Франсоа Леидо

Франсоа Леидо

Снимка на Франсоа Леидо (photo Francois Lehideux)

Francois Lehideux

  • Дата на раждане: 30.01.1904 г.
  • Възраст: 94 година
  • Място на раждане: Париж, Франция
  • Дата на смърт: 21.06.1998 г.
  • Националност: Франция

Биография

Леидо се опита да се хване фотьойл началник на автомобилна компания ‘Рено’. Той поддържа режим на Виши, обаче, за разлика от своя другар-коллаборациониста Пиер Пюше (Pierre Pucheu), не само е избягал от наказание, но и продължава в следвоенните години да се прави бизнес…

Франсоа Леидо е роден на 30 януари 1904-та, в Париж (Paris, France). Той се оженил за дъщерята на Фернана Рено (Fernand Renault) и с течение на времето става водеща фигура автомобилна компания ‘Рено’.

Леидо бил асистент на Луи Рено (Louis Renault). В това състояние той е убеден ръководителят на компанията да наемат автоинженера Андре Лефевра (André Lefèbvre) в отдела за развитие. Доволен от смели идеи Лефевра, Леидо чувствах, че марката на ‘Рено’ се нуждае от модернизация на своите проекти, за да продължи да води на френски автомобилен пазар.

Работейки в полза на компанията ‘Рено’, Франсоа никога не крие своите амбиции. Една година след началото на Първата световна война, 3 септември 1940-та, Луи Рено се срещна с нов лидер на Франция, маршалом Анри Филип Петэном (Henri Philippe Pétain), от когото е получил уверения за това, че правителството все още иска да го видя начело на компанията. За този период от Луи сериозно притеснен за брат си практика, Франсоа Леидо, който умело жонглира със своите политически връзки, с надеждата да поведе ‘Рено’.

Такива интриги отбивали сериозността на намеренията на ‘дясното’ правителството Петена спазват интервенционистского подход в индустрията, който пет години по-рано, остана на своя предшественик – министър-председател на Леон Blum (Léon Blum), представител на ‘ляво’. Правителството интервенционизм се превърна във важна част в историята на френската автомобилна индустрия, особено в компанията на ‘Рено’ в следвоенните десетилетия.

След неуспешната борба за правото да председателства ‘Рено’ Франсоа Леидо напуска компанията. През октомври 1940-та той е назначен на ръководна длъжност в организацията COA, която сглаживала’ отношения между германските власти и френски автомобили. Смята се, че успешното намеса Леидо на френско-германски дела през 1943-та помогна да попречат на изпълнението на плана за германците, които искат да се преселят наскоро възстановен в Poissy (Poissy) автомобилен завод ‘Ford’ в Кьолн (Cologne).

Заедно с Жак Милена (Jacques Barnaud) и Пиер Пюше, Леидо влизаше в групата на технократи, които изиграха важна роля в подкрепа на режима на Виши в първите дни на неговото съществуване. Тези хора се застъпиха за сериозна икономическа реформа, която трябва да е Франция да се превърне във водещ играч в бъдеще контролирана от германците Европа. Заедно с Пюше и Областта на Марионом (Paul Clement) Леидо изрази своите съображения Ото Абецу (OttoAbetz), един от лидерите на оккупационной администрацията на Третия райх на територията на Франция. Обмен на мнения се проведе през март 1941 г., когато е подписан меморандум.

Хора като Франсоа Леидо, наистина се надява да превърне Франция в ‘опора в Европа’ с новия немски ред. Уилям Ад Лихи (William D. Leahy), посланикът на Съединените Щати във Франция, съобщи на своя приятел Франклину Ад Рузвельту (Franklin D. Roosevelt), че Леидо се присъедини към пронацистски конфигурирани лица, с които се обгражда с Филип Петен.

През 1941-м Франсоа поверена на управление на новия орган, Изпълнителен директоратом по въпросите на националната софтуер, който трябва да е подобряване на икономическото положение и преодоляване на високото ниво на безработица. Като лидер на генерална дирекция, Леидо разработен десетгодишен план за икономическо развитие и просперитет на режима на Виши.

Леидо е служил като министър на промишленото производство и е работил в тясно сътрудничество с нацистка Германия, осигуряване на армейски части танкове и организирайки ремонтни работи. Ремонт на немската техника е переложен на раменете на компанията на ‘Рено’. Франсоа стопанство министерски портфейл от юли 1941 г. до април 1942 г., докато на власт не се е върнал Пиер Лавал (Pierre Laval).

Леидо е бил арестуван след Втората световна война, но през 1946-та го е уволнен, а на 17 февруари 1949 г. от него са отпаднали всички обвинения. Върховният Съд постанови такова решение, поради недостиг на доказателства по делото. Освен това, според докладите, от страна на Леидо станаха членове на ‘Гражданска и военна организация», френската подземна организация на съпротива.

Уволнен Франсоа се върна в бизнеса. Ръководство ‘Ford Motor Company’ го е назначил управляващ директор на френския клон на 1950-м. Той замени на този пост Морис Дольфюса (Maurice Dollfus). Това решение доведе до спорове и враждебно отношение към компанията ‘Ford’, която през 1954, е продала своето френско клон автопроизводителю ‘Simca’.

В края на 1997-ти Леидо заяви, че политиката на Виши е реализиран за трудни обстоятелства, смекчаващи вината Петэна. Той също влезе в ‘Асоциацията за защита на паметта на маршал Петена’, група, която се опитваше да се надценяват действия на ръководителя на авторитарните коллаборационистского правителството на Франция.

Скончавшись 21 юни 1998 г., на възраст 95 години, Франсоа Леидо официално сложи край на съществуването на обединението на Vichy, в която вече не са останали живи представители.

Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
Добавить комментарий

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: