Лариса Овсепян

Снимка Aleksandr Овсепян (photo Vicki Ovsepyan)

Antoana Ovsepyan

  • Място на раждане: Yerevan, Армения
  • Дата на смърт: 12.2013
  • Годината на смъртта: 2013
  • Гражданство: Армения

    Биография

    Арменски режисьор, автор на няколко документални филма, която през живота си прие на 19 деца от най-различни страни по света и им подари най-важното е, че има в света — семейството. В продължение на векове мъжете са били ловци и войни, а жените им да остават у дома, за да изпълни основните си предназначение — да бъде майка и да отглеждат деца. Лариса е била още съвсем млада, когато е научила, че децата й вече никога няма да бъде, и до края на живота си тя най-вероятно ще е една.

    Лариса Овсепян е родена в доста богата на арменската семейството си в Ереван, Армения (Yerevan, Armenia). От най-ранно детство тя подклажда интереса към киното и след завършване на училище постъпва в университет, където започва да учи кино, най-силно заинтересовани създаването на документални филми. Интересът не е случаен: през кино тя искаше да се обърне внимание на обикновените хора в една несправедливост, която толкова често се среща я в родината си и да промените живота си към по-добро.

    Малко след дипломирането си, Лариса започва да работи в студиото, бързо движещи се по корпоративната стълбица. По това време тя и се срещна със съпруга си; скоро младите се оженили и са започнали да живеят в малък апартамент в Ереван. Изглеждаше, че това е то — щастието, остава само да изчакате, докато раждат деца, и може напълно да се насладите и да се радват на живота.

    Животът също е наредил друго: само след шест месеца съпруг Лариса изведнъж умира, и тя е принудена да се върне да живее с майка си. Твърдо решил повече да не се омъжва, тя с усърдие работеше и помогна и на приятелки и сестри да се грижат за децата си, осъзнавайки, че техните тя вече никога няма да бъде. Така минали много години, когато в един от дните, заигравшись със своята племенница, тя изведнъж осъзна, че винаги може да осинови дете и да живее един щастлив живот. В съветско време в Армения, почти без да хвърлят децата, така че е необходимо в детските домове съвсем не е; да осинови първото си син, Лариса отиде в Литва (Republic of Lithuania), където за нея са живели приятели.

    Вече в първото сиропиталище тя се запознава с жена, която като път отдавала на кърмене на детето в приют, но тоскливых сиви стени момче така и не видях — вече на следващия ден Айро Овсепян (истинско име — Марина Нормата) е карал с новата майка на дома. В Ереван те сключване на всички документи, и не е ясно кой от тях е по-щастлив: като по чудо спасени момче или 41-годишната Лариса, за първи път в живота стана майка.

    Годините минаваха, и Лариса е решила да осинови още едно дете; пътуващи по домове за сираци на Съветския Съюз, тя знакомилась с преподаватели и с деца. В продължение на няколко години в къщата на Лариса имаше още две деца, след това още и още. През 2012-та година семейство заема целия първи етаж-голям апартамент, къща в Ереван; Лариса, веднъж считавшая себе си за обречени на живот в самота, сега е майка на 19 деца от различни националности. Има в семейството и руски, има беларуси и украинци, арменци, литовците и дори эфиопка; независимо от цвят на кожата, всички те гордо наричат себе си арменците и носят арменски имена. През цялото време нито един от тях дори не се опита да се свърже със своите биологични родители: «Майка — това е не този, който се роди от тебе, а този, който обича’, — в един голосутверждают те.

    Самата Лариса не е видяла нищо необичайно в стореното: тя само разводила ръце и това обаче, че много обича децата и не може да не помогне на сираци. ‘Те са много много смисъл да се дават в живота. Те са много умни’, — каза Лариса в интервю за една от арменската вестник.

    Щастливата история голямо семейство бързо облетела целия Интернет, в Армения прости жители са започнали да пишат писма, Лариса с благодарностями за това, че тя е успяла да промени цели 19 животи, но тя самата Лариса само се усмихна и това обаче, че децата са променили живота й.

    През 2012-та година на децата съобщи, че Лариса тежко се разболя и почти не може да излиза от дома си. През декември същата година тя почина заобиколен от своите 19 деца. Погребението премина в родния си град Ереван, освен деца и близки до неговия гроб донесе цветя стотици непознати хора, за които той в продължение на толкова години е жив пример за подражание.