълнението на демокр.-представител. ред, който е в състояние да регулира интересите на отд. групи от населението, без да гражд. война. От възможността да се създаде такова движение зависи, не се яви дали премахването на большевизма преход към соб-ственнич. и монархич.-наемодателя контррев-ции» (пак там, s. 4).

    Бори се против сключването на Брестского на света, на 4-ти Чрезв. Всерос. конгрес на Съвета (14-16 март 1918) призова да не ратифицира договора, изисква създаване на новата власт, на-на рая може да намери за себе си достатъчно сили и възможности, за да се откъснете от този свят» («Стенографич. доклад 4-ти Чрезв. на конгреса на работниците Съвети, солд. и казач. депутатите на» М., 1920, s. 33). На apr. е съден Mosquito. Ревтрибуналом печат по обвинение за клевета на Vi В. на Сталин (за публикуване в № 51 на газ. «Напред супени «За изкуство. подготовката», където бе споменато изключение на Сталин от партии за участие в экспроприациям): приговору Мартову е изразено обществено порицание (с обязат. публикуването в цялата сифони. преса) «за несериозни за общества. българия и невнимателните по отношение на народа на престъпно ползване на печат» («Родина», 1990, № 8, s. 16). Дела. меньшевист. Всерос. непълно. на среща в Москва, май), към рой призвало към «подмяна. Сови. власт, власт, сплачивающей сила на целия демокрация». Отново е избран за чл. ЦК на партията. След пост. На централния изпълнителен комитет (14 юни) за предявяване на десните эсеров и меньшевиков от своя състав и от местните Съвети Мартов е на полулегальном положение, е бил кратковрем. арестам (в т. ч. домашно) за остри критики «продажба. диктатура» и «червен терор».

    В 1918-20 работи. «И чл. На централния изпълнителен комитет. На Юли (1918) пленума на ЦК отстоява резолюция срещу намеса и участие в вооруж. борбата с стикери. авторът на писмото до меньшевист. org-циям с разъяснением тази позиция на ЦЕНТРАЛНИЯ комитет. На dec. 1918 в Всерос. непълно. срещата меньшевиков се изказа в подкрепа на Сови. властите в борбата с контррев топлоизолация, за-отнемане на мото Учред. Мнения. Предлага да се вземе «за отправна точка на своята борба Сови. строй, като факт от реалността, а не на принципа» (взето на срещата). Като истински политик Мартов да отчитат съществуването на Сови. властта, но остава привърженик на демокр.-представител. ред и продължи критика большевист. вътрешен / външен политики. След легализиране на по-малко виков (30 ноем.) влезе в редакцията им правна ZO — газ. Винаги Напред» (след това Интернационал’), работил в харков с-dv газ. «Нашия Глас» и ж. «Мисъл», където започна да публикува цикъл от статии «Световна большевизм» Един от авторите на платформата на РСДРП «Какво да правя?» (юли 1919), към рая, изисква от Сови. силата на демократизация на политическия ред, на отказ от национализацията означава, че част от бала-ст, промяна на arp. и продажба. политики. През 1919 смъмри болшевиките вече не е за преждевременность «социален. експеримент», а за липса на цялостна разработена система рев. политика за целия преходен период (Мартов Л., Предговор към кн. Нэна Од «Диктатура или демокрация» и кн. Адлер М. «Проблеми на социалната рев-ции», Харков, 1919, с. 5-7). Автор На Apr. тезиси» (1920) за диктатурата на пролетариата и демокрация (е залегнало в основата на меньшевист. платформа «Световна социална рев-ция и задачи с. д-тии», приета Всерос. непълно. съвещанието при ЦК на РСДРП на apr. 1920), където представи идеята за обединяване на всички «г. социален. партии», включително RCP(б), на базата на последоват. народовластия, най-широката свобода на идейна борба и пропаганда.

    В окт. 1920 Мартов законно изпъди в чужбина по поръчение на ЦК на меньшевиков като представител на партията в интер една: преди смъртта си остава сови. гражданин. В реч в Хале (ноем. 1920) на конгреса на Германия. независима от-д. партия призова за защита на израстването. рев-ции от internat. империализма и рус. контррев-ции, подчерта необходимостта от критика «тези вътрешен / външен. противоречия и слабости рус. рев-ции, и без преодоляване или тя ще умре от вътрешен / външен. импотентност», смята най-доброто изпълнение internat. на солидарност към нея защита на световното работническото движение «от разлагающих влияния примитивни-коммунистич. большевизма». В февр. 1921 основана в Берлин и редактира, бр. «Социален. Вестник» (от 1922 — ZO меньшевиков), организира и ръководи Загран. делегацията на РСДРП — эмигрантский непълно. център меньшевизма: стана един от създателите и лидерите на Виенския 2/2-ти Национали поради влошаване на туберкулезного процес с ноем. 1922 е бил прикован към леглото. Погребан в Берлин.