Дубравка Угрешич

Снимка на Дубравка Угрешич (photo Dubravka Ugreshich)

Dubravka Ugreshich

  • Дата на раждане: 27.03.1949 г.
  • Възраст: 67 години
  • Националност: Хърватия

Биография

Хърватска писателка, эссеист и публицист, историк на руската литературна теория (ОПОЯЗ), преводач на руска литература (Dv Хармс, Пильняк Б. Л. Добычин, К. Вагинов).

Баща – хорват, майка – болгарка. Учи в Загребском и Московския университети, преподавала е руски език и литература в университета в Загреб. Нейната балансирана позиция в сербо-хърватския въпрос и критика диктаторских тенденции в политическия живот на Хърватия многократно предизвиква атака на местни националисти. След обвинения в «национално предателство», подкрепен от много колеги-литератори, Д. В. напуснали страната (1993). Живее и работи в САЩ и Холандия, пише в хърватския и на английски език.

Участва като сценарист, автор на книги за деца. В своята проза активно използва стереотипите на масовата език, формата на скечове и литературни игри. Проза и есета са преведени на много езици по света. В Югославия е включен награди настоящото описание на административната процедура Селимовича, списание «НИН», г. в Загреб. Носител на словенска награда Виленицы (1989), на Европейската награда Шарл Вейонна за эссеистику (Швейцария, 1996), на Европейската литературна награда (1999), награда на Томас Ман (ГЕРМАНИЯ, 2000), италианската награда «Ферониа – Чита ди Фьяно» (2004), на британската Независима награда за чуждестранна литература (2006) и др

На Произведения на

Mali cvety/ Пламък (1971, разкази и приказки за деца)

Poza za prozu/ Поза за проза (1978, новели)

Stefica Cvek u raljama Zivota/ Штефица Цвек в зъбите на живот (1981, роман, экранизирован през 1984 г.)

Zivot je bajka/ Животът е приказка » (1983, новели)rsiranje romana-reke/ Форсирование роман-река (от 1988 г., роман)

Americki fikcionar / Американски празни приказки (1993 г., есе)

Kultura lazi / Култура на лъжата (1996 г., есе)

Muzej bezuvjetne predaje / Музеят на безусловната капитулация (1996 г., роман)

Zabranjeno citanje / Чете забранени (2000 г., есе)

Ministarstvo boli / на Министерството на скръб (2004, роман).

Nikog nema doma/ Къщи няма никой (2005 г., есе)

Baba Jaga je snijela jaje/ Баба-Яга отнесе тестис (2008 г., роман)