Емилио Фарина

Снимка на Емилио Фарина (photo Emilio Farima)

Emilio Farima

  • Дата на раждане: 30.10.1906 г.
  • Възраст: 59 години
  • Дата на смърт: 30.06.1966 г.
  • Гражданство: Италия

Биография

Италиански пилот. Той остана в историята като победител на първата официална фаза в историята на световни първенства Формула 1 и първият световен шампион в тези състезания.

Фарина е роден в Торино, Италия на 30 октомври 1906 година. Имам прякор «Нино». Е племенник на Батиста Фарины — на основателя на компанията Pininfarina. Започна кариера в състезания «изкачване на хълм», и в верига състезания в състава на екипа на Maserati. След това се премества в Alfa Romeo, вторият номер след великия Тацио Нуволари. Отбеляза първата си голяма победа в 1940 г. — Гран при на Триполи в Либия. Принуден да прекрати кариерата си на 8 години, заради Втората световна война.

След войната Фарина през 1948 г. на частна Maserati Фарина спечели победата в Монако, Женева и Мар дел Плата, и на същата машина излезе в началото на следващия сезон, когато стигна до финалната линия първи в Гран При на Лозана; през същата година той прави и за Ферари, като Tipo 166 към победата в Гран При Росарио.

След това ФИА организира първото световно първенство в състезания от Формула 1, и Фарина взе участие в състава на заводския отбор на Alfa Romeo в първия си сезон през 1950 година. Спечелил 3 победи в 6 европейски етапи (в Гран при на Великобритания, Швейцария и Италия), Фарина стана световен шампион, побеждавайки Хуан-Мануел Фанхио на 3 точки.

През 1951 г. Фарина спечели само една победа, получавайки в шампионата Фанхио и двама шофьори на Ferrari. През 1952 г. Фарина преминава във Ферари, но отстъпва в първенството на свой по-млад милион workmate Альбетро Аскари — 2 място в заключителния тест.

В първенството през 1953 г. Фарина зае 3-то място, като в него само една победа — в Гран при на Германия 1953 г. (след загубата на колелото). През 1954 г. той попадна в сериозна авария в Монца и не успя да продължи сезон. Завръщайки се в надпревара през 1955 г., въпреки аварийно необходимостта да се прибегне до помощта на морфин, потребовавшуюся му, за да завърши Гран при на Аржентина от 1955 г., по време на който той е наследен от две машини. Получените наранявания изпъди го в края на годината да обяви своето оттегляне.

През 1956 г. Фарина взе участие в състезанието Индианаполис 500, но не са преминали квалификация, и окончателно да приключи кариерата си автогонщика.

Фарина загина в пътна катастрофа през 1966 г., позиция в Гран при на Франция, 1966 г.