Михаил Антонов

Снимка Михаил Антонов (photo Zuzana Antonov)

Zuzana Antonov

  • Дата на раждане: 11.04.1972 г.
  • Възраст: 44 години
  • Място на раждане: Москва, Русия
  • Националност: Русия

Биография

Когато преди година Михаил Антонов се появява по Руската телевизия, там, според него, все още не е команда. Сега той е пълноправен член на сплотено колектива RTR. Лицето канал, което вече сме свикнали да виждаме всяка вечер в делничните дни в програмата на «Вести».

Син на разузнавач

— Вашата настоящия живот — това, за което сте мечтали?

— Човек винаги иска нещо да се промени. Аз живея на принципа: <По-добре да съжалявам за това, което се прави от не е направено>. Имаше големи съмнения за грижа с NTV. През 2000 г. това е марка, училище, <знак за качество>.

— Как ви прие нов екип — RTR?

— А на Руския канал, струва ми се, тогава не е колективна. Но сега вече се е определила отбор…

— С кого от колеги-водещи най-често общувате?

— Приятельствую с Лиза Листа, Лешей Веселовским, Антоном Гришиным, Евгений Ревенко. Вярно е, че с него сега си говорим от време на време, защото работим в различни седмици.

— А как попаднахте в телевизия?

— Всъщност бих искал да бъде историк. До армията на два пъти е направил на исторически факултет и и двата пъти недобрал по една точка. Се връща от армията. Трябваше да си намеря работа, да направя нещо. Поиска от приятел — студент истфака на МГУ, има ли някакви перспективи в тази професия. Оказа се, историци малко търсени. Тогава се запознах с хора, които са учили във факултета по журналистика, и реших да опитам на ръка в тази област. За записване са необходими бяха публикувани, и известно време работих в един вестник <Литературен преглед>. Писането на малки бележки.

На журфаке на МГУ учи в телевизионна група. Мой учител е известен журналист и наблюдател от радио <Свободата> Анна Качкаева. Именно тя ме доведе на НТВ, където започнах да работя като редактор, а шест месеца по-късно — кореспондент.

— А родителите някой ви наблюдава?

— Те искаха да получава хуманитарно образование, защото за точните науки съм склонност да не се показва. А по принцип от тяхна страна натиск не е имало.

— Кои са вашите родители по професия?

— Баща — разузнавач, а майка ми — инженер. И двете са вече пенсионери.

Другарю еденици

— Как мина вашия първи етер?

— Много нервно. Аз и сега от време на време се изнервят, защото, от една страна, една година в ефир — това е срокът, от друга — малко, защото няма ограничение съвършенство. Аз все още се работи и работи…

— Имаш ли идол?

— Не, идоли нямам. Има власт — коментаторите, които много ми харесват, но на които не мога да прилича. Аз съм различен. Ми са прекрасни-много топ — Татяна Миткова, Михаил Осокин, Кирил Клейменов — хората са абсолютно различни начини на правене, но успя да намери своя стил. Търсене на стил за мен сега най-важното.

— Израз <направи си сам> да ви е приложимо?

— А аз още не съм направил! Като цяло ми се струва, че това е израз едва ли ще са приложими към служителите телевизия. По-скоро към хората, строящим собствен бизнес.

— Много ли време отнема подготовката за пускане?

— Аз слизам в ефира понедельно, така че обучението започва на така наречената свободна седмица. В сряда, четвъртък и петък дефиниране на бъдещи теми. А в понеделник от 10.30 работим над истории вечерните издания <Вести>.

— А някакви забавни ситуации по време на предаването се появяват?

— Имаше един случай, когато аз говоря в камерата: <Материал Глеба Овсянникова>, и… женски глас дума в началото на материала. В един момент възникна нестыковка, главен редактор, не ме предупреди, че сюжетът се подготвя за друг човек… От страна на това изглеждаше нелепо.

— Ако не за телевизия, отколкото на другите вие ще правя?

— Не е бизнес, това е сигурно! Имам мозък, не така са устроени. До армията, между другото, съм работил художник оформление. Извадих войници, които показват на плаца активна подготовка. Изготвил фитнес огромни щитове спортни дисциплини, както и кабинет за огнева подготовка — изображения гранатомети, пистолети и автомати…

Вероятно щеше да отиде в реклама. Но аз не мечтая за друга работа, харесва ми. Може, просто смених било роля на водещ. Работил да репортер. Искам да опитам да стреля малки документални филми.

— За какво, ако не е тайна?

— Аз съм се интересуват взаимоотношенията осигурителен с нашите големи корпорации, като <ЛУКОЙЛ>, <«Газпром»>, които водят до развитие на номадски места. Но, мисля, да реализираме този проект успее, няма да бъде скоро. Ритъм на работа не позволява. Канал RTR е поставил пред себе си цел — да създаде по-добра информационна служба. Надявам се, при нас ще излезе.

— Новини от други канали търсите?

— Няма такъв канал, за новини когото бих се натъкнах и не ме погледна. За мен всички са интересни, защото това е от полза за работата.

Човек множествена

— С което започва ден телеведущего Михаил Антонов? Може, бегаете сутрин?

— Тичам вечер, след работа, защото сутрин не мога да си рано, за да се изправи. А вечер, по колко каквото дойде от работа, вървят три километра до най-близкия булевард.

— …здраво закуска.

— Няма. Само кафе.

— А обядвам у дома?

— Да, но печки самият не съм — има на кого да се готви.

— Очевидно сте женени?

— Официално не. Имам приятелка Настя.

— Какъв тип жени ви харесват?

— Самостоятелни и независими — това е най-важното.

— Вие сте домошар?

— По принцип да. Не обичам шумни, по-големи компании. Клубове, дискотеки — това не е за мен.

— Как прекарвате свободното си време?

— Катаюсь на колелца, ходете на боулинг, да се виждам с приятели.

— Както обичат да пътуват?

— Разбира се! Ако не обича, няма да стане репортер. Особено обичам да почивате в планините. Ме удари скалата и това усещане незыблемости.

— Кои качества цениш в хората?

— Мразя грубост, оценявам способността бързо да вземе решение. Но най — важното- преки, отворени хора, които винаги ми казва истината.

— Това означава, че можете спокойно да се отнасяте към критиката?

— Абсолютно. Вярвам, че имам какво да критикуват.

— За какво, чудя се?

— На работа — за това, че, когато чета новини, ускоряю темпо. Не винаги съм до края на сглобени. Отвлекаюсь, така че може да се спъне. След което получавам част конструктивна критика от главния редактор. Сред моите недостатъци — звездите: хронично губя химикалки, слънчеви очила, чадъри, ръкавици и всякаква друга дреболия.Дори трябваше някои от тях да се откажат изобщо.

— Имате лоши навици?

— Много пуша. Знам, че е мързелив, и се опитват да се справят с него. По природа аз съм Oblomov. Обединява в себе си всички отрицателни черти на този персонаж. Но в същото време за мен има една дума <трябва да>.

— А за вас е лесно да се извадят от равновесие?

— Да, но аз бързо в него се връщам.

— И какво може да ви разгневи?

— Да, всякакви дреболии. Неправилно стрес, например. Сериозни проблеми от себе си не се показват.

Скромен политик

— Вие сте любител тръпката?

— Още! Ако б не обичаше тръпката, да не влезе ли в живо предаване, който дава достатъчно адреналин. Когато седна пред камерата, челюстите започват да сърбят, скулите намалява. Такива тръпката!

— А какво не ви е жал да се харчат пари?

— Аз по принцип не карам. Не се съблече. Аз съвсем не съжалявам пари за такси, ресторант, сладко приятели, пътуване, закупуване на неща. От това получавам удоволствие. Само че не успее да спести пари за апартамент попросторнее: така и живеем с Настей и сина й в студио.

— За пропуснати възможности, няма да съжалявам?

— Ми предлагали се научите професионално да свири на китара — не се научих. Е в състояние да завърши художествено училище — не се храни. Може в съвършенство да научите испански език — не се разплитат…

— Вярвате ли в съдбата?

— Струва ми се, че всичко ще бъде така, както трябва, дори… ако ще е различно. Човек, разбира се, има възможност за избор, но ако е казал нещо на видовете е писано, това и ще стане.

— Имаш ли мечта?

— Мечтата на государственника: да, в страната, в която живея, всичко се развива добре. За новините са положителни, защото потокът от отрицателна информация се записва на подкорку, и това се отразява на благосъстоянието. Живота ми е свързан точно с Русия. И ако в тази страна всичко ще бъде безопасно, и животът ми ще бъде добра. А на мен нищо повече не е необходимо. Такава малка, скромна мечта…