Рима Казакова

Снимка Рима Казакова (photo Sk Kazakova)

Sk Kazakova

  • Дата на раждане: 27.01.1932 г.
  • Възраст: 76 години
  • Място на раждане: Севастопол, Русия
  • Дата на смърт: 19.05.2008 г.
  • Националност: Русия

Биография

Нямам нито една Държавна награда, въпреки че съм на 40 години работя в поезията. Два пъти ме в нея, са напреднали, но са дали другите. Мисля, че трябва на тях да се сърди? Не! Но излизам на улицата и хората да ме разберат, радват се на някаква причина. Идвам на ‘своя’ магазин, а продавщицы казват: ‘Рима Фьодоровна, получи масло, което обичате. Купувайте, а след това не ще’. Дяволски хубаво, когато прости хора тъй се третират!

Dossier ‘Т.Г’: е Роден на 27 януари 1932 г. в Севастопол, в семейството на военен. През ранното детство се проведе в Беларус, ученическите ми години са минали в Ленинград. Завършила е историческия факултет на ИСТИНАТА. Седем години е живяла в Далечния Изток, в Хабаровске. Работила е като преподавател, учител, във вестника, в студиото. Тук, през 1958 г., излезе първият сборник с неговите текстове ‘ще се Срещнем на изток’. През 1959 г. е приет в съюза на писателите. През 1964 г. завършва висшите литературни +курсове при ЕТ. През 1976 — 1981 г. — секретар на управителния съвет на Съюза на писателите. Правих преводи с езици преустановил. Автор на много популярни песни: ‘Мадона’, ‘Ненаглядный ми’, ‘ме обичаш» и други.

— Рима Фьодоровна, знам, че приходите поети-песенников и дори самите композитори са несъизмерими с супергонорарами звезди. Изглежда, дори и вас, именитую, се обиждат.

— Никой не ме обиждат, защото нищо не изисквам повече мярка.

— Колко даде, колкото и добре?— Имам процент: средно за текста на песента взема петстотин долара — това е достатъчно. Някой от колегите ми се чудеха и по две хиляди долара, но това е техен личен въпрос. Ако те го купуват, защо не? Аз съм лишен от тези амбиции. Макар и да има усещане за известна недооцененности в нашата страна.

— Това от вас?

— Представете си. Нямам нито една Държавна награда, въпреки че съм на 40 години работя в поезията. Два пъти ме в нея, са напреднали, но са дали другите. Мисля, че трябва на тях да се сърди? Не! Но излизам на улицата и хората да ме разберат, радват се на някаква причина. Идвам на ‘своя’ магазин, а продавщицы казват: ‘Рима Фьодоровна, получи масло, което обичате. Купувайте, а след това не ще’. Дяволски хубаво, когато прости хора тъй се третират!

— Синът ви, изглежда, искат да получат не по-малка популярност — излезе книгата му с разкази, почти готови за изданието романи. Как всичко това може да бъде продаваемо?— Ненасколько. Ето аз, да речем, популярен поет. А каква е ползата? Едно издателство издаде мен голям (на нашето време) тираж от десет хиляди екземпляра. А таксата е пет хиляди рубли, за да после половината се харчат в същата тази книга — да се откупи част от тиража за подаръци.

— И в този момент е време да си спомня за онези дни.

— Аз не вярвам, че тогава те са били по-добре. Сега най-добрите времена.

— Наистина ли израелци е по-лесно?

— Живея песенками. А по-рано са платили за поезия — може да е било в това да се живее, и хубаво. Ако сте професионалист, винаги има чудесна възможност да спечелят. Ми звънят от ресторанта и иска да препоръча някой, който би могъл да напише песен за годишнината име на известен мотив — за това, за децата, които печелят поздравления. Казвам: «Обадете се след три часа’. Се обаждате — всичко е готово. «Как, вие сами?!’ А за мен наистина е по-лесно най-пиша от някой поиска. Пристига по текст на човек, той всичко много ми харесва, дава бутилка ‘Киндзмараули» и сладкиши от ресторанта. И страшно се колебае, дава сто долара. Това е моят бизнес, приходите ми. Включително И затова много ми харесва това време, за разлика от това, когато някой идеологически работник на ЦК може да прекарват часове се карат за това, което споменах в стих църква.

— А как всъщност се роди идеята още и певците своето творчество предложи?

— А не е имало идеи. Пахмутова прочете стихотворение ‘Ненаглядный ми’ в списание ‘Младост’, и е родена на песента. Е това е колкото през 1969 година. Тогава в живота ми се появи Саша Серов с композитора Игор Стръмен. След — Аллегрова, Пугачов, Лещенко, Впечатляващо, Распутина… До настоящия момент, мисля, че по-лесно да назовем тези, с които аз досега не е имал време да работя — почти всяка звезда, макар че една моя песен има. Дори и в ‘Стрелец’, които пеят: «Аз съм добра, но ти не ме обичаш! Аз те обичам, а ти си толкова лош!’