Рафаел Сабатини

Снимка на Рафаел Сабатини (photo Rafael Sabatini)

Rafael Sabatini

  • Дата на раждане: 29.04.1875 г.
  • Възраст: 74 г.
  • Място на раждане: Йези близо до Анкона, Великобритания
  • Дата на смърт: 13.02.1950 г.
  • Националност: Великобритания

Биография

Историята за капитане Бладе и Скарамуше дори и сега остават класика приключенски жанр; авторът им, Рафаел Сабатини, е създал много интересни произведения и от този ден се смята за един от най-известните и продуктивни автори на своето време.

Рафаел Сабатини — итальянско-английски писател, най-известен със своите приключенческими романами. Става известен първо цикли за Скарамуше (Scaramouche) и капитане Бладе (Captain Blood).

Роден Сабатини в Ези, Италия (Iesi, Italy); майка му е англичанка, баща – итальянцем. Родителите на Рафаел са оперными певци, по-късно переквалифицировавшимися от преподаватели. С ранните си години Рафаел, волю-неволю, в една или друга степен е учил на няколко езика; така че той е живял при дядо си в Англия, също училище посещаваше първо в Португалия, а по – късно- в Швейцария. Накрая на магаре Рафаел в Англия на 17 години; от времето, когато в главата му вече беше 5 различни езици, като английски в тази банкнота не е влизал, превръщайки се впоследствие в шестия проучен Сабатини. Интересното е, че точно на английски Сабатини впоследствие се ползват за своите литературни экзерсисов; правеше този Рафаел умишлено – по думите му, «всичко най-история, написана на английски’.

Известно време Рафаел ангажирани в дейността си, но по-късно го обхвана дело на писателя. През 90-те години на 19-ти век Сабатини пише предимно разкази; първата му приказка публикувана през 1902-ра. През 1905-та Сабатини се жени за Рут Гоад Диксън (Ruth Goad Dixon), дъщеря на ливерпульского търговец. Пише той продължава и нататък, макар и да се постигне успех на Рафа успя да не веднага; всъщност, на особено успешните опити Сабатини прекарал четвърт век. Първият наистина успешен продукт на Рафаел стана публикуван през 1921-м

‘Скарамуш’ (‘Scaramouche’); приключенски роман, чието действие разворачивалось по време на френската революция, бързо се превърна в бестселър от световна класа. Също не по-малък успех чаках и следващия роман Сабатини, ‘Одисеята на капитан Блада’ (‘Captain Blood ‘). На вълната на успеха са преиздадени и на предишната работа на Рафаел; по-топло приета е публикувана за първи път още през 1915-та новела ‘Морски ястреб’ (‘The Sea Hawk’). Рафаел продължава да работи със същата енергия; писател, той е бил доста продуктивен – нова книга, той успя да завърши повече от веднъж в годината, и през следващите десетилетия успех Сабатини придружава доста стабилен.

Първите филм адаптация на книгите на Рафаел Сабатини видяха светлина още през ‘тъпо’ времена; по-късно 3 от неговите книги са станали истински хитове от епохата на звуково кино. Экранизация трета история Сабатини, ‘Барделис Великолепен’ (‘Bardelys the Magnificent’), снискала себе си доста необичайна слава – славата на легендарния ‘изгубеният филм». Направена през 1926-та под ръководството на Кинг Видора (King Vidor) с Джон Гилбертом (Джон Гилбърт) в главната роля, картина дълго време е бил достъпен само откъс, включен Видором в немую комедия ‘Show people’. Както стана известно наскоро, няколко цели копия на филма все още са запазени – успя да ги намери в Европа. 11-ти януари 2010-та пълна, редуцирана версия на филма беше показан за пръв път и TCM.

Две тъпо экранизаций новели Сабатини късмет къде повече –те са се запазили до наши дни, без никакви проблеми. Първата от тях, ‘Скарамуш’ Рекса Ингрэма (Rex, Ingram) с Рамон, Novarro (Ramón Novarro), е направена през 1923-та; през 1924 г., вниманието на публиката е представен ‘Морски ястреб’ Франк Лойд (Frank Lloyd) с Милтоном Силлсом (Milton Sills). През 1940-та светлина видях едноименен филм с Эрролом Флинном (Errol Flynn); той, обаче, изобщо не е ремейком първата картина – тя е напълно отделно произведение, макар и под същото име. Надигна през 1924-та тъпа версия на «Капитан Блада’ с Уорън Керриганом (Warren J. Kerrigan), не е напълно запазена – частично копие от сега се съхранява в Библиотеката на Конгреса на сащ. През 1942-м е направена доста интересна экранизация романа «Черният лебед’ (‘The Black Swan») от Тайроном Пауэром (Tyrone Power) и Морийн О ‘Хара (Maureen o’ hara).

При Рафаел Сабатини е само един син, Рафаел-Анджело (Rafael-Angelo); на 1-ви април 1927-та той загинал в автомобилна катастрофа. През 1931-м Рафаел Сабатини се развежда с жена си; през същата година той се премества от Лондон (London) Клифърд, Herefordshire (Clifford, Herefordshire), в близост до Хайе-вон-Уак (Hay-on-Wye). През 1935 г. Сабатини се жени отново, скулптор Кристин Диксън Дърво (Снимки Dixon Wood), негова бивша свояченице. За съжаление, скоро Сабатини и съпругата му отново са чакали семейна трагедия – синът на Кристина, Ланселот Диксън (Lancelot Dixon), загина в самолетна катастрофа. Това се случи в деня, когато Ланселот имам си икона на кралските ВОЕННОВЪЗДУШНИ сили; в своя самолет лети над къщата на Рафаел и Кристина – и е загубил управление, разбившись смазва в очите на майка си. Разбира се, трагедията са силно засегнати и на Кристин и в интерес на Сабатини.

През 40-те години на Рафа трябваше да намалят темпото на създаване на нови книги – проблеми със здравето, вече не искали да му пишат със същата скорост. Въпреки това, най-накрая направи Рафаел не е спрял – нещо, което той публикува, вече като е болен. Болните също Рафаел Сабатини отиде в Швейцария; тук той често прекарваше зимата, докато се наслаждавате на почивката си и създаване на нови романи. За съжаление, този път на посещение в Швейцария премина не толкова добре, колкото бихме искали – сила почти напълно са напуснали писател, и по-голямата част от времето той принудително прекарва в леглото. Всъщност, да се върнем в Англия Сабатини вече не е предопределен.

Умира Рафаел Сабатини 13-ти февруари 1950 г. в Швейцария (Switzerland); в Швейцария, в Адельбодене (Adelboden, Switzerland), го и го погребаха. На надгробном камък писател жена му що начертать първото изречение от прослави Сабатини ‘Скарамуш’ – ‘Той се появи на светлина с повишено чувство за абсурдно и вродено чувство за това, че светът е полудял’.

Има основания да се смята, че голямо влияние върху творчеството на Сабатини е имал друг известен колега, Даниел Дефо (Daniel Defoe). Тук става дума не само за литературната влиянието, въпреки че и тя без съмнение; най-много материали за книги Сабатини даде биография колеги – в някои отношения съвпада с историята на капитан Блада и други герои на Рафаел.