Джоу Сяочуань

Снимка на Джоу Сяочуань (photo Zhou Xiaochuan)

Zhou Xiaochuan

  • Дата на раждане: 29.01.1948 г.
  • Възраст: 69 години
  • Място на раждане: Yixing, Jiangsu, Китай
  • Гражданство: Китай

Биография

Талантлив учен, виден технократ и отличен икономист – сегашният ръководител на китайската Народна банка Джоу Сяочуань се радва на немалым авторитет както в Китай, така и извън него. Джоу вече проявява изключителен професионалист и успя да подобри банковата система на страната, има всички основания да се смята, че политическата кариера му е в разгара си.

Джоу Сяочуань – китайски икономист и банкер; от декември 2002 г. заема длъжността ръководител на Народната банка на Китай и като такъв контролира цялата валутната политика на страната.

Роден на Джоу в Исине, Дзянсу (Yixing, Jiangsu); баща му е заемал поста на председател на индустриален бюро северо-източната част на региона, а по-късно става заместник-министър на първи отдел на машина за развитие. По време на Културната революция отец Джоу трябваше сериозно; самият Сяочуань в този период е работил в строително-промишлена корпус в провинция Хейлонцзян (Hei Long Jiang). През 1973-та бащата на Джоу възвръща предишното си влияние, и дела на семейството са отишли в планината.

През 1975-та Джоу Сяочуань завършва Пекинския институт за химически технологии; през 1985-та, той е получил степен доктор на науките (със специализация в автоматизация и системи инженерство), в Университета Цинхуа. След завършване на образованието си през 1976-та Център

в е прехвърлен в Пекинския изследователски център за автоматизация; тук той изпълнява задълженията на инженера и учи големи автоматични системи.

През 1986-та Джоу Сяочуань започва да работи в държавния съвет преструктуриране на икономиката, като член на групата на икономическата политика при държавния съвет и заместник-директор на Института за научни изследвания на китайските икономически реформи.

От 1986-та до 1989-та Сяочуань заема поста на помощник-министър на външната търговия; от 1986-та до 1991-ва той също така е вписан в националния комитет на икономическите реформи. До събитията на площад «Тянанмън» (Tiananmen Square) през 1989-та Джоу е бил помощник и протеже на Джао Цзыяна (Джао Ziyang).

От 1991 г. до 1995-та Джоу значился изпълнителен директор и заместник-председател на централната Банка на Китай.

През 1995-та той се установил в държавната администрация отношение на чуждестранни валути

От 1996-та до 1998-ма Сяочуань служи още и за заместник-началник на Народната банка на Китай.

През 1998 Джоу Сяочуань стана президент на Китай в строителството на банката; под негово ръководство били създадени няколко компании, които да се реши проблема банкови задължения, дотам стигнахме до нивото на съвсем неприлично. Немалка роля Джоу е играл в управлението са били държани в Китай валутни резерви.

От 2000-та до 2002-ра Джоу начело на комисията по ценни книжа на Китай; именно тогава той е спечелил прозвището ‘Джоу-свежеватель’. Своята война с корупцията Сяочуань доста вбеси дребните акционери, чиито акции в цените значително паднаха; през юни 2001-та Джоу влошава ситуацията, заявявайки намерението си за намаляване на лихвите на държавните притежание на фондовия пазар. Пазарът реагира на това е толкова болезнено, че още през октомври, Джоу от плановете си

трябваше да се откаже.

През декември 2002 г. Джоу се превърна в лидер на Народната банка на Китай; заема тази позиция той е вторият (и последен) мандат. Освен другото, през това време Джоу е успял да реши проблема с държани в китайската банкова система лошите публични заеми на обща сума в размер на 865 милиарда.

В този момент Джоу Сяочуань е считан за един от най-умните представители на управляващата върховете на страната, той е известен и като добър учен, и като ‘най-способен технократ в Китай». За научни постижения Джоу е най-добре говори фактът, че той все още е единственият високопоставени китайски политик, способен да се похвали публикуване в западния научно списание. През март 2013-та Джоу е переназначен на длъжност управител на Народните банка на Китай, която е направила срок на управителния съвет на централната банка на най-дългата в историята на КНР.